По-доброто разбиране на сложното взаимоотношение между ума и тялото може да доведе до нови стратегии за лечение на хроничната болка, твърдят финансирани от Съюза изследователи
В малко помещение в Маастрихтския университет в Нидерландия жена, носеща шлем за виртуална реалност, е заета да подрежда виртуални книги във виртуална библиотека. При всяка нейно навеждане електроди изпращат рязък токов удар в долната част на гърба ѝ под зоркия поглед на изследовател, който следи нейната работа, реакции и движение на очите.
Необичайната сцена е част от изследване, ръководено от д-р Димитри ван Райкегем, асистент по експериментална психология на здравето в Маастратихтския университет. Целта на изследователя е да разкрие сложното взаимоотношение между свързаните с вниманието процеси, поведението на избягване и болката в опит да определи как и защо болката става хронична.
Склонност на вниманието
През 2016 г. Люксембургският университет получава финансиране от ЕС, за да изследва как връзката между ума и тялото може да влияе върху хроничната болка.
В първоначалното двугодишно изследване, наречено PainDynamics („Динамика на болката“) и координирано от Люксембургския университет, Ван Райкегем и колегите му разглеждат проблема със склонността на вниманието — естествената склонност за съсредоточаване върху отрицателната или свързаната с болка информация.
Макар това вече да е проучвано в лабораторни условия, те пренасят изследването си в реалния свят. Това им дава възможност да разсеят редица предположения, което може да спомогне за прецизиране на новите терапевтични подходи.
Дълго време изследователите смятат, че изпитващите хронична болка обръщат твърде голямо внимание на свързаната с болката информация, като например потенциалните причинители, което влошава болката и я затваря в хроничен порочен кръг.
Макар и да е вярно, това не означава, че обръщането на внимание на болката е поначало нещо лошо, както се смяташе дълго време. Ван Райкегем и неговите колеги твърдят, че тази склонност на вниманието е начинът, по който мозъкът се опитва да ни предпазва, като ни сигнализира за евентуална опасност.
Прекъсване на цикъла на болката
За съжаление, този защитен инстинкт може да бъде и вреден. С течение на времето фокусирането върху болката, която не може да бъде облекчена в момента, за сметка на други важни цели, може да я усили и да превърне острата болка в хронична.
„В дългосрочен план повишеното внимание към неконтролируемата болка може да доведе до още по-отрицателни последствия. Това може да бъде нещо, което да си поставим за цел“, казва Ван Райкегем, който се надява работата му да спомогне за разработването на ефективни психологически интервенции, които биха могли да помогнат за прекъсване на цикъла на болката.
Изследването му от 2016 г. обаче показва, че склонността на вниманието се променя с целите на човека и само обучението на хората да обръщат по-малко внимание на болката, без да я вземат предвид, не спомага за нейното облекчаване, както се смяташе по-рано.
Наблюдението на реакциите към болката във виртуална реалност предоставя данни за това как целенасочеността на вниманието влияе върху сигналите за болка. © Димитри ван Райкегем, 2024 г.
Като надгражда върху това откритие, изследователският екип сега се задълбочава дори още повече, като изследва влиянието, което оказват нашите спомени и тълкувания върху болката и поведението на избягване.
„Всички тези когнитивни процеси са взаимно свързани“, казва Ван Райкегем. „Колкото повече тълкувате двусмислените ситуации като отрицателни, толкова повече ще внимавате за тях.“
Изгубени в тълкуването
У хората с хронични болки съществува тенденция да тълкуват всички болки като част от един и същ проблем, като например да допускат, че болезнените мускули са свързани с хроничната болка дори когато случаят може да не е такъв.
Това е известно като склонност на тълкуването. Изследователите вярват, че промяната в начина, по който човек тълкува физическите сигнали или базовите променливи, може да бъде обещаващ метод за лечение.
Според Европейската федерация за болката хроничните болки засягат приблизително 150 милиона души в цяла Европа (около един възрастен на всеки пет) и може да имат разрушително въздействие върху качеството на живота.
Освен това се плаща тежка социална и икономическа цена в резултат от невъзможността на хората да работят или от необходимостта да разчитат до голяма степен на вече натоварените здравни системи. Необходими са нови стратегии за справяне с болката и по-доброто ѝ управление.
Причините за хроничната болка са изключително разнообразни и тя може да засяга хората по различни начини. Сред тях са хронични болки в гърба, артрит, невропатична болка, причинена от нараняване или травма, в резултат на рак или диабет, или хронични здравословни състояния, при които основната причина за болката е неясна.
Порочен кръг
Печален пример за взаимодействието между ума и тялото е връзката между хроничната болка и афективните разстройства. Според рецензия в списание Translational Psychiatry от 2022 г. до 61 % от пациентите с хронични болки страдат от депресия, докато 65 % от депресираните хора също изпитват хронични болки. Страдащите от хронична болка може да попаднат в капана на един порочен кръг.
Да вземем например човек с хронични болки в гърба, казва д-р Ипек Ялчън, ръководител на научноизследователския екип по болки и психопатология към Института по клетъчна и интегративна неврология (INCI) в Страсбург, Франция.
„Той има по-малко социални взаимодействия, защото не може да излиза достатъчно, не може да спортува, което пък увеличава риска от психиатрични разстройства.“
Болките разяждат ключовите крайъгълни камъни на благополучието, като например физическите упражнения, съня и социализацията. При дълготрайната хронична болка това може да доведе до депресия и тревога.
„Толкова е очевидно, но не разбираме лежащите в основата механизми“, казва Ялчън.
Фактът, че вероятността хората с афективни разстройства да развиват и хронична болка е по-голяма, допълнително усложнява въпроса.
„Понякога е много сложно да се знае кое е първичното: кокошката или яйцето“, казва той.
Умствен и физически проблем
Въпреки това малко изследователи имат необходимия опит в изучаването както на болката, така и на депресията. Ето защо Ялчън създава HaPpY, финансирана от ЕС мултидисциплинарна европейска съвместна докторска програма за млади изследователи, която стартира през 2021 г. и ще продължи до лятото на 2025 г.
Мрежа от университети и научноизследователски институти, както и клинични центрове и партньори от промишления сектор подпомагат изследователите.
„Целта беше да се съберат изследователи от областите, включващи болката и психиатрията, за да се разберат по-добре основните механизми на тази съпътстваща патология и да се открият нови стратегии за лечение“, казва Ялчън.
Съпътстващата патология, или коморбидност, представлява едновременното наличие на две или повече медицински състояния у даден пациент.
Джиневра Сперандио, една от 14-те млади изследователи в програмата, счита обмена с колеги от други дисциплини за безценен.
„Възможността да се свързваш с хора от различни области и да задаваш основни въпроси е невероятно полезна“, казва италианската изследователка.
Склонността на вниманието също се появява в собственото ѝ изследване на следоперативната болка при пациенти с рак на гърдата, което показва, че определени модели на мисълта имат връзка с хроничната болка след операция.
„Мисълта за най-лошото, непреодолимите притеснения и дългият размисъл могат да допринесат за хронични болки, вероятно заради болезненото съсредоточаване върху тях“, обяснява тя.
Разликата между половете и болката
Изследователите работят, за да разберат по-добре връзката между болката и афективните разстройства и механизмите, които я засилват. Те разработват и нови стратегии за лечение, като вземат предвид друг, често пренебрегван фактор по отношение на болката — пола.
До този момент неравнопоставеността между половете по отношение на болките е добре документирана, но рядко е обект на внимание. Макар да е по-вероятно жените да изпитват хронична болка, на тях по-малко се вярва и често чакат по-дълго за поставяне на диагноза, твърдят изследователите.
Въпреки това клиничните изследвания често пренебрегват въздействието на пола, казва Ялчън. Ето защо изследването на въздействието на различията между половете е основна цел на HaPpY.
„Все повече разбираме, че основните механизми са различни. Това означава, че лекарствата, разработени въз основа на данни от мъже, може да не са ефективни за цялото население“, казва Ялчън, която е оптимист относно преодоляването на неравнопоставеността между половете по отношение на болката.
„Смятам, че информираността започва да повишава на всички равнища и сме на прав път.“
Изследванията в тази статия са финансирани от действието „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.
Повече информация:
Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации./p>
Още по темата
Медицина
Ролята на музиката в лечението на хронична болка и деменция е обект на нови изследвания
Медицина
Мозъкът в движение — изучаването на мозъка по време на движение предлага нов поглед към болестта на Паркинсон
Медицина
Докосване на нерв в борбата срещу хроничната болка и заболяванията
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари