Дълбоководните акули ядат храната, която ние изхвърляме

Просто ще изчакам и храната сама ще дойде, потъвайки надолу. Изглежда това е стратегията на хранене при акули и някои костни риби, които обитават западно Средиземно море, на дълбочина над 2000 метра.

Говеждо, козе месо, делфинска мас, плодове и зеленчуци - дори грозде, например - с удоволствие биват поети и погълнати от тези риби, живеещи в или край подводен каньон наречен Валенсиански рид, разположен на средата между Барселона и Балеарските острови.

Хоан Картес (Joan Cartes) от Института по Морски науки в Барселона и неговият екип разкрили дълбоководните хранителни навици, като уловили 445 живи риби - най-вече представители на три вида акули и шест дънни костни риби - и анализирали състава на храносмилателната им система.

Това е първото изследване, което разглежда до каква степен дълбоководните риби разчитат на храна от плитчините. То също е първото, което изследва каква част от поетата от тях храна е резултат от човешката дейност - храна изхвърляна от кораби, пластмасови отпадъци, останки от рибарски мрежи и т.н. - в сравнение с храната, идваща от естествени природни източници.

Учените твърдят, че хранителните отпадъци и останки може да повлияват дълбоководните хранителни вериги, които вече са подложени на стрес вследствие на риболова с траулери.

Съдържимото на червата на рибите включвало микропластмасови фрагменти и нишки от риболовни мрежи, макар да са били в твърде малки количества, за да причинят проблеми при големите риби. "Пластмасата се открива часто, но в ниски количества спрямо общата диета, обикновено под 2% от теглото," разказва Картес.

Много по-важно било потъването на останки от мъртви риби и други животни, които съставлявали до 70% от стомашното съдържимо при някои риби, особено при морските акули, като португалските акули и черноустната морска котка. Останките от представители на собствените им видове също съставлявали съществена част от диетата им.

Въпреки това, изненадващо било разнообразието на храни от човешката дейност, които оцелявали до такава дълбочина, като те отговаряли за около 5-6% от диетата им. Такива храни обикновено не били изяждани от плитководните риби живеещи в райони, където има активни коридори за воден транспорт и на местата, където се извършва активен риболов.

Картес смята, че същото може да се случва и на други места по света и това може да представлява силно подценяван фактор повлияващ дълбоководната екология. "Смятам, че дълбоководните системи в света може да са изложени на сходни влияния," твърди той.

По материали от: Deep Sea Research I, DOI: 10.1016/j.dsr.2015.11.001

Източник: New Scientist

Още по темата

07/11/2015

Животът

Специално издание на тема: СТРАХ

20/02/2015

Животът

Морските животни стават все по-големи