
От години източникът на гама-лъчи PSR J2039−5617 е космическа загадка. Астрономите имат хипотеза, но трудно събират нужните доказателства за потвърждаването й. Сега, използвайки изчислителната мощ на 500 000 доброволци в програмата „Einstein@Home“, учените са успели да потвърдят, че е отговорът се крие в бързо въртящата се неутронна звезда.
Приложението Einstein@Home използва компютъра ви, когато вие не го правите. Изчислителната мощ от половин милион потребители може да се използва за прелистване на огромни каталози с данни за разпознаване на слаби сигнали, нещо, което в противен случай би отнело много време. В случая на PSR J2039−5617, този подход е дал дълго търсените доказателства за един невероятен космически обект.
Както се съобщава в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, източникът на гама-лъчи е двойна система, състояща се от пулсираща неутронна звезда, наречена пулсар и по-малък компаньон. Екипът открива, че пулсарът се върти по оста си 377 пъти всяка секунда.
Благодарение на проекта Einstein@Home е характеризирано поведението на пулсара чрез анализ на данни от космическия телескоп „Ферми“ на НАСА в продължение на 11 години. За еди компютър ще са нужни 500 години, за да намери периода на въртене на пулсара, а с приложението това е станало само за два месеца.
„От години се подозираше, че пулсар, бързо въртяща се неутронна звезда, е в основата на източника, който сега познаваме като PSR J2039−5617, но стана възможно да се повдигне завесата и да се открият пулсациите на гама-лъчите с изчислителната мощ, дарена от десетки хиляди доброволци на Einstein@Home, заявява съавторът Ларс Нидер (Lars Nieder) от Института за гравитационната физика към "Макс Планк".
Истинското разбиране на системата идва и от нови наблюдения в оптичния диапазон на дължина на вълната. Пулсарът бавно изпарява партньора си, за което свидетелства колко различно изглеждат спътниците звезди в своята 5,5-часова орбита около пулсара.
"За J2039-5617 има два основни процеса на работа", обяснява водещият автор д-р Колин Кларк (Colin Clark) от Jodrell Bank Center for Astrophysics. "Пулсарът загрява едната страна на лекия спътник, която изглежда по-ярка и по-синкава. Освен това спътникът се изкривява от гравитационното привличане на пулсара, в резултат на което видимият размер на звездата варира в зависимост от мястото й в орбитата".
Фантастичната прецизност на данните от Einstein@Home показва също и че в системата се случва наистина уникална динамика.
"Установихме, че орбиталният период на спътника варира леко и непредсказуемо през тези 11 години наблюдения. Той се променя само с около 10 милисекунди, но тъй като знаем времето на пристигане на всеки отделен гама фотон от пулсара до микросекундна точност, дори толкова малко е забележимо!", коментира Нидер.
Още космически загадки като тази чакат да бъдат открити в данните. Ако искате да се включите, изтеглете приложението Einstein@Home и може да дадете своя принос за научните изследвания.
Справка: Einstein@Home discovery of the gamma-ray millisecond pulsar PSR J2039–5617 confirms its predicted redback nature
C J Clark, L Niederet al.
Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Volume 502, Issue 1, March 2021, Pages 915–934, https://doi.org/10.1093/mnras/staa3484
Източник: Power Behind Mysterious Gamma-Ray Source Revealed Thanks To Thousands Of Volunteers, IFLScience
Още по темата

Космос
Открита е странна, невиждана досега активност на магнетар

Космос
Може би са открити следи от тайнствена частица, предсказана преди десетилетия

Космос
Учените са близо до откриването на гравитационни вълни от свръхмасивни черни дупки

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Генетичен пробив в борбата със сърдечно-съдовите заболявания
швейк
Бабуините не се разпознават в огледало, но много други сухоземни и морски животни го правят
Chukan Kirilov
Вътрешното ядро на Земята неясно защо променя формата си
Chukan Kirilov
Океанската плоча между Арабската и Евразийската континентална плоча се откъсва