Следващият слънчев цикъл е започнал, а настоящият все още не е приключил

Настоящият слънчев цикъл номер 25 е един от най-бурните цикли, откакто се водят наблюденията, създавайки няколко масивни групи слънчеви петна.

Текущият голям регион, обърнат към Земята (Активен регион 3780 или AR3780), вече е лесно видим с очила за слънчеви затъмнения без да е необходимо увеличение.

Цикъл 25 започна още през 2019 г.

Масивно слънчево петно ​​се върти, видимо с очила за слънчеви затъмнения без да е необходимо увеличение. Кредит: NASA/SDO

Години на бури

Най-новият слънчев цикъл се насочва към активен максимум през 2025 г., но въпреки че цикъл 25 ще изтече до края на текущото десетилетие, вече има признаци, че цикъл 26 може вече да е започнало под развълнуваната слънчева повърхност. Проучване на Университета в Бирмингам, наскоро представено на Националната астрономическа среща на Кралското астрономическо дружество в Хъл (Великобритания), показва, че ключовите индикатори за началото на следващия цикъл може вече да са налице.

Номерирането на слънчевия цикъл според настоящата конвенция започва с началото на цикъл 1 през далечната 1755 г. Моделът за номериране на циклите е започнат през 1852 г. от астронома Рудолф Волф.

Новият слънчев цикъл официално започва, когато слънчевите петна се появят на по-високи слънчеви ширини. Те също така обикновено имат обърната полярност спрямо предишния цикъл. След това те мигрират надолу близо до слънчевия екватор с напредването на цикъла. Възможно е да се смеси петно от два цикъла, когато започне преходът.

Голяма група слънчеви петна от май 2024 г. Кредит: NASA/SDO

Поставянето на петна от последователни цикли спрямо географската ширина създава диаграма на пеперуда, която демонстрира този ефект, в това, което е известно като закон на Шпьорер (Spörer’s Law).

Законът на Шпьорер представя закономерностите в поведението на слънчевите петна през 11-годишния слънчев цикъл, които се състоят в това, че в началото на цикъла петната на Слънцето се появяват на високи хелиографски ширини (около ±25—30°), които с напредването на цикъла мигрират към слънчевият екватор и в края на цикъла достигат  ±5—10° хелиографски ширини .

Пеперудена графика (отгоре), показваща слънчевите петна спрямо географската ширина във времето. Кредит: NASA/MSFC

Надникване в Слънцето

Но Слънцето крие повече от това, което се вижда на пръв поглед. Тъй като представлява огромно кълбо от водороден и хелиев газ, Слънцето не се върти като единна твърда маса. То се върти по-бързо на екватора (25 дни) спрямо близо до полюсите (34 дни). Учените могат да проучват вътрешността на Слънцето чрез метод, наречен слънчева хелиосеизмология, който изследва вълните, пресичащи слънчевата фотосфера в опит да моделират вътрешността.

Тези вътрешни акустични вълни образуват ленти - това е явление, наречено слънчеви торсионни колебания или торсионна осцилация. Лентите, които се въртят по-бързо се явяват като предвестник на следващия цикъл. Те се движат заедно с видимите слънчеви петна към слънчевия екватор с напредването на цикъла.

"Индикацията за цикъл 26, която виждаме, е, че въртенето на Слънцето се ускорява на около 50 градуса ширина и сега изглежда се изравнява", обяснява пред Universe Today Рейчъл Хоу (Rachel Howe) от Университет на Бирмингам. "Това е част от модел, наречен торсионна осцилация, където ленти с малко по-бързо и по-бавно въртене се появяват в средните ширини преди цикълът официално да започне и се придвижват надолу към по-ниските ширини, заедно с активността на слънчевите петна, с развитието на цикъла. В по-ранни цикли видяхме, че по-бързо въртящата се лента, свързана с цикъла, може да бъде проследена до максимума на предишния цикъл и смятаме, че отново виждаме началото на модела. Все пак ще минат няколко години, преди да се появят слънчеви петна, принадлежащи към новия цикъл!"

Карта на слънчевия цикъл, показваща скоростта и торсионните колебания във времето спрямо географската ширина за последните три слънчеви цикъла… и началото на слънчевия цикъл 26 (горе вдясно). Кредит: Rachel Howe

Групата за глобална осцилационна мрежа (GONG) прави възможна науката хелиосеизмология. Това е световна мрежа, която непрекъснато наблюдава Слънцето. Данни подава от космоса управлявана съвместно от НАСА и Европейската космическа агенция слънчева обсерватория SOHO (Solar and Heliospheric Observatory). Инструментът Michelson Doppler Imager (MDI) на Обсерваторията за слънчева динамика SDO (Solar Dynamics Observatory) на НАСА също играе ключова роля в тази кампания. Изследването датира от 1995 г., обхващайки последните три слънчеви цикъла.

Тези научни усилия дават на изследователите поглед към началото на последните два слънчеви цикъла. То също така подсказва какво може да се очаква за началото на слънчевия цикъл 26.

"Ако можем да разберем как този модел на потока е свързан с цикъла на слънчевите петна, може да сме в състояние да се справим по-добре с прогнозирането колко силен ще бъде следващият слънчев максимум и кога ще се случи", казва Хау.

Слънчеви петна от 31 юли 2024 г. Кредит:  Eliot Herman.

Слънчевият цикъл 25 досега е изключително активен, далеч надхвърлящ очакванията. Това следва историческото затишие, което го предшестваше между Цикли 24 и 25. Наблюдателите видяха малко слънчеви петна по време на този дълбок минимум. Все пак това съвпадна с много прогнози, направени от астрономи, които изучават Слънцето, което предполага по-силен отскок от обичайния за цикъл.

Поглед напред към цикъл 26

"Слънцето винаги изненадва", коментира Хоу. "Някои от най-вълнуващите открития напоследък дойдоха от космическите кораби – слънчевите сонди Solar Orbiter и "Паркър" – които летят по-близо до Слънцето от всякога, помагайки на учените да разгадаят връзките между това, което виждаме на повърхността на Слънцето и "космическото време", което влияе на Земята. Разглеждаме повърхността на Слънцето по-подробно от всякога, но има и място за дългосрочни изследвания (от които тази работа е част), които изследват широкомащабните модели вътре в Слънцето в продължение на десетилетия.

Изглед на магнитното поле на Слънцето. Кредит: NASA/SDO

Слънчевата буря от 10 май бе най-впечатляващата досега от този цикъл. Тази буря изпрати полярно сияние до географски ширини далеч на юг, в Испания и Мексико - области, където рядко се виждат полярни сияния. Имахме късмета и в България да наблюдаваме постоянно червено сияние, което направи сензация и някои конспиративни идеи.

Слънчеви цикли и още нещо

Обикновено казваме, че това е 11-годишен слънчев цикъл от един минимум/максимум до следващия… но всъщност е двойно по-голяма. Магнитното поле на Слънцето се обръща на всеки 11 години, връщайки се към същата относителна ориентация на всеки 22 години.

Наблюдавани са "цикли на звездни петна" и на други слънца. Също така не е ясно защо се е установил 11-годишен цикъл в нашето Слънце. Също така не сме сигурни дали винаги е било така през целия му живот от 4,6 милиарда години.

Това изследване предоставя чудесен модел за тестване на следващия слънчев цикъл, докато се борим да разберем и да живеем с нашата бурна звезда.

Източник: The Next Solar Cycle Has Started… But the Current One Hasn’t Finished Yet, Universe Today

Още по темата

09/11/2023

Скептик

HAARP не може да създава полярни сияния над България

07/11/2023

Космос

На Слънцето се появи огромен огнен каньон. Прогноза за полярни сияния (видео)

06/11/2023

Земята

Какво предизвика необичайното червено полярно сияние над България

31/10/2022

Земята

Прогнозата за активността на настоящия Слънчев цикъл е на път да се провали