Месоядно растение примамва прилепи с ултразвук

Наука ОFFNews Последна промяна на 10 юли 2015 в 10:13 6912 0

Хищните видове растения на остров Борнео Nepenthes hemslayana примамват прилепите с ултразвук , осъществявайки с тях рядка симбиоза, са наблюдавали изследователи.

Тези констатации на учени от Германия, са публикувани в статия в списание Current Biology.

Хищните растения от рода Nepenthes hemslayana , чиито цвят прилича на гърне служат като убежище за прилепи. Вътре в "гърнето" е по-прохладно, няма паразити и други прилепи. От своя страна, прилепът оставя там своите богато на азот екскременти и така наторяват Nepenthes. Но как животните намират това растение в гъстите тропици? Отговорът на този въпрос дойде от учени от Зоологическия институт и музей към Университета в Грайфсвалд.

Прилепите търсят място да кацат използвайки ехолокация, т.е. излъчват ултразвукови вълни и по тяхното отражение определят разстоянието до обекта и неговата форма. Биолозите са открили, че вътре в "гърнето" на N. hemslayana има специална вдлъбната структура, която отразява сигнала на прилепа така, че животното да го разпознае и да се приземи в гърнето.

Растенията крайно рядко използват звук за привличане. Тази тактика е позната у растения от Южна Америка, които се опрашват от прилепи. Сега тя е открита за първи път у растения от Стария свят. Авторите на изследването смятат, че тази структура в непентес служи като акустичен флаг. Тя му дава предимство пред останалите растения в гъстата гора, които също биха могли да служат като място за спане прилепи.

Нектарните прилепи виждат ултравиолетовите лъчи

Чувствителността на прилепите към ултравиолетовите лъчи е ефект от коеволюцията между тях и растенията. Цветовете дават храна във вид на нектар, а прилепите ги опрашват, помагайки им да се размножават.

При нощните прилепи колбичките в очите практически не функционират. Затова пък имат пръчици, позволяващи им да виждат в условия на малка осветеност. Съвременните млекопитаещи в хода на еволюцията са загубили способността си да виждат ултравиолетова светлина, за разлика от някои птици и повечето безгръбначни животни.
Прилепите ползват единствено пръчиците за разпознаване на светлинното излъчване в диапазон от 310 до 600 нанометра. Тъй като диапазона на ултравиолетовите лъчи се намира в границите на 100-400 нанометра, а диапазона на видимата светлина – от 380 до 770 нанометра, то рецепторите на Glossophaga soricina им позволява да виждат както ултравиолетова, така и видимата от нас светлина.

Група германски и гватемалски учени (York Winter, Jorge Lopez & Otto von Helversen) смятат, че тази уникална система на зрение е възникнала в хода на еволюцията, за да помогне на прилепите от вида Glossophaga soricina да намират отразяващите ултравиолетовата светлина цветя в сумрака, когато целия светлинен спектър е отместен към късите вълни.

Хищните растения привличат своите жертви с хитра тактика

Учени от университета в Бристол изследвали месоядните растения Nepenthes rafflesiana, за които се смятало, че имат недостатък, който им пречи да ловят насекоми. Сега изследователите предполагат, че този недостатък е всъщност предимство. Изследването е публикувано в Royal Society Proceedings B.

Повечето месоядни растения имат специални механизми за примамване на насекоми. Обикновено те растат с ярки цветове или дават вид, че имат сладък нектар, който обаче се намира в непосредствена близост до влажни опасни места, където ако попадне жертвата, не може да се освободи и се плъзга надълбоко.

Но листата на Nepenthes rafflesiana са влажни само след силен дъжд или от нощната роса, а през деня те са напълно сухи и безопасни. Това изглежда недостатък, но според Улрике Бауер (Улрике Bauer), провеждаща проучването, напротив, това е особено качество, което се е развило в хода на еволюцията. Сладкият нектар на Nepenthes rafflesiana е много привлекателен за мравките. Първата мравка събира нектар през деня, спокойно го занася до мравуняка, а следващия път идва с няколко мравки, после с още и още. В резултат, когато се появи влага, растението улавя много повече мравки. Същият механизъм се среща и при други месоядни растения в различни части на света.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !