Марс е толкова малък, защото гравитацията на Юпитер е разстроила образуването му, обяснява NewScientist
Модели на образуването на Слънчевата система показват, че Марс би трябвало да бъде между 1,5 и два пъти по-масивен от Земята. Вместо това той е едва една десета от масата на нашата планета.
Препринт на проучването на изследователите от Университета на Юта е публикувано в arХiv.
Има една стара теория, която може да обясни защо е станало така - газовете, останали от формирането на Юпитер са разместили скалите, които е трябвало да изградят Марс и в крайна сметка са направили така, че материалът се е разпадал, а не се е слепвал.
По същата причина между орбитите на Марс и Юпитер е разположен Големият астероиден пояс, а не планета.
Газовите гиганти са образувани от акреционния протопланетен диск, който заобиколя Слънцето. Когато нараснат гравитацията им започна да има по-голямо въздействие, отколкото останалата част на диска, където са скалистите планети.
Гравитацията на диска привлича осите на въртене на протопланетите в една посока, а гравитацията на Юпитер ги издърпва в противоположната посока. Когато тези конкуриращи се сили се балансират по определен начин, върху протопланетите действа гравитацията на Юпитер в една и съща точка от тяхната орбита около Слънцето, в ефект, известен като безразборен резонанс (sweeping resonance).
"В началото сблъсъците между твърдите фрагменти са стъпвали при ниска скорост, така че те са се сливали", разказва Скот Кениън (Scott Kenyon) от Харвард-Смитсониън център за астрофизика. "После сблъсъците са с висока скорост и затова обектите се разбиват на фрагменти".
Протопланетният диск, от който са се образували скалистите планети в ранните етапи на Слънчевата система. Изображение: NASA
Възродената теория
Трима изследователи, ръководени от Дъглас Лин от Университета на Калифорния в Санта Круз предлагат за първи път този сценарий преди десетина години. Сега Кениън и Бен Бромли от Университета на Юта го възродиха, за да обяснят миниатюрния размер на Марс.
"Последните проучвания на метеорити показват, че Марс се е формирал много по-бързо, отколкото екипът на Лин предполагаше, затова разработихме следствията за диск, който еволюира по-бързо", коментира Кениън.
Лин и колегите му публикуват статия през февруари в The Astrophysical Journal, която също предполага, че безразборният резонанс на Юпитер може да е отговорен за разчистването на астероидния пояс от скали по-малки от 50 км.
Теорията може да се приложи и за други слънчеви системи, което предполага, че могат да имат астероиден пояс навсякъде, където има огромни планети. "Това е богата тема", отбеляза Лин.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари