Възрастта на Вселената е 13,8 милиарда години, а възрастта на нашата планета е само 4,5 милиарда години.
Някои учени смятат, че в интервала между раждането на Вселената и раждането на нашата планета на други планети във Вселената може да е възникнал живот, който сега да е много по-напреднал от живота на Земята.
Но нова теоретична разработка предполага, че животът на Земята, напротив, се е появил "преждевременно" за Вселената.
Проучването е публикувано в списание Journal of Cosmology and Astroparticle Physics и е достъпно онлайн на arxiv.org.
В своето изследване Ави Лоуеб (Avi Loeb) от Харвард-Смитсониън Център по астрофизика, САЩ, и колегите му са направили изчисления за вероятността от появата на живот във Вселената, в зависимост от неговата възраст, при това възможното зараждане на живота във Вселената е ограничено в диапазона от 30 милиона години след Големия взрив, когато първите звезди са пръснали в космоса необходимите за живота елементи, до около 10 000 милиарда години след Големия взрив, когато ще изгори и последната звезда.
Ключов фактор за определяне на вероятността от възникването на живота е продължителността на жизнения цикъл на една звезда. Колкото е по-дълъг, толкова е по-вероятно на една от планетите от звездната система да възникне живот.
Колкото по-голяма маса има звездата, толкова е по-кратък живота й. Звезди с маса около три пъти масата на Слънцето ще изразходят горивото си, преди да може да се развие живот.
Най-дълъг живот във Вселената имат бледите малки звезди, чиято продължителност на жизнения цикъл е около 10 000 милиарда години. Вероятността да се зароди живот в планетарните системи на такива звезди се увеличава с течение на времето, според авторите на изследването.
"Сега, ще ме питате защо не сме се появили в бъдеще и защо не в планетна система със звезда с малка маса, а именно днес и в система на звезда с относително голяма маса като нашето Слънце? - коментира Лоуеб. - Една от възможностите е, че животът на нашата планета е "преждевременен". Ние сме се появили твърде рано в нашата Вселена. Но не трябва да се изключи възможността, че в околностите на звездите с малки маси са опасни за живота."




















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18492
2
06.08 2016 в 03:42
21929
1
04.08 2016 в 15:58
Излъчването им е слабо. За да си на топло, трябва да си много близо. Там има силни приливни ефекти които биха спряли денонощното въртене на всяка нормална планета твърде бързо. Магнитните бури биха издухали всякаква атмосфера и хидросфера, защото са по-силни отколкото на по-големите звезди. Евентуално щастие би имало на някоя луничка около голяма планета от вида на Юпитер - с въртене около нея за да има денонощие и вътре в магнитното и поле, за да остане въздух и вода. Звездните петна променят излъчването не с 1-2 процента като на Слънцето, а в пъти.
Какъвто и живот да възникне там, ще трябва да е доста корав.
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи