Уебсайтът на Института по здравни измервания и оценка (Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME)) предоставя интересни данни и прогноза за развитието на пандемията от COVID-19 за страните-членки на ЕС и Норвегия и САЩ.
Институтът е независим глобален изследователски център на здравните въпроси към Университета на Вашингтон и е субсидиран от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Екипът му е повече от 300 души и си сътрудничат с над 2 000 експерти по света, за да създадат точни измервания и оценка на здравните показатели в различни държави.
В своето изследване за разпространението на COVID-19, от центъра предоставят данни по няколко направления:
- наложени от правителствата мерки за социална дистанция
- използване на наличния болничен ресурс
- смъртни случаи за един ден
- общо смъртни случаи
Данните за едни от най-засегнатите страни като Испания, Италия, Германия и САЩ са разделени по региони. Прогнозните резултати за бъдещето са направени на базата на математически модели, основани на данните за развитието на болестта към момента по страни.
Наложени от правителствата мерки за социална дистанция
Тук са посочени датите на затваряне на училищата, на спирането на дейността на второстепенни бизнеси, забраната за излизане от вкъщи и ограниченията на транспорта. Авторите отбелязват, че са отразени единствено мерките, приложени от правителствата на национално ниво, обхващащи цялото население.
Вижда се, че България е една от страните, които първи въвеждат ограничения (13 март), пет дни след затварянето на областта Ломбардия в Италия (8 март), която беше най-тежко засегната в началото на кризата и два дни преди Испания (15 март), която към момента е на второ място по брой заразени след САЩ. Актуални данни за броя на регистрираните случаи можете да получите на сайта на Университета Джонс Хопкинс.
Използване на наличния болничен ресурс
Един от най-големите проблеми на пандемията от COVID-19 e, че поради бързото разпространение на заболяването, натоварването на здравните системи може да стане прекалено и нуждаещите се да не могат да получат необходимата грижа. С други думи, при едновременно заболяване на голям брой хора е възможно е ресурсът на здравните заведения да бъде изчерпан. Именно затова още преди началото на извънредното положение у нас се коментира "изглаждането на кривата", или разпределението на броя на заболелите в по-дълъг период от време, което е постижимо чрез физическата дистанция.
Тук са посочени данни за броя на всички налични болнични легла, както и на тези, които ще са необходими за лечението на пациентите, заболели от новия коронавирус. Капацитетът е разделен на общ брой легла, на които могат да бъдат лекувани пациенти в средно състояние и легла в интензивните отделения, необходими за лечението на тежките случаи. В общия брой легла е включен и този на интензивните. Важно е да отбележим, че когато говорим за болнично легло, по принцип към него се включва и целият медицински персонал, отговорен за грижата на пациента, заемащ това легло.
За предстоящите дни е направена прогноза за броя на необходимите легла, както и за броя на необходимите вентилатори за механично обдишване. Тези прогнозни данни варират в определен диапазон, тъй като съществува определена степен на несигурност, която зависи от много фактори включително пълнотата на използваните данни и размера на проучванията.
В тази част за пръв път се появява и прогноза за пикът на заболяването. Според изчисленията на IHME към 10 април, пикът на заболеваемостта от COVID-19 в България ще бъде на 18 април. Добрата новина в случая е, че основавайки се на темповете на нарастване на заболеваемостта у нас, в момента на пика не се предвижда недостиг на медицински ресурси за лечение. Ако развитието на заболяването у нас продължи според предвидения модел, последният пациент ще напусне болницата на 1 юни.
Разбира се, отново трябва да подчертаем, че тези резултати са прогнозни и се основават на данните, събрани към момента. Другото много важно условие, за да запазим тези благоприятни темпове на развитие, е всички ние да продължим да спазваме стриктно забраните и препоръките на властите. Тъй като данните се основават на ситуацията от началото на извънредното положение до днешния момент, големи промени в поведението ни биха могли да повлияят неблагоприятно на резултата в бъдеще. Някои изследвания доказват и че мерките са толкова по-ефективни и бързодействащи, колкото повече хора ги спазват едновременно.
Зависимостта между въвеждането на мерките, темповете на развитие на заболяването и недостигът на медицински ресурс става видима веднага от обобщените данни за САЩ. Разбира се, резултатите варират според скоростта на въвеждане на ограничения за социална дистанция в различните щати, а все още има такива, които не са въвели забрана или тя е само частична. Към 10 април страната има регистрирани 486 490 случая, което е почти 30% от всички случаи в световен мащаб, а най-сериозно е положението в щата Ню Йорк. Пикът на заболяването средно за страната е предвиден за 11 април, който ще бъде посрещнат с недостиг от 12 697 болнични легла, включително 8 018 легла в интензивни отделения.
Смъртни случаи за един ден
При анализа на броя смъртни случаи за един ден, учените правят прогноза за деня с най-много починали пациенти. Вместо да използват единичното число на най-голям брой починали обаче, тук се проследява общата тенденция, за да се даде предвиждане за този пик. По данните към 10 април, за България се очаква пикът на смъртността от COVID-19 да бъде 20 април с 11 смъртни случая. Отново несигурността на тази прогноза варира в определени граници, представени от плътния розов участък на графиката.
В началото на епидемията у нас имаше сравнения между развитието на болестта в България и в Белгия. В последните седмици обаче данните се разминават сериозно и към 10 април в Белгия има 26 667 регистрирани случая на заболяването, от които 3 019 смъртни. Отчита се и сериозен недостиг на легла за интензивни грижи. Страната вече е отбелязала пика на смъртността на 7 април с 403 смъртни случая за деня. Ако тенденциите се запазят се очаква към 16 май в Белгия всички пациенти да са излекувани.
Тези сериозни разминавания след първоначалното сходство показват само колко променлив може да е хода на заболяването, в зависимост от фактори като наложените социални ограничения, спазването им, броя на тестваните пациенти и дейността на здравната система.
Общо смъртни случаи
Последната част на анализа представлява предвиждане за общия брой очаквани смъртни случаи. За нашата страна, ако се запази темпът на развитие на болестта и поведението на населението, очакваният общ брой смъртни случаи е 228. Според прогнозата последният смъртен случай ще бъде регистриран на 18 май, или един месец след пика на заболеваемостта, предвиждана за 18 април, според данните към 10 април. При този параметър също има поле за вариране както на общия брой, така и на момента на последните смъртни случаи. Но тенденцията, създадена от модела предвижда наистина затихване на заболяването след средата на месец май до началото на юни, което съвпада с края на извънредното положение, планиран у нас засега за 13 май.
Ако направим сравнение с прогнозата за Латвия, страна, която се доближава до нашата по броя на заразените към 10 април (612), ще забележим, че броят общо починали от COVID-19 пациенти е 225, а се предвижда последният смъртен случай да е на 30 май. Денят с най-висока смъртност за Латвия е с прогноза за 10 починали. Общият брой заразени към момента, най-високата дневна смъртност и очакваният общ брой починали пациенти на Латвия и България е доста сходен, което предполага, че към момента заболяването се развива по подобен модел и в двете държави.
Още веднъж трябва да споменем, че когато правим анализ на данните за прогнозата за развитието на заболяването е важно да имаме предвид следните фактори:
- Прогнозите са базирани на математически модел, основан на реалните данни към момента, т.е. промяната да данните ще промени прогнозата
- Важно е да се проследи тенденцията на развитие на заболяването, повече от конкретните цифрови прогнози, защото тенденцията дава общата представа на развитие и може да служи за ориентир за резултата от приложените мерки
- Всички данни и бъдещи прогнози зависят от нашето поведение като общество и спазването на забраните, наложени от властите.
Тази прогноза, макар и с известната доза несигурност на точността й, показва, че нашите усилия като общество към момента дават резултат. Най-голямата ни цел, да предотвратим заболяването на голям брой хора и претоварването на здравната ни система е достижима ако продължим да поддържаме дисциплината си както досега. Нека не забравяме, че трябва да избягваме събиране на много хора на едно място, неоправдано пътуване в и извън населените места, безцелни разходки и да спазваме хигиенните препоръки за дезинфекция и физическа дистанция.
Справка: IHME - COVID-19 Projections
Още по темата
Животът
Covid-19: защо сме под карантина - отговори на този и други въпроси
Животът
Д-р Джон Кембъл вижда оптимистичен знак за пандемията в Европа (видео)
Животът
Мерките срещу коронавируса може да са предотвратили 120 000 смъртни случая в цяла Европа
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
1
21.04 2020 в 06:50
Последни коментари