Това е наистина епохално събитие в историята на геометрията, макар че когато се случва, никой не разбира неговото значение с изключение на великия математик Гаус.
28-годишният Георг Фридрих Бернхард Риман кандидатства за позицията нещатен преподавател в Университета в Гьотинген и за тази цел представя доклад пред академичния съвет със заглавие "За хипотезите, които са в основата на геометрията" (Über die Hypothesen, welche der Geometrie zu Grunde liegen). Присъстващите вероятно нищо не разбрали и Риман не получава поста. А единствено вече старият Гаус оценява лекцията.
Римановата геометрия представлява многомерно обобщение на вътрешната геометрия на двумерна повърхнина в тримерното евклидово пространство.
В основата на римановата геометрия стоят три идеи:
- Идеята, че изобщо е възможна геометрия, различна от евклидовата (за първи път предложена от Лобачевски)
- Представата за вътрешна геометрия на повърхнина.
- Идеята за многомерно пространство.
След време хората разбират, че докладът на Риман е исторически, с него се поставят основите на Римановата геометрия, която подготви сцената за Алберт Айнщайн. И наистина, половин век по-късно идеите на Риман са въплътени в Общата теория на относителността.
Но след "провала" през 1854 г. Риман все пак най-накрая получава длъжност с редовна заплата. През 1859 г., след смъртта на Дирихле, той застава начело на катедрата по математика към Университета в Гьотинген.
Въпреки сравнително краткия си живот, Риман остава като един от най-изявените математици, чиято работа все още е от голямо значение за природните науки. Първо, той е един от основателите на теорията на функциите. Той бе и първият, който предлага размерност на пространството по-висока от три, за да се опише физическата реалност.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари