Земята сега е най-близо до Слънцето – честит перихелий!

Днес, 4 януари, в 15:28 ч. Земята достига своя перихелий, точката от нейната орбита, която е най-близо до Слънцето. Разстоянието по това време е 147 103 686 км. Афелият – точката, в която нашата планета е най-отдалечена от Слънцето – ще преживеем тази година на 4 юли, когато сме на 152 087 738 км от Слънцето, около пет милиона км (повече от 2%) по-далеч. Тези разстояния не са еднакви всяка година - през 2022 г. са били 147 105 052 и 152 098 455 съответно.

Перихелият прави Слънцето да изглежда от Земята по-голямо от средния си видим размер, както можете ясно да видите на изображението по-горе. Привидният радиус на Слънцето е 16'16”. Земята получава почти 3,5% повече светлина и топлина от Слънцето поради по-късото разстояние. 

Датите, на които Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята достига перихелия си. Оттогава, датите на перихелий и афелий са се преместват по един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план датите могат да варират до 2 дни между годините.

Според изчисленията на астрономите през 6430 г., тоест след около 4 хиляди години, времето на перихелия и на мартенското равноденствие ще съвпадне.

Забележителни точки по орбитата на Земята и сезони за 2025 г.. Кредит: НаукаOFFNews

Земята прави пълна обиколка около Слънцето за 365 дни 6 часа 9 минути 10 секунди. Нашата планета се движи около Слънцето по елиптична орбита със средна скорост 29,765 километра в секунда.

Какво причинява сезоните?

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима и обратното. Но сега е януари и въпреки необичайното топло време, сезонът е зима и фактът, че Земята преминава през най-близката точка от своята орбита, не повлиява на температурите и не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.

В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Тъй като нашата планета сега е най-близо до Слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи Земята се движи и най-бързо в своята орбита. Нейната скорост сега е 30,29 км/сек, в сравнение с 29,29 км/сек на 4 юли. Така че по време на перихелия Земята е с 3,4% по-бърза, отколкото по време на афелия.

В резултат на това летата в Южното полукълбо са измеримо по-топли от тези в Северното полукълбо, но и продължителността на всяко лято в Южното полукълбо е и около 5 дни по-кратко.

Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Кредит: Wallpaper Studio 10

Думите перихелий и афелий (Perihelion и Aphelion) идват от древногръцки, където "пери" означава близо, "апо" означава далеч, а Хелиос се нарича древногръцкият бог на Слънцето. Те се използват в астрономията като се отнасят до най-близките и най-отдалечени точки на орбитите на всеки обект, който се върти около Слънцето.

Подобно на земната орбита около Слънцето, траекторията на Луната около Земята също е елиптична. Точката в орбитата на нашия естествен спътник, която е най-близо до Земята, се нарича перигей, а най-отдалечената от Земята точка е известна като апогей. В случая бог Хелиос е замествен с богинята на Земята - Гея.

Заедно двете точки на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло се наричат апсида.

Източник: Perihelion and Aphelion, Time & Date

Още по темата

01/01/2025

Животът

Астрономическа прогноза за 2025 г. Какво е "луностоене"

21/12/2024

Земята

Зимно слънцестоене 2024: Всичко, което трябва да знаете

20/06/2024

Земята

Лятно слънцестоене 2024: Какво трябва да знаем за първия летен ден