Възможно ли е луните да имат луни

НаукаOFFNews Последна промяна на 12 октомври 2018 в 12:00 3592 0

Основни луни по размер. Данни: NASA/JPL, Монтаж: Ted Stryk, Gordan Ugarkovic, Emily Lakdawalla, и Jason Perry.

Наскоро публикувани теоретични изчисления показват, че ако луната е достатъчно голяма и се върти достатъчно далеч от планетата си, тогава тя може да има своя "сублуна".

Само в Слънчевата система известните ни небесните тела, които обикалят около своята планета, са повече от 180. А наскоро астрономите откриха първата екзолуна от далечна екзопланета и вероятно са много често срещани обекти в космоса.

Но може ли да има спътници на самите спътници? Ако говорим за Слънчевата система, такова нещо все още не е открито, но ако е възможно някъде другаде, дали техните траектории ще бъдат стабилни по принцип?

Астрономите Джуна Колмейер (Juna Kollmeier) от Института Карнеги и Шон Реймънд (Sean Raymond) от Университета в Бордо наричат ​​тези тела „сублуни”(submoons). В статия, представена в онлайн библиотеката за препринти arXiv.org, те предоставят предварителни изчисления на условията, при които това е възможно.

Според учените „сублуната” може да остане стабилна, ако собствените й размери са малки (с радиус около десет километра), а нейният „родителски” спътник е доста масивен (поне 1000 километра) и се върти на голямо разстояние от своята планета.

Освен това, дори ако днес спътниците в Слънчевата система нямат такива „сублуни”, такива биха могли да съществуват в някакъв период от миналото. Теоретично, необходимите условия са изпълнени от луните Титан и Япет на Сатурн, Калисто на Юпитер - и дори от собствената ни Луна. От тази гледна точка езосателитът, открит неотдавна на планетата Кеплер-1625 b, който е десет пъти по-голям от Земята, може да се нарече още по-обещаващ.

Луни на луните. Параметри, при които луната на определена планета може да има дълготрайна сублуна под действието от гравитационната приливна сила планета-луна-сублуна. Една сублуна ще бъде стабилна най-малко за възрастта на Слънчевата система в сивата област горе вдясно на всеки панел. Размерът по подразбиране на сублуната е радиус от 10 километра (плътни криви), а са показани и критичните граници за сублуни от 5 км (с точки) и 20км (пунктир) радиус. Черните кръгчета са действителни спътници на означените планети. Това изчисление предполага, че всички луни имат плътност от 2,5 g/cm 3, подходяща за повечето големи спътници на гигантските планети. CAN MOONS HAVE MOONS?
Juna A. Kollmeier & Sean N. Raymond.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !