Загадъчен източник на гама-лъчи се разкри благодарение на 500 000 доброволци

Ваня Милева Последна промяна на 04 февруари 2021 в 13:53 3483 0

Концепция на художник за PSR J2039−5617 и неговия компаньон. Кредит: Knispel/Clark/Max Planck Institute for Gravitational Physics/NASA GSFC

От години източникът на гама-лъчи PSR J2039−5617 е космическа загадка. Астрономите имат хипотеза, но трудно събират нужните доказателства за потвърждаването й. Сега, използвайки изчислителната мощ на 500 000 доброволци в програмата „Einstein@Home“, учените са успели да потвърдят, че е отговорът се крие в бързо въртящата се неутронна звезда.

Приложението Einstein@Home  използва компютъра ви, когато вие не го правите. Изчислителната мощ от половин милион потребители може да се използва за прелистване на огромни каталози с данни за разпознаване на слаби сигнали, нещо, което в противен случай би отнело много време. В случая на PSR J2039−5617, този подход е дал дълго търсените доказателства за един невероятен космически обект.

Както се съобщава в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, източникът на гама-лъчи е двойна система, състояща се от пулсираща неутронна звезда, наречена пулсар и по-малък компаньон. Екипът открива, че пулсарът се върти по оста си 377 пъти всяка секунда.

Благодарение на проекта Einstein@Home е характеризирано поведението на пулсара чрез анализ на данни от космическия телескоп „Ферми“ на НАСА в продължение на 11 години. За еди компютър ще са нужни 500 години, за да намери периода на въртене на пулсара, а с приложението това е станало само за два месеца.

„От години се подозираше, че пулсар, бързо въртяща се неутронна звезда, е в основата на източника, който сега познаваме като PSR J2039−5617, но стана възможно да се повдигне завесата и да се открият пулсациите на гама-лъчите с изчислителната мощ, дарена от десетки хиляди доброволци на Einstein@Homeзаявява съавторът Ларс Нидер (Lars Nieder) от Института за гравитационната физика към "Макс Планк".

Истинското разбиране на системата идва и от нови наблюдения в оптичния диапазон на дължина на вълната. Пулсарът бавно изпарява партньора си, за което свидетелства колко различно изглеждат спътниците звезди в своята 5,5-часова орбита около пулсара.

"За J2039-5617 има два основни процеса на работа", обяснява водещият автор д-р Колин Кларк (Colin Clark) от Jodrell Bank Center for Astrophysics. "Пулсарът загрява едната страна на лекия спътник, която изглежда по-ярка и по-синкава. Освен това спътникът се изкривява от гравитационното привличане на пулсара, в резултат на което видимият размер на звездата варира в зависимост от мястото й в орбитата".

Фантастичната прецизност на данните от Einstein@Home показва също и че в системата се случва наистина уникална динамика.

"Установихме, че орбиталният период на спътника варира леко и непредсказуемо през тези 11 години наблюдения. Той се променя само с около 10 милисекунди, но тъй като знаем времето на пристигане на всеки отделен гама фотон от пулсара до микросекундна точност, дори толкова малко е забележимо!", коментира Нидер.

Още космически загадки като тази чакат да бъдат открити в данните. Ако искате да се включите, изтеглете приложението Einstein@Home и може да дадете своя принос за научните изследвания.

Справка: Einstein@Home discovery of the gamma-ray millisecond pulsar PSR J2039–5617 confirms its predicted redback nature
C J Clark, L Niederet al.
Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Volume 502, Issue 1, March 2021, Pages 915–934, https://doi.org/10.1093/mnras/staa3484 

Източник: Power Behind Mysterious Gamma-Ray Source Revealed Thanks To Thousands Of Volunteers, IFLScience

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !