Свръхнови са предизвикали най-малко две масови измирания на Земята според проучване

Ваня Милева Последна промяна на 14 март 2025 в 09:45 2286 0

Близката свръхнова (19057131265), заснета от обсерваторията Чандра на НАСА.

Кредит Wikimedia Commons

Близката свръхнова (19057131265), заснета от обсерваторията Чандра на НАСА. .Това изображение показва M82 в ниско, средно и високоенергийни рентгенови лъчи, които Чандра може да открие съответно в червено, зелено и синьо.

Най-малко две масови измирания в историята на Земята вероятно са били причинени от опустошителните ефекти на близки експлозии на свръхнови, сочи ново изследване.

Изследователи от Университета Кийл твърдят, че тези свръхмощни експлозии - причинени от смъртта на масивни звезди - може да са лишили атмосферата на нашата планета от озон, да са предизвикали киселинен дъжд и да са изложили живота на вредното ултравиолетово лъчение от Слънцето.

Те смятат, че експлозии на една или две свръхнови в близост до Земята може да са виновни за късното девонско и ордовишкото измиране, които са се случили съответно преди 372 и 445 милиона години.

Ордовишкото измиране е унищожило 60 % от морските безгръбначни по време, когато животът е бил до голяма степен ограничен в морето, докато късното девонско измиране е унищожило около 70 % от всички видове и е довело до огромни промени във вида на рибите, които са съществували в древните ни морета и езера.

Досегашните изследвания не са успели да установят ясна причина за нито едно от двете събития, въпреки че се смята, че те са свързани с разрушаването на озоновия слой на Земята, което може да е било предизвикано от свръхнова.

Новото изследване, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, установява, че скоростта, с която свръхновите се появяват в близост до нашата планета, съответства на времето на двете масови измирания.

Наблюденията във времето на "Хъбъл" на SN 1987a - най-близката свръхнова, наблюдавана в историята, . С уважение към: Mark McDonald/Larsson, J., et al

Авторите смятат, че това е "чудесна илюстрация за това как масивните звезди могат да действат както като създатели, така и като разрушители на живота".

Това е така, защото е известно, че свръхновите разпространяват и тежките елементи, които помагат за формирането и поддържането на живота във Вселената.

Свръхновите се получават, когато масивни звезди достигнат края на живота си, изчерпят горивото си, охладят се и след това колапсират под натиска на гравитацията. Тези експлозии са най-мащабните, които хората някога са виждали.

Водещият автор д-р Алексис Кинтана (Alexis Quintana), преподавател в университета в Кийл, а сега в университета в Аликанте, отбелязва:

"Експлозиите на свръхнови доставят тежки химични елементи в междузвездната среда, които след това се използват за формиране на нови звезди и планети.

"Но ако някоя планета, включително Земята, се намира твърде близо до подобно събитие, то може да има опустошителни последици."

Д-р Ник Райт (Nick Wright) от университета в Кийл добавя: "Експлозиите на свръхнови са едни от най-високо енергийните експлозии във Вселената.

"Ако масивна звезда избухне като свръхнова в близост до Земята, резултатите ще бъдат опустошителни за живота на Земята. Това изследване показва, че това може би вече се е случило."

Нови изследвания сочат, че поне две масови измирания в историята на Земята са били причинени от близка свръхнова. На снимката е показан пример за една от тези звездни експлозии - Свръхнова 1987а (в центъра), в съседна на Млечния път галактика, наречена Голям Магеланов облак.Нови изследвания сочат, че поне две масови измирания в историята на Земята са били причинени от близка свръхнова. На снимката е показан пример за една от тези звездни експлозии - Свръхнова 1987а (в центъра), в съседна на Млечния път галактика, наречена Голям Магеланов облак. Кредит: NASA, ESA, R. Kirshner (Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics and Gordon and Betty Moore Foundation), and M. Mutchler and R. Avila (STScI)

Изследователите са стигнали до заключението си, след като са извършили "преброяване" на масивните звезди в рамките на един килопарсек (около 3260 светлинни години) от Слънцето.

Те са изучавали разпределението на тези масивни звезди, наречени OB-звезди, за да научат повече за това как се формират звездните купове и галактиките, използвайки самия Млечен път като еталон, както и за скоростта, с която тези звезди се формират в нашата галактика.

Това преброяване позволява на изследователите да изчислят скоростта, с която се появяват свръхнови в галактиката, което е важно за наблюденията на свръхнови, както и за производството на остатъци от свръхнови и масивни звездни остатъци като черни дупки и неутронни звезди в цялата Вселена.

Данните ще бъдат полезни и за бъдещото разработване на детектори на гравитационни вълни, които са полезен инструмент за учените, изучаващи структурата и произхода на Вселената.

В рамките на тази задача изследователският екип изчислява честотата на свръхновите в радиус от 20 парсека от Слънцето, или приблизително 65 светлинни години, и я сравнява с приблизителната честота на масовите измирания на Земята, които преди това са били приписвани на близките свръхнови.

Това изключва случаите на измиране, свързани с други фактори, като удари на астероиди или ледникови периоди.

Сравнявайки тези набори от данни, експертите установяват, че изследванията им подкрепят теорията, че взрив на свръхнова е причинил както късното девонско, така и ордовишкото измиране - две от петте известни масови измирания в историята на Земята.

"Изчислихме честотата на свръхновите в близост до Земята и установихме, че тя съответства на честотата на масовите измирания на нашата планета, които се свързват с външни сили като свръхновите", обяснява д-р Райт.

Астрономите смятат, че около една или две свръхнови - а може би с още по-ниска честота - се случват всеки век в галактики като Млечния път, но добрата новина е, че има само две близки звезди, които могат да станат свръхнови през следващите около милион години: Антарес и Бетелгейзе.

И двете обаче се намират на повече от 500 светлинни години от нас, а компютърните симулации преди са показвали, че свръхнова на такова разстояние от Земята вероятно няма да засегне нашата планета.

Справка: Alexis L. Quintana et al, A census of OB stars within 1 kpc and the star formation and core collapse supernova rates of the Milky Way, Monthly Notices of the Royal Astronomical Societyacademic.oup.com/mnras/article … 0.1093/mnras/staf083 . On arXiv (2025). DOI: 10.48550/arxiv.2503.08286

Източник: Violent supernovae 'triggered at least two Earth extinctions,' study suggests, Royal Astronomical Society

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !