Екстремните пожари са новата реалност. Готова ли е България?

Пожарите през юли край Бордо показаха, че дори модерната техника и добре подготвените служби могат да се окажат безсилни пред огнените стихии. Какво означава това за България и защо превенцията става по-важна от всякога?

• Екстремните пожари не са резултат само от случайно запалване, а от съчетание на горещини, суша, горими материали, релеф и начина, по който управляваме териториите.
• Пожарите край Бордо показаха, че дори модерната техника, авиацията и добрата организация може да не са достатъчни, след като огънят премине в екстремна фаза. .
• Планинските иглолистни гори в Южна и Югозападна България също могат да създадат условия за бързи и трудно контролируеми пожари.
• България е още по-уязвима заради трудния достъп, недостатъчно добре развитата горска пътна мрежа, липсата на специализирана авиация и недостатъчната екипировка на част от хората на терен.
• Инвестициите в превенция са по-евтини от загубите и възстановяването след големи пожари.
• Пожарогасенето не може да замени управлението на риска преди възникването на пожара.

Пожарите край Бордо поставят важни въпроси: ако подготвена държава като Франция не успява да овладее огнените стихии, готова ли е България за тях? До каква степен у нас има риск от подобни пожари и как новите реалности в климата и промяната на ползването на земите влияят на това? Отговорът минава не само през призмата на обичайния виновник – климатичните промени, но и през това как залесяваме, стопанисваме и защитаваме горите си. Текстът търси отговор доколко подобен сценарий е възможен и у нас и какво трябва да променим, преди следващата искра да се превърне в бедствие. 

През месец юли 2026 г. Европа беше шокирана от развитието на няколко пожара в югозападна Франция и Испания. Докато за Испания и Португалия като че ли сме свикнали с новините за страховити пожари, районът на Бордо, свързван предимно с вино, изненада мнозина с мащаба на огнената стихия. Развитието на ситуацията е повод да погледнем малко по-дълбоко в причините и да направим аналогия с района на България. 

Пожарите в Жиронд и Ландес в близост до Бордо избухнаха на 22 юли и се разраснаха изключително бързо. Те предизвикаха евакуацията на над 250 000 човека и загубата на къщите и имуществото на много хора. Според статистическите данни, равносметката е, че това е най-големият пожар във Франция след известния пожар в Ландес (същият регион) от 1949 г., който предизвиква изгарянето на около 50 000 хектара гори и загиването на 82 човека. 

Сегашният пожар изпепели около 42 000 ха предимно борови гори на площ, която е около 4 пъти по-голяма от Париж. Беше много шокиращо за Франция, но и за цяла Европа, че въпреки изключително модерните средства за борба с пожари и напредъка от последното десетилетие, в крайна сметка щетите са близки до тези от пожара през 1949 г. За щастие – благодарение на навременните и добре проведени евакуации, нямаше цивилни жертви. Загинаха и бяха сериозно обгазени обаче пожарникари. 

Когато една искра става бедствие

Все още причината за начало на пожара не е напълно изяснена. Според разследващите органи началното запалване вероятно е предизвикано от работници, които са разчиствали машинно храсти в близост до високоволтов далекопровод. Това не е изненада предвид факта, че близо 90% от пожарите се считат за предизвикани от хора, често поради небрежност. 

Но за разрастването на огъня много по-важна е комбинацията от метеорологична обстановка, наличието на горими материали и релеф, като първите две се оказаха критично важни в случая. 

Как жегата превърна гората в барут 

През юни и юли Западна Европа беше обхваната от няколко поредни много горещи вълни с температури, достигащи до 40 °C. На редица места дори бяха счупени местните рекорди. На 23 юни във Франция е измерена температура от 43°C, а в гр. Бордо – 42.1°C. Ситуацията продължи през целия юли и все още не се е успокоила. Според много изследователи тя е един от явните признаци за климатичните промени и вероятно показател за бъдещето, което може да се очаква. 

Тези условия доведоха до изсъхване на тревна растителност, храсти, листа на земята и по-важното – много ниска влажност, което е ключово за развитие на пожарите. 

Боровите гори: Кошмарът на пожарникарите

Но най-критичният фактор е растителната покривка – основна част от наличните горими материали. Районът западно и югозападно от Бордо е гъсто залесен с много големи по площ гори от морски бор (Pinus pinaster). Заедно с производството на вино, те са гръбнакът на локалната икономика и обхващат над 10 000 кв. км. 

Изкуственото създаване на тези гори започва в средата на XIX век , с цел пресушаване на блатата, намаляване на маларията и овладяване на движението на дюните. Залесяванията са изпълнили успешно тези цели и са осигурили сериозен поминък. 

Но подобни обширни борови гори са кошмарът на пожарникарите. Поради високото съдържание на смола и терпени в листата (иглиците), шишарките и дървесината на боровете, те са изключително лесно запалими и горят с висока температура. 

Запалването лесно се пренася от повърхността към короните и пожарът се преобразува в т.нар. върхов пожар (crown fire). Такива огнени стихии се характеризират със силно непредвидимо поведение и възможност за много бързо разпространение и разрастване.

Това от своя страна може да доведе до така наречените „екстремни пожари“. При тях скоростта на разпространение често надхвърля 50 метра за минута, като има много висока температура на горене и прехвърляне на горящи материали, често на над 1 км от активния фронт на горене. Типично за тях е, че създават локални климатични условия, „пожарни облаци“, а понякога и огнени торнада. 

Най-опустошителното торнадо е регистрирано в Калифорния при пожар до град Рединг през 2018 г. – Carr fire. Ветровете са достигнали 230 км/ч с температури до 1500°C.

Бизнесът и обществени нагласи срещу пожарния риск

Логичният въпрос е защо при толкова висок пожарен риск районът около Бордо продължава да е покрит с огромни борови гори и защо не са предприети мерки за намаляване на риска. 

Точно този въпрос зададохме и ние преди няколко години на местните специалисти по пожари по време на посещение на района в рамките на голям европейски проект за намаляване на риска от пожари (FIRE-RES). 

Отговорът беше: „Заради бизнес и обществени интереси“. Високите печалби от дървесината, местните бизнеси, свързани с преработката ѝ, и привързаността на хората към красивите борови гори са надделели над предупрежденията на пожарникарите и оценката на реалния риск.

Самите пожарни специалисти и тогава не криеха притеснението си. Те ни демонстрираха своята добра тактика, която разчита много на равния терен и отличната пътна мрежа, подпомогнати от добра наземна и специализирана летателна техника. Показаха ни съвременни мобилни командни центрове, оборудвани с дронове за събиране и трансфер на информация, компютърен център за бърза обработка на данните, симулиране на развитието на пожара и насочване на тактиката за гасене.

И въпреки тази много сериозна подготовка признанието им беше, че ключовото е да не се допусне възникване на голям пожар, защото тогава нещата стават критични много бързо и усилията се пренасочват към спасяване на населени места и търсене на зони, в които пожарът може да се забави и евентуално да се атакува успешно. 

Най-лошият сценарий през юли

Всъщност при огнената стихия през този юли видяхме развитието именно на този много лош сценарий. Независимо от огромните усилия – бързата първоначална атака, експресното изграждане на широки защитни просеки с тежки булдозери, пренасянето на големи количества вода, включително със селскостопанска техника, и мобилизирането на значителен брой специализирани самолети и хеликоптери за пожарогасене – пожарът бушува дни наред почти безконтролно.

^{Пожарът при Понор, снимка на Мартин Георгиев}

Може ли това да се случи в България? 

У нас битува вярването, че подобни пожари не са възможни за България. Те са нещо, за което трябва да се притесняват в Гърция, Турция, Испания. До голяма степен то е свързано с липсата на информация за подобни исторически събития и убеждението, че в планините ни е влажно и хладно и това не би позволило подобно горене. 

Всъщност реалността е друга. В планините на Южна и Югозападна България има обширни и на места почти непрекъснати иглолистни гори.. Терените са стръмни, а това само по себе си е предпоставка за бързо разпространение на пожари. Допълнителен риск създават периодите със силни ветрове. 

За съжаление през последните години горещите вълни в България стават все по-чести, по-продължителни и по-интензивни, като в отделни години създават условия, близки до тези, наблюдавани това лято в Западна Европа. Това вече не е хипотетичен риск – достатъчно е да си припомним големите пожари от последните години, за да видим, че и у нас могат да възникнат трудно овладяеми огнени стихии, които за кратко време изпепеляват хиляди хектари иглолистни гори. 

Предупреждението от Пирин 

На първо място е пожарът по западните склонове на Пирин от края на юли 2025 г. Той бушува седмици наред и засегна силно площ от над 4500 ха (45 000 декара). Това е най-големият ни горски пожар за последния век и напомняне за исторически известния Баталачки пожар над Велинград от края на XIX век, за който се счита, че е унищожил над 9000 ха гори. 

Няколко други стихии се развиха в същия район през последното десетилетие, като част от тях бяха изключително бързи и погълнаха цели склонове за минути.Не бива да забравяме и пожара в Кресненското дефиле от лятото на 2017 г., при който много бързо бяха изгорени близо 15 000 декара гори, възстановяването на които все още не е приключило. 

Почти всяка година пожари унищожават малкото останали гори в района на Сакар. 

Най-големият пожар в Европа: до българската граница

Не е необходимо да търсим примери далеч от България. През август 2023 г. в северозападна Гърция и непосредствено южно от българската граница бушува най-големият регистриран пожар в Европа според Европейската информационна система за горски пожари EFFIS. 

Той изпепели над 73 000 ха (730 000 декара) гори в национален парк Дадия. Стихията отне живота на 21 човека, нанесе значителни щети в населени места и наложи евакуации, включително в района на гр. Александруполис. Тогава България имаше късмета, че ветровете духаха в обратна посока и сваляха пожара към морските райони. 

Ако трябва да потърсим реална аналогия на нашата планинска обстановка, най-добре е да погледнем към някои райони със сходен релеф и гори в северозападните части на САЩ и в Канада. За много от тези райони не се очаква значителен пожарен проблем, заради по-влажните планински иглолистни гори, но бърза проверка показва каква е ситуацията в момента в Орегон и в южна Канада, включително Британска Колумбия – множество пожари, част от които големи и за които се казва, че са “безпрецедентни”. Включително Австралия изпраща в момента допълнителна помощ на огнеборците в Орегон, където има близо 50 големи активни пожара, а най-големите 5 от тях до момента са изгорили обща площ над от 4.86 милиона декара, голяма част от които са гори. 

Фалшивото спокойствие: “У нас такива пожари не могат да възникнат”

Към посочените предпоставки за висок риск от пожари в планинските ни иглолистни гори трябва да прибавим и няколко други фактора. 

В нашите гори пътната мрежа е слабо развита и често е в много лошо състояние. Това затруднява и забавя достигането до пожари в по-трудни райони, особено за по-големи пожарни автомобили и водоноски. Допълнителен проблем е, че пожарните служби са концентрирани в по-големи населени места, а пътният достъп от тях до много участъци е дълъг и заобиколен. 

За съжаление България няма изградена система за ранно и бързо откриване на пожари с изключение на няколко локални усилия и не разполага и със специализирано звено за авиационна борба с пожари. Това намалява шанса за бързо откриване и особено за бърза атака по въздух на възникнали в труднодостъпни райони пожари. 

Планинските райони на България показватвисока и комплексна пожарна опасност. Причината е комбинацията от релефни фактори, видове гори, пътна мрежа, близост на пожарни служби и висока социална уязвимост на югозападна България. Това са изводите от анализ в рамките на проект на Световната банка и Европейската комисия. 

Тенденциите са за запазване и увеличаване на риска при различни сценарии за бъдещ климат. Всичките тези фактори заедно очертават много тревожна картина.

Пожарогасенето не може да замени превенцията

На първо място е необходим трезв поглед към ситуацията и оценките на риска. България има Национален профил на риска от бедствия, приет от Министерския съвет. В него има специална част за горските пожари, разработени са карти на риска, изготвена е оценка и са очертани мерки, които могат да помогнат. Посочени са и слабости и възможности за подобрение, но за съжаление по част от тях все още няма достатъчно активни действия.

Превенцията започва много преди първата искра

Най-важни са качествените превантивни мерки на ландшафтно ниво. Това е ключовият компонент, общовалиден за Европа, включително и за България.

Всички оценки са категорични, че е много по-евтино да се инвестира в превенция, отколкото да се търпят загуби и да се влагат значителни средства за възстановяване след пожари. 

Но има тенденция вниманието да се насочва основно към оборудването на пожарните служби. Това е задължително, но не е достатъчно. Огромните пожари във Франция и на други места ясно показват, че при големи територии със силно горими гори и неблагоприятни условия рискът остава прекалено висок, а загубите могат да бъдат огромни.

В България има сериозно изоставане в превантивните действия в горите. Все още се използват остарели методи и нормативна уредба, които не отговарят на съвременните тенденции. Съвременният подход е да се използват дигитални инструменти и платформи за оценка на риска, планиране на приоритетните зони за различни въздействия, разполагане на противопожарни съоръжения, създаване на по-слабо горими гори и противопожарни бариери. Пример е разработената по проект FIRE-RES система за района на Регионалното управление на горите – Стара Загора.

Превенцията струва скъпо и не носи директна печалба за горската система. Но цената на бездействието е много по-висока. Изпепелените гори не са само загубена дървесина – те означават нарушени вододайни функции, по-висок риск от порои и ерозия, унищожен за години пейзаж, тежки щети за биоразнообразието и сериозни загуби за местния бизнес и туризма.

Ранното откриване и бързата първоначална атака са решаващи

Необходимо е да се инвестира в средства за ранно откриване и бързо гасене на възникнали пожари. Световният опит показва, че критично важни са именно ранното откриване и бързата първоначална атака, преди пожарът да се разрасне.

Техническите средства се развиват бързо. Изграждането на системи от камери, датчици за дим и изкуствен интелект, който обработва информацията и подава автоматична тревога, вече е стандартно решение в редица европейски държави. Въпреки общото изоставане, и в България вече има няколко работещи локални примера.

Авиацията и достъпът до терен остават най-слабото ни звено

Авиационната борба е най-слабото ни звено, а тя е критично важна за бързото ограничаване на пожари в труднодостъпни райони. У нас през последните години военните хеликоптери често се включват едва когато пожарът вече е достигнал значителни размери и възможностите за контрол са силно ограничени.

Хората на терен също имат нужда от инвестиции

В критично лошо състояние остава личната екипировка и подготовката на много от хората, които участват в гасенето на пожари. На много места първи на терен са горските служители, но инвестициите са насочени основно към противопожарните служби и доброволните формирования. Реалността е, че всички тези хора работят заедно и не може част от тях да не бъдат адекватно оборудвани и подготвени.

Изводът

При съществуващия сериозен риск от горски пожари България вече не може да разчита на добър късмет. Реалностите се променят – както заради климатичните промени, така и заради социални фактори като запустяването на земеделските земи и хроничния недостиг на средства за превантивни мерки. Необходима е цялостна промяна в начина, по който мислим и управляваме риска. Именно от тази промяна ще дойдат и конкретните решения. 

Мерките са известни, а опитът на други държави показва кое работи. Въпросът е дали ще ги приложим, преди следващата искра да се превърне в бедствие. 

Източници, използвани в материала:

• Copernicus Emergency Management Service. European Forest Fire Information System (EFFIS). Официална платформа за наблюдение и информация за горските пожари в Европа. 
• FIRE-RES. Glossary. Речник на основните понятия, свързани с екстремните горски пожари и управлението на риска 
• World Bank. Phase 2 – Economic Analysis of Prevention and Preparedness in European Union Member States and Countries under EU Civil Protection Mechanism. Technical Assistance for the European Commission (DG ECHO), 2024. Доклад 
• FIRE-RES. Living Lab Bulgaria – информация за българската пилотна зона, предизвикателствата и разработваните решения за управление на риска от горски пожари 
• Министерство на вътрешните работи. Национален профил на риска от бедствия в Република България. Официален стратегически документ с оценка на основните рискове от бедствия и мерките за тяхното управление. 

Източник: Екстремните пожари са новата реалност. Готова ли е България?, Климатека

Авторът доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател в специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша.

Още по темата

27/08/2025

Земята

Борба с пожарите чрез иновации: общоевропейски стремеж за справяне с екстремните горски пожари

31/07/2025

Земята

Пожарите в плен на климатичните промени: как да се адаптираме

30/07/2025

Земята

Димът от горските пожари е ескалираща опасност за общественото здраве

09/01/2025

Земята

Сезонът на горските пожари в Калифорния би трябвало да е приключил. Защо гори Лос Анджелис през зимата?