Международен екип астрономи направи директно изображение на две екзопланети, които си проправят път в протопланетния диск около младата звезда PDS 70, подобно на прахосмукачки. Това е и първата снимка на планети, които все още трупат материя.
Изследването, ръководено от Себастиан Хаферт (Sebastiaan Haffert) от Университета в Лайден, бе публикувано на 3 юни в списание Nature Astronomy.
PDS 70, звездата, около която се въртят двете екзопланети, се намира на около 370 светлинни години от Земята.
Звездата е само на 6 милиона години, много по-млада от нашето Слънце (4,6 млрд. години) и заобиколена от два диска от газ и прах. Двете екзопланети се движат в кръг между двата диска - тоест, те са разчистили пътека и разрязали големия диск наполовина.
Haffert et al., Nature Astronomy, 2019
Вътрешната планета, PDS 70b, е на около 3 милиарда километра от своята звезда. Това е сравнимо с орбитата на Уран в нашата Слънчева система. Планетата е около 4 до 17 пъти по-масивна от Юпитер. Планетата е открита през 2018 година. Външната планета PDS 70c се върти около своята звезда на приблизително 5 милиарда километра. Това е сравнимо с разстоянието от Нептун до нашето Слънце. Планетата е около 1 до 10 пъти по-масивна от Юпитер.
MUSE, Multi Unit Spectroscopic Explorer, е колекция от 24 спектрометра, които разкриват светлината в различни цветови диапазони. Кредит: Eric Le Roux / Service Communication / UCBL / MUSE
Екипът открива PDS 70c с помощта на спектрографа MUSE на телескопа VLT (Very Large Telescope - "Много голям телескоп") на Европейската южна обсерватория (ESO). Инструментът първоначално е бил разработен за изследване на бледи галактики в ранната Вселена.
Благодарение на нова настройка от 2018 година, която коригира атмосферните смущения, MUSE успява да направи много изображения с висока резолюция. Телескопът е толкова точен, че може да абсорбира така наречената H-алфа радиация, която се освобождава от нарастващи екзопланети.
Планетите PDS 70b и PDS 70c имат специално съотношение в периодите на орбитите си - планетата b изминава две обиколки около звездата за времето, за което планетата c прави. Някои астрономи подозират, че подобна форма на орбитален резонанс между Юпитер и Сатурн играе роля в създаването на нашата планетарна система. Според тази хипотеза първите планети от вътрешната част на Слънчева система са били унищожени от мигриращия навътре Юпитер, а след това формирането на Сатурн предизвиква гравитационно взаимодействие, което привлича Юпитер отново на сегашната му орбита
Симулация, изобразяваща ранната история на Слънчевата система, когато Юпитер вероятно прави грандиозна миграция навътре (орбитата на Юпитер е представена от дебел бял кръг около 2.5 AU). Както се премества навътре, Юпитер разрушава протопланетите и ги изхвърля в ексцентрични орбити (тюркоаз), които се припокриват с планетарния диск (жълто) в центъра на Слънчевата система. (K. Batygin/Caltech)
Откриването на тези две планети е важно, защото осигурява пряко доказателство, че формирането на планети може да отнеме достатъчно материал от протопланетния диск, че да създаде видима пролука.
Досега астрономите са открили десетки прахови дискове с дупки около звездите, но съответните планети никога не са били видими. В бъдеще те се надяват да намерят повече планети все още във фаза на растеж и този начин учените могат по-добре да разберат как се създават и еволюират планетите.
Източник: Astronomers see two planets vacuuming around young star, Leiden University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари