Наблюдаваната вселена е с диаметър 93 милиарда светлинни години. Според Космологичния принцип, принципът, основан на предпоставката, която Коперник формулира още през 16 век, че Земята няма привилегировано положение във Вселената, Вселената е изотропна и хомогенна.
Но две наблюдения показват, че тази картина е вярна само до известна степен: В голям мащаб Вселената е изотропна и хомогенна, но изглежда има суперклъстери, по-големи от това, което позволява Космологичният принцип, като „Гигантската дъга“.
Гигантската дъга е мащабна структура, открита през юни 2021 г. , която обхваща 3,3 милиарда светлинни години. Структурата, съставена от галактики, галактически купове, както и газ и прах, надхвърля прага от 1,2 милиарда светлинни години, престъпвайки Космологичния принцип, според който при достатъчно големи мащаби Вселената трябва се счита за еднаква на всяко място (хомогенна) и във всяка посока (изотропна).
Освен това съществува т.нар. "напрежение на Хъбъл", спор около стойността на скоростта на разширение на Вселената, който показва, че има разлика между локалната стойност на константата на Хъбъл H0 и космологичната стойност на H0 на Вселената като цяло.
Прабхакар Тивари (Prabhakar Tiwari) от Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките (NAOC) и негови колеги сега представят възможно решение: ако има космически трептения или флуктуации с дължина на вълната, по-голяма от размера на хоризонта на Вселената - т.е. по-големи от диаметъра на наблюдаваната вселена, който е 93 милиарда светлинни години. Хоризонтът е максималното разстояние, което светлината може да измине от възникването на Вселената. Те го наричат суперхоризонтен мод (трептене). Предполага се, че за много големи дължини на вълната тези модове са подравнени в една и съща посока. Следователно те не се подчиняват на Космологичния принцип.
„По чудо, тези модове могат да обяснят наблюдаваното напрежение на Хъбъл“, отбелязва д-р Прабхакар Тивари. "Новото откритие свързва двата най-важни въпроса на съвременната космология."
Това може да обясни аномалиите в Космологичния принцип. Ключовият въпрос тогава е, разбира се: откъде идва това космическо трептение?
Справка: Prabhakar Tiwari et al, Superhorizon Perturbations: A Possible Explanation of the Hubble–Lemaître Tension and the Large-scale Anisotropy of the Universe, The Astrophysical Journal Letters (2022). DOI: 10.3847/2041-8213/ac447a
Източник: Superhorizon modes can explain Hubble tension
Li Yuan, Chinese Academy of Sciences
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари