Случвало ли ви се е, една песен да ви се стори странно позната, напомня за друга песен, издадена само преди няколко месеца? Не си го въобразявате. Това казва и науката. Неотдавнашно проучване установява, че съвременната музика не само е започнала да звучи по-сходно, но и става структурно по-малко сложна, отколкото в миналото.
Екип от изследователи от Италия е изследвал над 20 000 музикални произведения, проследявайки модели от класически композиции от 17-ти век, през джаз от 20-ти век, до съвременни жанрове чак до 2021 г.
Произведенията, написани преди 400 години, особено в класическия жанр, показват по-висока ефективност. С други думи, музиката не е изградена около едни и същи няколко модела, повтаряни отново и отново. Вместо това, тя изследва по-широк диапазон от нотни комбинации, което я прави по-разнообразна, по-малко предсказуема и по-богата на структура.
За разлика от тях, съвременните жанрове като поп, рок, електронна музика и хип-хоп, както и съвременните класически композиции и джаз (които се смятат за сложни), показват по-ниски стойности на ефективност. Те разчитат повече на повтарящи се преходи, като мелодичните и хармоничните пътища стават по-опростени.
Съвременните жанрове също показват много висока реципрочност – бързи, повтарящи се двупосочни преходи между една и съща двойка ноти, с преминаване от до към сол почти мигновено, последвано от връщането му. Констатациите са публикувани в Scientific Reports.
Картографиране на музикални пътища
Музиката е динамична в своята структура, често оформена от елементи като културата на страната, личните емоции и социалните промени. По същия начин тя е служила и като огледало на промените в режимa, социалните класи и технологичния напредък.
Преди съществуването на технологията за запис, музиката е била изключително събитие на живо и общностно преживяване, обвързано с времето, мястото и уменията на изпълнителите.
Новите технологии разрушават тези граници, освобождавайки музиката от ограниченията на концертната зала. Към средата на 20-ти век виниловите плочи и касетите поставят музиката директно в ръцете на обикновените хора, разширявайки както нейната аудитория, така и нейните създатели.
Мрежи, изградени от четири MIDI файла. Размерът и яркостта на всеки възел са пропорционални на степента. Прозрачността на всеки ръб е обратно пропорционална на неговата повторяемост. Кредит: Scientific Reports (2026). DOI: 10.1038/s41598-026-42872-7
Авторите на новото изследване искат да разберат как тези промени са оформили музиката през вековете. Те не разчитат само на слушане, а се обръщат към науката на мрежите, използвайки теория на графите, като третират всяко музикално произведение като цифрова карта, проследявайки как са се развивали пътищата между нотите.
Изследователите започват, разглеждайки всяка нота като възел в мрежата и след това ги свързват с помощта на "връзки" (ребра), ако идват директно от нота А към нота B.
Те също така измерват теглото, което отчита колко пъти се случва определен преход, така че ако дадена пиеса често се движи от нота До към нота Сол, става по-дебела
Това им позволява да създадат мрежа, базирана на дадено музикално произведение, и да видят възникващите модели (закономерности), например когато кратка серия от ноти се повтаря в цялата песен. Колкото по-сложна е серията от ноти, толкова по-сложна е музиката.
Така те събират огромен набор от данни от цифрови музикални файлове (MIDI), които не съдържат аудиото, а цифровите транскрипции, които уточняват нотите, тяхното време и продължителност.
а) Еволюция на средните показатели за ефективност в продължение на десетилетия. b) Разпределение на жанровете във всяка музикална епоха. в) Център на масата на всеки музикален период. Източник: Scientific Reports (2026). DOI: 10.1038/s41598-026-42872-7
Изследователите също така прилагат математически формули, за да измерят сложността и разнообразието на мелодиите и хармониите, както и тяхната непредсказуемост и повторяемост.
Резултатите сочат ясна промяна. Съвременната музика се основава предимно на по-малък набор от многократно използвани преходи, което прави мелодиите и хармониите по-малко сложни, отколкото в миналото. Различните музикални жанрове имат различни мелодични и хармонични структури. Изследователският екип установява, че класическата музика, не е изненадващо, е много по-сложна от повечето съвременни видове музика, с изключение на джаза. И двете се оказват по-разнообразни.
С течение на времето обаче тези различия започват да се размиват, което води до нарастваща хомогенизация, при която жанровете губят своята уникална идентичност. Картите показват, че музиката, композирана между 1950 и 1979 г., е постигнала баланс между сложност и простота, отбелязвайки преход между по-сложната по-ранна епоха и опростената модерна епоха.
Изследователите предполагат, че технологично зависимият начин, по който консумираме музика днес, може да играе роля в движещата сила на тази промяна. Стриймингът на музика и алгоритмите на социалните медии, които предпочитат по-проста, по-предсказуема музика, която е по-лесна за консумация от широка аудитория, може да оформят не само това, на което са изложени слушателите, но и посоката на бъдещите музикални тенденции.
Справка: Niccolò Di Marco et al, Decoding the evolution of melodic and harmonic structure of Western music through the lens of network science, Scientific Reports (2026). DOI: 10.1038/s41598-026-42872-7
Източник: Western music is getting simpler and more repetitive by the day and data prove it, Sanjukta Mondal, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"