Странен инфрачервен сигнал се излъчва в космоса, но какво го създава?

НаукаOFFNews Последна промяна на 19 септември 2018 в 10:42 8197 0

Скрийншот от анимация, изобразяваща един от възможните източници на излъчването: "резервен диск" или диск, който се формира от материали на родителската звезда, попадащи в неутронната звезда след етапа на свръхнова. Кредит: ESA/N. Tr’Ehnl (Pennsylvania State University)/NASA

За първи път е забелязана неутронна звезда, която излъчва в широка зона само в инфрачервена светлина в данните на космическия телескоп "Хъбъл" на НАСА, съобщава LiveScience

Космосът е изпълнен със странни сигнали, на които учените се опитват да придадат смисъл - а сега те откриха още един загадъчен сигнал, появил от неутронна звезда и за първи път е инфрачервен.

Но какво би могло да го създаде? Учените имат няколко идеи.

Когато една звезда достигне края на своя живот, тя обикновено претърпява експлозия със свръхнова - звездата се срива (колапсира) и ако има достатъчно маса, тя се превръща в черна дупка. Но ако звездата не е достатъчно масивна, тя ще стане неутронна звезда. 

Неутроните звезди са много плътни и както подсказва името им, се състоят предимно от плътно подредени неутрони. Неутронните звезди могат да бъдат ​​"пулсари", ако са силно магнетизирани и се въртят достатъчно бързо, за да излъчват електромагнитни вълни.

Обикновено неутронните звезди излъчват радиовълни или по-високоенергийни като рентгеновите лъчи, но международна група изследователи от Университета на Пенсилвания, Аризона и Университета "Сабанчи" в Турция забелязаха нещо интересно в данните на космическия телескоп "Хъбъл" - дълъг сигнал от инфрачервена светлина, излъчвана в близост до неутронна звезда, съобщиха изследователите в Astrophysical Journal.

Откритият сигнал идва от около 800 светлинни години и е "разширен", което означава, че се разпростира в голяма област от пространството, за разлика от типичните "точкови" сигнали от неутронните звезди, които излъчват рентгенови лъчи. По-конкретно, сигналът се простира в област с размер 200 астрономически единици (1 AU е средното разстояние от Земята до Слънцето - около 150 милиона километра) в пространството или над 2,5 пъти орбитата на Плутон около слънцето, според изявление на Университета на Пенсилвания.

Такива разширени сигнали са наблюдавани и преди, но никога в инфрачервения диапазон, коментира водещият автор Бетина Поселт (Bettina Posselt), професор по астрономия и астрофизика в Университета на Пенсилвания.

Илюстрацията изобразява "мъглявина от пулсарен вятър" ("pulsar wind nebula"), друг източник, който би могъл да произведе този инфрачервен сигнал. Кредит: ESA/N. Tr’Ehnl (Pennsylvania State University)/NASA

Въз основа на предишни данни количеството на инфрачервеното лъчение е много повече, отколкото една неутронна звезда би трябвало да излъчва, отбелязва Поселт. Така че "всички емисии в инфрачервения диапазон, които виждаме, вероятно не идват от самата неутронна звезда", казва Поселт. "Има още нещо".

Въпросната неутронна звезда RX J0806.4-4123 е един от близките рентгенови пулсари, известни като "Великолепната седморка". Те имат странни характеристики - въртят се много по-бавно от типичните неутронни звезди (11 секунди за едно завъртане на RX J0806.4-4123, докато типичните се завъртат за част от секундата) и са много по-горещи, отколкото трябва според момента на формирането им.

В своето изследване изследователите предлагат две възможности за това, което може да се крие близо до RX J0806.4-4123 и да излъчва тези загадъчни сигнали.

Първата от тях е прахов диск около пулсара, който може да се простира на 29 милиарда км и може да се е образувал от останките на звездата след експлозия на свръхновата, обяснява Поселт. Такива дискове "отдавна се търсят, но не са намерени", добавя тя. Неговото взаимодействие с неутронната звезда може да го загрее и да забави въртенето на свръхплътния остатък. Ако предположението бъде потвърдено, резултатът ще промени общото разбиране за еволюцията на неутронните звезди.

Второто възможно обяснение за разширеното инфрачервено излъчване на RX J0806.4-4123 е мъглявина от пулсарен вятър. Пулсарният вятър може да се получи, когато частиците се ускорят в електрическото поле, създадено от бързото въртене на неутронна звезда със силно магнитно поле. Докато звездата се движи през пространството със скорост, превишаваща скоростта на звука, може да възникне удар от взаимодействието на междузвездното пространство с пулсарния вятър. След това възбудените частици излъчват синхротронно излъчване, предизвиквайки удължен инфрачервен сигнал. Обикновено мъглявините от пулсарен вятър се виждат в рентгеновия диапазон, така че появата им в инфрачервената област е много необичайна и вълнуваща.

"Това определено е интересно", коментира Поселт.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !