Пренаселените болници по време на пандемията на COVID-19 в Бразилия, създават идеални условия за появата на Candida auris, микроорганизъм, който някои наричат „супергъбичка“ поради скоростта, с която тя развива лекарствена резистентност.
Първите два случая са потвърдени през декември 2020 г. в болница в Салвадор (щат Баия, североизточна Бразилия) и са описани в Journal of Fungi от група изследователи, водени от Арналдо Коломбо (Arnaldo Colombo), ръководител на Специалната микологична лаборатория към Федералния Университет в Сао Пауло (UNIFESP).
„Девет други пациенти с C. auris са диагностицирани в същата болница, някои колонизирани [с гъбички в организма им, които не причиняват вреда ], а други инфектирани“, разказа Коломбо. „Не са регистрирани други случаи в Бразилия, но има основания за безпокойство. Ние наблюдаваме еволюционните характеристики на изолатите на C. auris от пациенти в болницата в Салвадор и вече сме открили проби с намалена чувствителност към флуконазол и ехинокандини. Последните принадлежат към основния клас лекарства, използвани за лечение на инвазивна кандидоза".
С изключение на C. auris, гъбичките от рода Candida са част от микробиотата на човешките черва и причиняват проблеми само когато има дисбаланс в организма, обяснява Коломбо. Те включват инфекции като вагинална гъбична инфекция и млечница (кандидоза в устата), често причинени от C. albicans.
В някои случаи обаче гъбичките навлизат в кръвта и причиняват системна инфекция, известна като кандидемия, най-честата форма на инвазивна кандидоза, подобна на бактериалния сепсис. Инвазията в кръвния поток и влошената реакция на имунната система към патогена може да причини увреждане на няколко органа и дори да доведе до смърт. Според научните доказателства смъртността сред пациентите с кандидемия, заразени с C. auris, може да достигне 60%.
„Тези видове бързо стават устойчиви на множество лекарства и не са много чувствителни към дезинфектантите, използвани от болниците и клиниките“, отбелязва Коломбо. „В резултат на това те може да се задържат в болниците, където се разнасят от здравните работници и в крайна сметка заразяват пациенти с тежък COVID-19 и други пациенти с дългосрочен престой“.
Няколко фактора правят пациентите, заразени с SARS-CoV-2, идеални цели за C. auris, включително пациенти с дълъг престой в болница, уринарни и централни венозни катетри (позволяващи инвазия в кръвния поток) и стероиди и антибиотици (които нарушават чревната микробиота).
„Вирусът може да увреди чревната лигавица на пациенти с тежък COVID-19 [улеснявайки инвазията на патогени в кръвта], така че пациентът да стане уязвим за кандидемия“, обяснява Коломбо.
Няколко страни съобщават за появата на C. auris по време на пандемията на COVID-19, добавя Коломбо, което прави необходимостта от засилване на контрола върху придобитите в болница инфекции още по-спешна. Рационалното използване на антимикробни лекарства в интензивните отделения е също толкова важно. От началото на пандемията азитромицин и други антибиотици се предписват масово, най-вече без истинска обосновка.
Candida auris. Кредит: UCSF Health
Мониторинг
C. auris е изолирана за първи път в Япония през 2009 г., но научната общност й обръща малко внимание, докато няколко години по-късно в Азия и Европа не се случват огнища на кандидемия, причинени от свръхгъбичките.
Досега в света са описани пет клада или рода на C. auris.
Всеки месец от декември насам изследователите получават проби от клада, изолирана в болницата в Салвадор за тестване на нейната чувствителност към противогъбични лекарства в тяхната лаборатория.
„В тези тестове ние излагаме култивирания микроорганизъм на прогресиращи концентрации на противогъбични средства, за да определим най-ниската доза, която може да го инактивира. В случая на C. auris, присъстващ в проби, наскоро изолирани в Салвадор, например дозата трябва да бъде четири до пет пъти по-голяма от дозата, използвана за инактивиране на изолата, култивиран през декември 2020 г.“, подчертава Коломбо.
В партньорство с холандски колеги екипът на UNIFESP провежда проучване за генетично секвениране, за да види дали генът, който придава на C. auris устойчивост към лекарствата, е мутирал през периода.
„Механизмът, който позволява на видовете да развият лекарствена резистентност, не е ензимно разграждане, както при толкова много бактерии, които са устойчиви на антибиотици“, обяснява Коломбо. „Гъбата развива структурни модификации в протеините, с които лекарството се свързва, за да инхибира синтеза на клетъчната стена [глюкан синтаза в случай на ехинокандини], което е от ключово значение за нейното оцеляване. Виждаме, че този феномен се случва тук, в Бразилия".
Освен удвоените грижи за хигиена, трябва да бъдат засилени и усилията за наблюдение за откриване на предполагаеми патогени, добавя водещият автор на изследването.
Схема за възможните фактори, действащи върху появата на Candida auris. Кредит: Arturo Casadevall, Dimitrios P. Kontoyiannis, Vincent Robert - https://mbio.asm.org/content/10/4/e01397-19
През март тази година бе съобщено, че смъртоносната гъбичка за първи път е открита на отдалечен островен плаж, за първи път в „дивата природа“. Изследователи изолират Candida auris на две места на Андаманските острови в Индийския океан. Откритието предполага, че C. auris е гъбичка, която се развива в околната среда, преди да бъде идентифицирана като човешки патоген.
Справка: “Emergence of Candida auris in Brazil in a COVID-19 Intensive Care Unit” by by João N. de Almeida, Jr., Elaine C. Francisco,Ferry Hagen, Igor B. Brandão, Felicidade M. Pereira, Pedro H. Presta Dias, Magda M. de Miranda Costa, Regiane T. de Souza Jordão, Theun de Groot and Arnaldo L. Colombo, 17 March 2021, Journal of Fungi.
Източник: COVID-19 Creates Conditions for Emergence of Invasive “Superfungus” in Brazil, FAPESP
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари