Странна структура в ранната Вселена е невероятно гореща и не се знае защо

Галактически клъстер в ранната Вселена е 10 пъти по-горещ, отколкото би трябвало да бъде, което може да промени представата как са се образували тези огромни структури

Ваня Милева Последна промяна на 07 January 2026 в 00:00 1403 0

Този галактичен клъстер би трябвало да е много, много по-студен, отколкото е в действителност.

Кредит Lingxiao Yuan

Този галактичен клъстер би трябвало да е много, много по-студен, отколкото е в действителност.

Млад галактичен клъстер в ранната Вселена опровергава представите за това как тези огромни структури са се образували и еволюирали. Газът, който изпълва този клъстер, наречен SPT2349-56, е много по-горещ и по-изобилен, отколкото би трябвало да бъде, и изследователите не са сигурни защо.

SPT2349-56 е забелязан за първи път през 2010 г. при наблюдения от телескопа "Южен полюс" в Антарктида, и още тогава става ясно, че е необичаен. Последващи наблюдения, публикувани през 2018 г., потвърждават, че обектът е клъстер от повече от 30 галактики, които бурно образуват звезди със скорост 1000 пъти по-голяма от скоростта на звездообразуване в Млечния път и се движат една към друга, насочени към сблъсък.

Тъй като тази изключителна драма се е разигравала в ранната Вселена, преди около 12,4 милиарда години, астрономите са смятали, че тя вероятно ще даде някои насоки за еволюцията на галактиките в критичен момент от историята на Вселената.

Художествена интерпретация на протоклъстера от галактики SPT2349-56, група от над дузина взаимодействащи галактики в ранната Вселена. Астрономите са наблюдавали протоклъстера в оптично, инфрачервено и милиметрово лъчение и са определили, че няколко галактики-членки са „субмилиметрови галактики“, сред най-светлите, бързо образуващи звезди галактики, известни. Кредит: ESO/M. KornmesserХудожествена интерпретация на протоклъстера от галактики SPT2349-56, група от над дузина взаимодействащи галактики в ранната Вселена. Астрономите са наблюдавали протоклъстера в оптично, инфрачервено и милиметрово лъчение и са определили, че няколко галактики-членки са "субмилиметрови галактики", сред най-ярките, бързо образуващи звезди галактики, известни досега. Кредит: ESO/M. Kornmesser

Клъстерът е наблюдаван от Дажи Джоу (Dazhi Zhou) от Университета на Британска Колумбия в Канада и неговите колеги с помощта на Големия милиметров/субмилиметров масив в Атакама (ALMA) в Чили, и са установили, че към центъра му, вътрешноклъстерният газ има температура от поне няколко десетки милиона градуса.

"Температурата на повърхността на слънцето е няколко хиляди градуса по Целзий, така че цялата тази област е по-гореща от слънцето, обяснява Джоу. "Според нашите консервативни изчисления, формацията е от 5 до 10 пъти по-гореща от очакваното въз основа на симулации – това е много изненадващо, защото се очакваше този вид горещ газ да съществува милиарди години по-късно."

Изображение в фалшиви цветове на далечната инфрачервена емисия от масивния протоклъстер от галактики SPT2349-56 (в кръга), датиращ от епохата около 1,4 милиарда години след Големия взрив. Кредит: NASA/ESA/Herschel; Miller et aИзображение в фалшиви цветове на далечната инфрачервена емисия от масивния протоклъстер от галактики SPT2349-56 (в кръга), датиращ от епохата около 1,4 милиарда години след Големия взрив. Кредит: NASA/ESA/Herschel; Miller et a

SPT2349-56 се намира в ранната Вселена, около 1.4 милиарда години след Големия взрив. Гравитационното нагряване на галактичен клъстер би трябвало да е бавен процес, който отнема милиарди години, за да достигне температурния режим на SPT2349-56.

"Този ​​вид газ би трябвало все още да е хладен и в по-малко количество, защото тези малки клъстери все още в процес на натрупване и нагряване на газа си", посочва Джоу. Този куп, единственият по рода си, забелязан досега, изглежда много по-стар, отколкото би трябвало.

Екипът е търсел да открие изкривяване, наречено ефект на Суняев-Зелдович, причинено от електрони в горещ газ между галактиките в клъстер, взаимодействащи с фотоните на реликтовото лъчение на космическия микровълнов фон (CMB). Тъй като реликтовият фон е достатъчно гладък, тези смущения създават контраст, който може да бъде открит и измерен.

Космическият микровълнов фон достига до нас от края на горещата фаза на Големия взрив на Вселената и може да се наблюдава по цялото небе. Галактиката, анализирана в настоящото изследване, хвърля сянка върху това фоново лъчение при дължини на вълните, свързани с излъчването от водни молекули. Тази информация може да се използва за получаване на измерване на температурата на космическата фонова радиация по времето, когато е преминала тази далечна галактика, на около 1 милиард години след Големия взрив. Кредит: MPIA Графичен отдел, използвайки данни от ESA/Planck; вложка: D. Riechers, Universität zu KölnКосмическият микровълнов фон достига до нас от края на горещата фаза на Големия взрив на Вселената и може да се наблюдава по цялото небе. Изследваната галактика хвърля сянка върху това фоново лъчение при дължини на вълните, свързани с излъчването от водни молекули. Тази информация може да се използва за получаване на измерване на температурата на космическата фонова радиация по времето, когато е преминала тази далечна галактика, на около 1 милиард години след Големия взрив. Кредит: MPIA Графичен отдел, използвайки данни от ESA/Planck; вложка: D. Riechers, Universität zu Köln

В пространството на галактическия клъстер повишената гравитация от движещите се една към друга галактики действа върху газа вътре във вътрешноклъстерната среда като го свива и ускорява, което увеличава енергията му.

SPT2349-56 е изключителен пример за галактически клъстер в ранната Вселена, както по размер, така и по звездообразуване, а предишни измервания разкриват голямо количество молекулярен газ между тях. Джоу и колегите му изследват този газ, за ​​да определят какво може да ни каже за динамиката в клъстера.

Странната топлина на клъстера може да се дължи на наличието на няколко особено активни галактики сред членовете му, включително поне три, които изхвърлят огромни струи енергия. Тези струи, както и честите изблици на звездообразуване, биха могли да нагреят газа много по-бързо, отколкото се предполагаше преди.

Илюстрация на молекулярен газ във вътрешноклъстерната среда на SPT2349-56. Кредит: MPIfR/N.Sulzenauer/ALMAИлюстрация на молекулярен газ във вътрешноклъстерната среда на SPT2349-56. Кредит: MPIfR/N.Sulzenauer/ALMA

Сигналът на Суняев-Зелдович от ALMA не е бил не само ясен, а и мощен. Анализът разкрива недвусмислен термичен подпис от горещи електрони, с температури над 10 милиона Келвина. Въпреки че изследователите са се надявали на ранно откриване на топла вътрешноклъстерна среда, това далеч надмина очакванията.

"Разбирането на галактическите клъстери е ключът към разбирането на най-големите галактики във Вселената", коментира съавторът астрофизикът Скот Чапман (Scott Chapman) от университета Далхузи.

"Това е нов прозорец, показващ фаза от еволюцията на клъстерите, каквато никога преди не сме виждали", заявява Джоу.

Той и екипът му планират последващи наблюдения, за да търсят още горещи, млади клъстери като този, с надеждата да разберат доколко всъщност това е необичайно.

Справка: Zhou, D., Chapman, S.C., Aravena, M. et al. Sunyaev–Zeldovich detection of hot intracluster gas at redshift 4.3. Nature (2026). https://doi.org/10.1038/s41586-025-09901-3

Източници: 

Weird clump in the early universe is piping hot and we don’t know why,  New Scientist

Impossibly Hot Object Discovered 1.4 Billion Years After The Big Bang, Michelle Starr

    Най-важното
    Всички новини