Това не е първоаприлска шега.

Земята се върти около Слънцето. Марс обикаля около Слънцето. Венера, Меркурий, Нептун, Уран и Сатурн - също.

Но газовият гигант Юпитер не го прави като другите.

Когато в космическото пространство едно по-малко масивно тяло се върти около по-масивно, всъщност и двете се въртят около центъра на масите на двете тела.

Ако разликата в теглото е много голяма - като например между нашата планета и Слънцето - масовият център е в рамките на по-масивното тяло на пренебрежимо малко разстояние от геометричния център на тялото. Но ако масите на двете тела са сравними, тогава центърът на масите може да се намира в пространството извън двете тела.

^{Плутон и нейната луна Харон често се описват като двойна система, защото центърът на масите им е извън Плутон. Wikimedia Commons}

Масата на Юпитер е 2,5 пъти по-голяма от масата на всички други обекти в Слънчевата система. Масата на Юпитер е 1.8986×10²⁷ кг, а масата на Слънцето - 1.98855×10³⁰ кг. Разликата е само 1000 пъти. 

Тази сравнително малка разлика в масите отмества точката, около която се движат Слънцето и Юпитер, взаимно привлечени от гравитацията. Тази точка е, според изчисленията на разстояние около 7% от слънчевия радиус над повърхността на звездата. С други думи, Юпитер е единствената от планетите в Слънчевата система, която се върти около точка в пространството, която не се намира във вътрешността на Слънцето, а извън него.

Ето как можем да се уверим сами. Центърът на масите за две тела се изчислява така:

Тъй като за нулева точка можем да приемем всяка, нека тя да е центърът на Слънцето, и като имаме предвид, че средното разстояние между Юпитер и Слънцето е 778 000 000 км, тогава да изчислим разстоянието на центъра на масите от нашата звезда: 

Х_цм= 1.8986×10²⁷ х 778 х 10⁶ / (1.8986×10²⁷ + 1.98855×10³⁰) =1.4771x10³⁶ /1.9904486x10³⁰=742099 км > радиуса на Слънцето, който е 695700 км.