Много хора виждат в абстрактното и модерното изкуство сякаш произволно разхвърлени форми и линии и петна боя. И си задават въпроса: "Аз ли не разбирам или това не е никакво изкуство?" И така е повече от век.
Но сега ново проучване твърди, че абстрактното изкуство носи скрита математическа структура. Тази структура не се проявява непременно във формите, а по-скоро в начина, по който "дупките", циклите и текстурите се разгръщат в изображението. Математическият метод, заимстван от топологията, може да разкрие структурни свойства на визуалното изкуство, които съответстват на начина, по който хората ги възприемат и реагират на тях.
Новото проучване е публикувано в PLOS Computational Biology от Яцек Рогала (Jacek Rogala) от Варшавския университет, Полша, Шабнам Кадир (Shabnam Kadir) от Университета в Хартфордшир, Великобритания, и колегите им.
Реално или изкуство, създадено от изкуствен интелект
В художествената галерия "Возовня" в Торун, Полша, посетителите разглеждат две изложби от абстрактни изображения. Едната е дело на полската художничка Лидия Кот, която е създала набор от абстрактни картини за самостоятелна изложба. Другата е създадена от машина – персонализирана невронна мрежа, генерираща изображения, лишена от голяма част от промптовете (инструкции, подсказки), които обикновено ръководят нейния резултат.
Изследователите са се уверили, че това псевдоизкуство, създадено от изкуствен интелект, съответства на произведенията на художничката по отношение на визуални свойства като яркост и цветова разлика. И двата комплекта са отпечатани с еднакъв размер, на една и съща хартия и технология и са показани в едно и също галерийно пространство.
Примери на художествени изображения (а) от Лидия Кот и псевдохудожествени изображения (b). Кредит: Emil Dmitruk, CC-BY 4.0
Изследователите са използвали два съответстващи комплекта абстрактни изображения, единият от художничката Кот, а другият е създаден с алгоритми. Псевдоизкуството е имало на изложбата рамки, заглавия и кураторски текст, генериран с изкуствен интелект и коригиран от художник. Участниците са вярвали, че виждат "истински", създадени от човек произведения на изкуството.
Участниците носели очила за проследяване на погледа, докато гледали или художествената изложба, или псевдохудожествената изложба, които изследователите използвали, за да проследяват погледа им. Участниците също така са оценили естетическото си преживяване, включително емоционална интензивност, възприемани елементи, разбиране на намерението на художника и динамика на изказването.
Друг набор от експерименти е проведен в лабораторни условия, където едни и същи изображения са показвани едно по едно за фиксиран интервал. В лабораторията изследователите проследяват ЕЕГ мозъчната активност, разглеждайки моделите на мозъчната свързаност, докато хората разглеждат произведенията на изкуството. След това участниците дават естетически оценки за всяко изображение,
Очите знаят
В лабораторията, където изображенията се появявали едно по едно на екрана за определено време, създадените от художници произведения предизвиквали по-силен отзвук от псевдохудожествените изображения. Участниците им давали по-високи естетически оценки по няколко показателя, отчитайки по-ясно възприятие на визуалните елементи, по-силна емоционална интензивност, по-добро разбиране на намерението на художника, по-ясен контекст и по-силно увличане (усещане за поток, sense of flow).
Погледът им също се задържал по-дълго върху произведенията на изкуството по време на първото посещение в лабораторията, което изследователите интерпретирали като знак за по-устойчива визуална обработка.
Разглеждането на истинско изкуство е свързано с по-стабилна, интегративна обработка на мозъчната информация, докато псевдоизкуството води до повече изследователски движения на очите и по-голяма перцептивна несигурност.
Участниците прекарват повече време с псевдоизображенията, отколкото с истинските произведения на изкуството, а зрителното им възприятие е по-дълго за псевдоизкуството по време на първото посещение. Очите им също се движат по-малко, докато гледат псевдоизкуство, което предполага по-ограничен, търсещ модел на гледане.
Изследователите интерпретират това не като доказателство, че машинно създадените изображения са по-силно въздействащо изкуство, а като доказателство, че контекстът може да промени задачата на зрителя. В галерия на посетителите било казано, че разглеждат изложба. Изправени пред абстрактни изображения, на които им липсвало преднамерено художествено намерение, те може би са работили по-усилено, за да намерят съгласуваност, смисъл или намерение. С други думи, псевдоизкуството може би ги е задържало, защото е било по-трудно за разгадаване.
Но по-интересната част идва от математически анализ.
Художниците сякаш споделят скрита геометрия
Произведение на изкуството се преобразува в карта на скрити визуални структури (контури, затворени области и граници на формите), които изследователите използват, за да сравнят абстрактно изкуство, създадено от художници, с псевдоизкуство, генерирано от изкуствен интелект. Кредит: Emil Dmitruk, CC-BY 4.0
Движенията на очите на участниците предполагат, че хората реагират на тази скрита структура, дори и да не могат да я обяснят. Очите им са склонни да се фокусират върху области с определени визуални шарки - места, където форми, цикли, текстури или ръбове създават повече структура. С прости думи, същите скрити характеристики, които математиката е открила, сякаш са насочвали и къде хората да гледат.
Изследователите откриват, че произведенията на тези художници се наблюдава определена степен на нарушаване на математическа връзка, известна като двойственост на Александър. Тази връзка е сложна, но в този контекст тя основно означава, че на плоско изображение тъмните форми и светлите пространства около тях са свързани. Дупка, погледната по един начин, може да се превърне в остров в друг. Ако се обърне логиката на изображението и много от същите структури би трябвало да се появят отново в огледална математическа форма.
Но истинските картини не се държат като идеални математически обекти, особено защото формите им се срещат с краищата на платното. Те не са безкрайни математически обекти и взаимодействията между краищата (кадъра) създават това, което изследователите наричат нарушения на дуалността на Александър.
Псевдоизкуството няма структурата
Псевдохудожествените изображения, генерирани без последователно човешко композиционно намерение, показват различен модел на нарушаване на двойствеността от абстрактните произведения, създадени от художници. Въоръжени с тази информация, изследователите анализират произведения на изтъкнати абстрактни художници, включително Василий Кандински, Марк Ротко и Джаксън Полък. Те установяват, че много от тях изглежда имат определена степен на нарушаване на тази двойственост.
Авторите описват това като нещо като "златно правило" на абстрактната композиция. Това не е буквална формула, която художниците следват, а структурен баланс, до който могат да достигнат чрез тренирано възприятие, практика и интуиция. Това е вид скрит композиционен баланс, който абстрактното изкуство, създадено от човека, сякаш често следва.
Изследването не твърди, че цялото абстрактно изкуство може да бъде описано чрез уравнение. Изкуството е историческо, културно, телесно, емоционално и упорито лично. Картина на Полък, например, е нещо повече от накапани цикли и плътност на цветовете. Тя е също така мащаб, жест, следвоенен мит, физика на боята, история на пазара и собствената памет на зрителя.
Но това опровергава старата идея, че модерното изкуство е празно, произволно или лесно за имитиране. Проучването предполага, че силното абстрактно изкуство може да носи истинска структура под повърхността. Модерното изкуство може не винаги да се обяснява с познати образи, но това не означава, че няма какво да се разбира. Понякога неговата същност е скрита в начина, по който учи окото да се движи, да спира, да търси и да чувства.
Справка: Dmitruk E, et al. Art's hidden topology: A window into human perceptionPLOS Computational Biology (2026). DOI: 10.1371/journal.pcbi.1014156
Източник: Mathematical analysis reveals a hidden 'golden rule' in abstract art, Public Library of Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Niko Kolev
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
dolivo
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
dolivo
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Цветан Радев
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване