Планета между Марс и Юпитер би сложила край на живота на Земята

Експеримент демонстрира крехкостта на нашата Слънчева система.

Ваня Милева Последна промяна на 09 март 2023 в 00:01 24944 0

Слънчевата система Монтаж на мъглявината Розета

Кредит NASA/JPL/ASU

Този монтаж на деветте планети и четирите големи луни на Юпитер в нашата Слънчева система е представен на фона на фалшиво оцветен изглед на мъглявината Розета. Светлината, излъчвана от мъглявината Розета, е резултат от наличието на водород (червено), кислород (зелено) и сяра (синьо). Повечето от изображенията на планети в този монтаж са получени от планетарните мисии на НАСА, които през последните 30 години промениха драстично представата ни за Слънчевата система.

Планета, която се движи между Марс и Юпитер, би могла да изтласка Земята от Слънчевата система и да унищожи живота на тази планета според експеримент на Калифорнийския университет в Ривърсайд (UCR).

Астрофизикът от UCR Стивън Кейн (Stephen Kane) обяснява, че неговият експеримент има за цел да се справи с две забележителни празнини в планетарната наука.

Първата е разликата между размерите на скалистите и гигантските газови планети в нашата Слънчева система. Най-голямата скалиста планета е Земята, а най-малкият газов гигант е Нептун, който е четири пъти по-голям и 17 пъти по-масивен от Земята. Между тях няма нищо.

Сравнение на размерите на планетите от Слънчевата системаТази илюстрация показва приблизителните размери на планетите в нашата Слънчева система една спрямо друга. В посока навън от Слънцето планетите са Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, следвани от планетата джудже Плутон. Диаметърът на Юпитер е около 11 пъти по-голям от този на Земята, а диаметърът на Слънцето е около 10 пъти по-голям от този на Юпитер. Диаметърът на Плутон е малко по-малък от една пета от този на Земята. Планетите не са показани на съответното разстояние от Слънцето. Кредит: NASA/Lunar and Planetary Institute

"В други звездни системи има много планети с маси в тази празнина. Наричаме ги суперземи", обяснява Кейн.

Другата празнина е между Марс и Юпитер.

"Планетарните учени често биха искали да има нещо между тези две планети. Изглежда като загубено пространство", добавя Кейн.

Тези празнини могат да предложат важни прозрения за архитектурата на нашата Слънчева система и за еволюцията на Земята. За да ги запълни, Кейн провежда динамични компютърни симулации на планета между Марс и Юпитер с различни маси, след което наблюдава ефекта върху орбитите на всички останали планети.

Резултатите, публикувани в списание Planetary Science Journal, са предимно катастрофални за Слънчевата система.

"Тази измислена планета дава тласък на Юпитер, който е достатъчен, за да дестабилизира всичко останало", посочва Кейн. "Въпреки че много астрономи са си пожелавали тази допълнителна планета, добре е, че я нямаме".

Екзопланета Кеплер-62fХудожествена концепция на Кеплер-62f - планета с размери на суперземя, която обикаля около звезда, по-малка и по-хладна от Слънцето, на около 1200 светлинни години от Земята. Кредит: NASA Ames/JPL-Caltech/Tim Pyle

Юпитер е много по-голям от всички останали планети, взети заедно; масата му е 318 пъти по-голяма от тази на Земята, така че гравитационното му влияние е огромно. Ако планета тип суперземя в нашата Слънчева система, скитаща звезда или друг небесен обект наруши дори леко орбитата на Юпитер, всички останали планети ще бъдат засегнати силно.

В зависимост от масата и точното местоположение на супеземята, нейното присъствие би могло в крайна сметка да изхвърли Меркурий и Венера, както и Земята от Слънчевата система. Тя би могла също така да дестабилизира орбитите на Уран и Нептун, и също да ги изхвърли в космоса.

Тази допълнителна планета би променила формата на орбитата на Земята, правейки я далеч по-непригодна за живот от днес, ако не и напълно да сложи край на живота.

Ако масата на планетата по-малка и е разположена директно между Марс и Юпитер, той вижда, че е възможно планетата да остане стабилна за дълъг период от време. Но малки движения в която и да е посока и "нещата ще тръгнат на зле", коментира Кейн.

Изследването има значение за възможността да има условия за живот на планети в други системи. Въпреки че подобни на Юпитер планети, газови гиганти, намиращи се далеч от звездите си, се откриват само в около 10 % от случаите, тяхното присъствие може да реши дали съседните планети от семен тип или суперземи имат стабилни орбити.

Тези резултати карат Кейн да погледне с уважение към деликатния ред, който държи планетите в стабилно състояние около Слънцето.

"Нашата Слънчева система е по-фино настроена, отколкото съм оценявал преди. Всичко работи като сложни часовникови механизми. Ако се добавят още зъбни колела, всичко се разваля", отбелязва Кейн.

Справка: “The Dynamical Consequences of a Super-Earth in the Solar System” by Stephen R. Kane, 28 February 2023, Planetary Science Journal.
DOI: 10.3847/PSJ/acbb6b

Източник: Astrophysicist Reveals Planet That Could End Life on Earth
UC Riverside

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !