Сякаш годините гражданска война, тероризъм и потисничество не са достатъчни за хората в Сирия, но сега държавата е засегната и от епидемия на т.нар. "плътоядно заболяване". През последните години са докладвани множество епидемии на заболяването, наречено лейшманиоза, в района.
Наскоро ръководителят на кюрдския клон на Червения Полумесец е цитиран, че проблемът се е влошил значително от действията на Ислямска държава, чиито бойци оставят множество трупове по улиците. Но докато лейшманиозата е сериозен проблем в Сирия, схващането, че заболяването се разпространява от действията на терористите, не е съвсем правилно.
Лейшманиозата е ендемична за Сирия от векове и дори е била известна като "злото от Алепо". Тази кожна форма на заболяването не е точно "плътоядна", въпреки че друга форма, която е характерна за Бразилия и някои други части на Южна Америка, би могла да е. Тя се причинява от паразити от род Leishmania, които се пренасят от пясъчните мухи. Ако ви ухапе такава муха, паразитът може да проникне в кръвта ви и да се озове в макрофагите, имунни клетки, които обикновено убиват нашественици в организма и предизвикат ужасяващи отворени язви в близост до ухапването.
На други места, особено в Индия, друга форма на паразита засяга черния дроб и слезката (далака) и предизвиква смърт поради повреждане на тези важни органи. При бразилската форма, паразитите карат макрофагите да мигрират до мукозните повърхности около устата и носа. Там имунната система атакува паразитите, което в крайна сметка води до тежки поражения на околната тъкан, "изяждайки" тъканта на тези места, което води до ужасни обезобразявания.
Пясъчните мухи не ядат разлагащите се тела по улиците; те пият кръв от живи хора, така че докладите, че Ислямска държава разпространява заболяването не са верни. Въпреки това политическите събития в Сирия - включително появата на Ислямска държава - са допринесли за пълния колапс в здравеопазването на страната, както и на всички други социални структури там. Така че в крайна сметка заболяването се е разпространило
в района.
Може ли да се лекува?
Днес около 1,3 милиона човека се инфектират с лейшманиоза всяка година в тропичните и субтропичните зони. Повечето засегнати имат кожната форма, докато висцералната (вътрешна) форма може да е фатална. Но тъй като това заболяване се открива предимно сред най-бедните хора на планетата, то привлича малко внимание от гледна точка на разработване на нови медикаменти и ваксини, поради което се смята за представител на групата на пренебрегваните тропични заболявания.
Въпреки това, съществуват терапии и при функционираща здравна система те могат да се използват за лечение на заболяването. Учените все още спорят кое е най-доброто лечение за кожната форма, но към момента имаме поне 4 медикамента, които могат да се използват. Най-добрият медикамент за висцерална лейшманиоза се нарича амфотерицин В и при инжектиране, той е много ефективен при лечението на заболяването. Двукратно инжектиране на лекарството може да е достатъчно, за да се излекува болестта, но то крие рискове от различни нежелани ефекти, като треска, главоболие и повръщане.
По-старите медикаменти трябва да се приемат в продължение на няколко седмици, за да имат ефект. Например, телевизионният приключенец Бен Фогъл (Ben Fogle) се заразил с кожната форма в Перу преди няколко години и е бил лекуван с доста токсичен медикамент на основата на антимон, който значително влошил здравословното му състояние и причинил загуба на значително тегло, но в крайна сметка го излекувал.
Може ли да се разпространи още повече?
Всъщност пясъчните мухи, а не хората, пренасят заболяването и въпреки че те се намират на много места около тропиците, те не могат да оцеляват на по-студените климати на север. Висцералната форма на лейшманиоза е ендемична за някои части от Южна Европа, включително Испания, Италия и Южна Франция, но заболяването има склонност да се проявява предимно при хора със слаба имунна система, като тези инфектирани с ХИВ вируса.
Важно е да разберем, че различни видове пясъчни мухи са отговорни за предаването на различни Leishmania паразити. Тези, които предават кожната форма на заболяването, характерно за Сирия, са по-рядко срещани в Южна Европа, така че шансовете за повишаване честотата на предаване на кожната лейшманиоза са ниски.
Като се има предвид, че лейшманиозата не може да се разпространява в по-студения климат в европейските държави и се ограничава от добрите здравни услуги, предположението, че може да се пренесе от Сирия звучи крайно неубедително.
Източник: The Conversation
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари