Повече от 150 години след като Чарлз Дарвин изказва предположението, че саксифрагите са месоядни растения, изследователи успяват да съберат доказателства, за да потвърдят, че е бил прав.
"Да имаш възможността да потвърдиш предсказание на Дарвин е едновременно смиряващо и много вълнуващо", коментира Дъг Солтис (Doug Soltis) от Университета на Флорида.
"Бих искал да мисля, че Дарвин би бил доволен [и би казал] "Бях прав - отново.""
За да се квалифицира официално като месоядно растение, видът трябва да притежава адаптации, които му позволяват да привлича, улавя и смила плячката си и да абсорбира хранителни вещества от нея. Може би най-известното месоядно растение в света е венерината мухоловка (Dionaea muscipula).
През 1875 г., четири години след като подробно описва теорията си за естествения подбор в книгата си "За произхода на видовете", Дарвин пише за очарованието си от два вида от рода Saxifraga, за които е известно, че ловят насекоми.
Родът има около 450 вида и се среща в арктическите и алпийските райони на Северното полукълбо, както и в Южноамериканските Анди.
Въпреки че провел няколко експеримента, за да докаже, че растенията усвояват насекомите, Дарвин не успява да потвърди предположението си.
За да се справят с предизвикателството, Солтис и колегите му са изследвали екземпляри от Saxifraga candelabrum от планината Уфенг в провинция Юнан, Китай - различен вид от тези, изучавани от Дарвин, но от същия род.
По време на полеви проучвания ботаниците са наблюдавали, че растенията Saxifraga candelabrum са способни да улавят малки насекоми, използвайки власинки, покрити с лепкав секрет. По-големите насекоми - тези, които са по-полезни за растенията за опрашване - не са улавяни от слузта.
Зрелите растения са имали средно над 70 залепени по тях насекоми, предимно различни видове комари, което предполага потенциален месояден навик, разказва членът на екипа Хан Сун (Hang Sun) от Китайската академия на науките.
Екипът първо провери дали секретите, произвеждани от израстъците, подобни на косми, които улавят насекоми, съдържат храносмилателни ензими, способни да разградят плячката, и установява, че това е така.
След това, чрез вливане на азотен изотоп в плячката на насекомото, учените успяват да докажат, че хранителните вещества от смляното насекомо са били поети от растението.
Накрая, генетични изследвания показват, че Saxifraga споделя общи гени с други месоядни растения - росянка (Drosera spatulata) и мухоловка (Roridula gorgonias) - които контролират привличането на плячка, храносмилането и усвояването на хранителни вещества.
Росянката (Drosera) си е уловила насекомо. Кредит: PICRYL, Public Domain
"Заедно тези геномни данни предоставят независими доказателства, че S. candelabrum е истинско месоядно растение", отбелязва Сун.
Солтис очаква изследванията на екипа да доведат до преразглеждане на други видове от рода, включително тези, които Дарвин е изучавал, и по-широкото семейство Saxifraga.
"Много членове на семейството имат тези власинки и няма да се изненадам, ако други също са месоядни", посочва Солтис.
Справка: Zhang, XJ., Deng, T., Lin, N. et al. Identification of carnivory in the flowering plant Saxifraga via multidisciplinary evidence. Nat Commun 17, 7557 (2026). https://doi.org/10.1038/s41467-026-75288-y
Източник: Darwin proved right about gnat-trapping carnivorous plant, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Bai Tanas
Защо бамята е толкова слузеста?
БотоксПутю
В скална формация на Марс е открит органичен въглерод
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб