Създадена е ракета, която може да изгори корпуса си като гориво и ефективността й вече е тествана. Разработена е от изследователи от Университета в Глазгоу и се основава на идея, патентована през 1938 г.
За седемте десетилетия, откакто човечеството за първи път изстреля сателит, пространството около нашата планета се задръсти с отломки от предишни мисии. Този боклук представлява риск за Международната космическа станция (МКС) и за други мисии.
Когато горивото на ракетата-носител свърши, нейните резервоари за гориво вече не са необходими. "Самоизяждащите се ракети", които биха изгорили резервоарите си като гориво, не само ще премахнат боклука, но и ще спестят пари.
Горивните резервоари са най-голямата част от ракетата-носител, те заемат повече от 50% от нейната дължина. Но масата на самите резервоари е "мъртва тежест", която не съдейства за ускорението, а напротив, намалява ефективността на ракетата-носител и увеличава космическите отпадъци - най-често резервоарите за гориво са за еднократна употреба и се изхвърлят след изразходване на горивото.
Изследователският екип, ръководен от професор Патрик Харкнес (Patrick Harkness) от Университета в Глазгоу, вече е построил прототип на ракета, която използва собствения си фюзелаж като гориво и предотвратява изхвърлянето на ракетни части в космоса.
Но ако ракетата използва своите вече ненужни части като гориво, ракетата носител може да изведе по-важен товар в орбита. "Самоизяждащите се ракети" ще изискват много по-малко гориво и затова ще може да се използват резервоари с по-малък обем.
Екипът на Харкнес си сътрудничи с изследователи от Националния университет в Днепър в Украйна и тества концепцията за "самоизяждане", която е предложена и патентована за първи път през 1938 г., но не осъществена. В средата на 20-ти век подобна разработка бе трудно осъществима, тъй като се използваха тежки ракети за повечето космически изстрелвания по това време. В днешно време обаче, когато се изнасят на орбита множество наносателити са достатъчни малки леки ракети.
Екипът е нарекъл своя ракетен двигател "Уроборус-3” (Ouroborous-3), в чест на един от най-древните символи – навита змия, захапала собствената си опашка. Той използва пластмасови тръби от полиетилен с висока плътност като гориво, които да се изгарят заедно с основните пропеланти, течен пропан и газообразен кислород. Отпадната топлина от основното изгаряне на пропеланта се използва за стопяване на пластмасата и след това за подаване в горивната камера заедно с основното гориво.
При тестовете, проведени във въздушната база Machrihanish, "Уроборус-3” генерира 100 нютона тяга (около 10 кг) в контролирани експерименти. Той също така демонстрира, че ракетата е способна на стабилно изгаряне, а фюзелажът доставя една пета от общото необходимо гориво. Това е решаваща стъпка по пътя към разработването на жизнеспособна концепция за полета на ракетния двигател.
Екипът също успя да демонстрира, че може да дроселира, рестартира и да ускорява ракетния двигател поетапно, способности, които биха били от съществено значение за контролирането на ракетата, когато се насочва към орбита.
Въпреки че прототипът не е достатъчно мощен, за да вдигне заредена ракета, той дава добра индикация, че по-голямата версия ще работи.
Изследователите показват разработката на 10 януари на научния форум на Американския институт по аеронавтика и астронавтика (American Institute of Aeronautics and Astronautics SciTech Forum) във Флорида.
Екипът сега работи върху по-голям прототип, който би могъл да осигури около 1000 нютона тяга, което е една шеста от необходимото за суборбитален полет (особено лека ракета) и около една двадесета за орбитален полет.
Изследователите подчертават, че резултатите са "основополагаща стъпка по пътя към разработването на напълно функционален ракетен самоизяждащ се двигател" и че тези бъдещи ракети могат да имат широк спектър от приложения, което ще помогне за напредъка на амбициите на Великобритания да се развие космическата си индустрия.
Справка: Investigation of the Operating Parameters and Performance of an Autophage, Hybrid Rocket Propulsion System
Krzysztof Bzdyk, Patrick Harkness, Peter Shaw and Jack Tufft; AIAA 2024-1604
Session: Hybrid Rocket Design; https://arc.aiaa.org/doi/abs/10.2514/6.2024-1604
Източник: UK researchers build 'self-eating' rocket that burns itself for fuel, Interesting Engineering
Още по темата
Космос
Тестът на 3D-отпечатан ротационен детонационен ракетен двигател на НАСА е успешен
Физика
Ако уарп двигателят е невъзможен, може ли поне да комуникираме по-бързо от светлината?
Физика
Тества се в космоса квантов двигател, който се противопоставя на законите на Нютон

















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"