Има обратна връзка между приема на магнезий с храната и периферното артериално заболяване

Ваня Милева Последна промяна на 22 август 2023 в 00:01 11021 0

Кредит Pxhere

Каква е връзката между приема на магнезий с храната и периферната артериална болест - хронично атеросклеротично заболяване, засягащо предимно долните крайници? За да си отговорят на този въпрос изследователи провеждат кръстосано проучване, чиито резултати са публикувани в скорошна статия в PLOS One.

Периферната артериална болест (ПАБ, peripheral artery disease – PAD) е сборно понятие за група заболявания, които водят до прогресиращи стеснения и/или тромбози, или разширения на аортата и нейните клонове, включващи каротидните артерии, артериите на горните крайници, висцералните артерии и артериите на долните крайници според справката в сайта на "Пирогов".

Американският Национален център за здравна статистика (NCHS) провежда проучването NHANES, за да оцени здравето на гражданите на Съединените щати чрез физически прегледи, лабораторни тестове и интервюта между 1999 г. и 2004 г. Тези данни помагат на изследователите да проучат потенциалната връзка между приема на магнезий с храната и различни заболявания, включително PAD.

Магнезият е основен микроелемент, който се консумира предимно чрез храна. Той присъства главно в клетките и костите, като серумният магнезий представлява малка част, което прави оценяването на серумните нива на магнезий трудно.

Независимо от това, магнезият играе решаваща роля като физиологичен регулатор на съдовия тонус. Предишни проучвания показват, че ниският серумен магнезий води до метаболитен дисбаланс при пациенти с диабет, увеличавайки риска от PAD.

В настоящото проучване изследователите определят PAD чрез измерване на глезенно-брахиалния индекс (ABI), където ABI под 0,9 в поне един глезен (ляв или десен) показва PAD. Освен това те измерват систолното кръвно налягане на двата глезена и брахиалната артерия на дясната или лявата ръка.

Участници в проучването съставят списък с храни/напитки, които са консумирани за 24 часа. След това изследователите използват референтната база данни на националните хранителни стандарти, за да определят хранителния прием на магнезий на всеки субект през последните 24 часа.

В изследването се взети предвид и фактори като възраст, пол, раса/етническа принадлежност, образователен статус и годишен семеен доход. Екипът също така определя техния индекс на телесна маса (ИТМ), статус на тютюнопушене и съпътстващи заболявания като хипертония и диабет. Те използват ензимен анализ за определяне на триглицеридите и холестерола на всеки субект и инструмента Beckman Coulter MAXM за оценка на техния брой тромбоцити.

И накрая, екипът извършва претеглени статистически анализи на всички данни на NHANES.

Резултатите

Изследователите извършват ABI тест на всички участници в NHANES на възраст ≥40 години, общо 9 970 индивида. След изключване на такива с липсващи ковариативни и двустранни ABI данни, окончателната извадка за анализ включва 5969 участници. От тях 409 и 5 560 индивида представляват групата с PAD и групата без PAD, съответно.

Средната възраст на участниците в групите с PAD и групите без PAD е съответно 68 и 53 години, което допълнително затвърждава идеята, че честотата на PAD е по-висока при хората на средна и напреднала възраст.

Авторите отбелязват връзка между приема на следи от минерали, особено магнезий, и развитието на PAD.

Тази връзка остава значителна при хора без съпътстващи заболявания и които никога или преди са пушили. Освен това, анализът на проучването разкрива възможно взаимодействие между приема на магнезий в храната и възрастта.

Резултатите също подчертаха, че приемът на магнезий от хората на средна и напреднала възраст в САЩ е под препоръчителния прием. Субекти без PAD и с PAD, средно, консумират 288,30 мг и 244,89 мг магнезий дневно, като и двата са по-ниски от препоръчителния прием. (Препоръчителната дневна доза магнезий е 400 мг за възрастни)

Множество фактори увеличават риска от PAD на фона на магнезиев дефицит. Първо, магнезият действа като калциев антагонист, стимулира вазодилатацията (разширяването на съдовете) и кръвообращението чрез увеличаване на периферния артериален кръвен поток и намаляване на вазоконстрикцията (т.е. свиване и намаляване просвета на съдовете).

Второ, магнезият намалява нивата на възпалителни фактори, като С-реактивен протеин (CRP), тумор некрозис фактор-алфа (TNF-α) и интерлевкин-6 (IL-6). И накрая, той също така намалява отлагането на калций в съдовата стена и съдовата калцификация.

Множество предишни проучвания са изследвали връзката между серумните нива на магнезий и PAD, това обаче е едно от първите, които изследват връзката между PAD и консумацията на магнезий в храната.

Проучването използва национално представителна по-голяма извадка от общата популация, като резултатите от нея предполагат значителна обратна корелация между риска от PAD и приема на магнезий с храната. Допълнителни проспективни проучвания трябва да потвърдят тези открития.

Може да си набавяте магнезий от следните храни:
  • тиквени семки, 30g — 156mg
  • семена от чиа, 30g — 111mg
  • бадеми, 30g — 80mg
  • спанак, варен, ½ чаша — 78мг
  • кашу, 30g — 74mg
  • фъстъци, ¼ чаша — 63 мг
  • соево мляко, 1 чаша — 61мг
  • овесени ядки, сварени в несолена вода, 100g — 29mg
  • хляб, пълнозърнест, 2 филийки — 46мг
  • авокадо, нарязано на кубчета, 1 чаша — 44 мг
  • ориз, кафяв, варен, ½ чаша — 42 мг
  • мляко, 1 чаша — 24мг

Справка: Wu Z, Ruan Z, Liang G, Wang X, Wu J, & Wang B (2023). Association between dietary magnesium intake and peripheral arterial disease: Results from NHANES 1999–2004. PLOS ONE, 18(8), e0289973. doi: 10.1371/journal.pone.0289973. https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0289973 

Източник: Study finds inverse correlation between dietary magnesium intake and peripheral arterial disease, News-Medical.Net

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !