Ако погледнем назад към хрониката на световните пандемии, грипната пандемия от 1918 г. се откроява като аномалия по една причина: Според учебниците по история тя поразява здравите възрастни в разцвета на силите им също толкова често, ако не и повече, отколкото слабите или болните.
Това предположение оказва влияние върху изследванията и литературата в продължение на десетилетия.
Но ново изследване, публикувано на 9 октомври в списание PNAS, показва, че то може би изобщо не е вярно.
При изследването на останките от скелетите на близо 400 души изследователите от Университета на Колорадо Боулдър и Университета Макмастър установяват, че през 1918 г. - точно както и през 2020 г. - хората с други заболявания, е значително по-вероятно да се разболеят от някакъв новопоявил се вирус.
Откритията хвърлят светлина върху това как съвременните общества биха могли да се подготвят по-добре за пандемии и разкриват потенциалните недостатъци на разчитането единствено на писмени текстове за изследване на миналото.
"Идеята, че грипът от 1918 г. е убил здрави млади хора, не се потвърждава от нашите открития", заявява съавторът Шарън Деуит (Sharon DeWitte), професор по антропология в Университета в Боулдър, която специализира в биоархеологията - конструиране на миналото чрез изучаване на човешки кости. "Вместо това установихме, че тази пандемия, подобно на много други в историята, е убила непропорционално много слаби и болнави хора."
Подлагане на съмнение на традиционните представи с помощта на науката
Само за две години грипната пандемия от 1918 г. заразява почти една трета от световното население и убива повече от 25 милиона души.
Литературата е пълна с трагични препратки към това, че тя поразява непропорционално много млади и жизнени хора.
"Изглежда, че най-напред поразява най-едрите и силните", оплаква се един от героите в класическия роман на Томас Улф, посветен на грипа "Погледни към дома".
"Изглежда, че болестта е толкова фатална за здравите възрастни, колкото и за малките деца, както и за старите и отслабнали хора", съобщава лекар от военноморската болница на САЩ.
Въпреки тези сведения, авторите на изследването не намират научни данни в подкрепа на тези твърдения.
"Може би това е една от онези идеи, които започват като мълва и се възпроизвеждат в литературата отново и отново, докато се превърнат в канон", разказва Деуит. "Искахме да направим крачка назад и да се запитаме: Знаем ли наистина това, което си мислим, че знаем?"
Тя отбелязва, че историческите документи, макар и полезни, са склонни да акцентират върху съдбата на привилегированите, като пропускат гледните точки на жените, децата и непривилегированите.
Костните останки могат да бъдат събрани от по-голям разрез на обществото. И те отразяват преживявания през целия живот - от травматични наранявания и заболявания до хранителни дефицити, които оставят следи върху зъбите и костите.
"Това, което могат да направят костните свидетелства, е да ни предоставят информация за хора, които не са непременно представени в тези исторически документи", посочва Деуит. "Те могат да ни дадат възможност да се запознаем с техния реален живот."
Проучване на пандемия по време на пандемия
В началото на кариерата си Деуит работи в гробище в Англия, където изучава останките на починалите от бубонната чума, или Черната смърт, която през XIV в. убива от 30 до 50 % от населението. Работата ѝ показва, че възрастните и слабите хора е имало най-голяма вероятност да заболеят.
За целите на новото изследване тя и съавторът ѝ Аманда Уислър (Amanda Wissler), доцент по антропология в университета Макмастър в Онтарио, се обръщат към човешката остеологична колекция Хаман-Тод. Тя включва повече от 3000 вековни човешки скелета, които се намират в мазето на Природонаучния музей в Кливланд.
Докато трае пандемията COVID-19, Уислър прекарва часове в това мазе, преглеждайки костите на 369 души, починали преди или по време на друга пандемия век по-рано.
"За мен е много важно винаги да помня, че това са били реални хора", споделя Уислър, която знае имената, възрастта и датите на смъртта им.
Уислър оглежда костите на подбедриците в търсене на порести лезии - траен индикатор за травма, инфекция, стрес или недохранване.
Най-слабите, въз основа на костните им лезии, са били 2,7 пъти по-застрашени да умрат по време на грипната епидемия, установява проучването.
Уислър отбелязва, че тъй като грипната епидемия от 1918 г. е била толкова широко разпространена, понякога тя наистина е поразявала хора в разцвета на силите им и тези истории са намерили отзвук, подхранвайки представата, че грипът е бил чест убиец на млади хора.
"Когато умре 25-годишен човек, това се помни повече", отбелязва Уислър. Проучването им обаче показва, че дори младите жертви са имали кости, които са подсказвали за предишни здравословни проблеми.
"Тези резултати предполагат, че сред жертвите на грипа от 1918 г. е имало някакъв скрит източник на слабост", пишат авторите.
Изследователите подозират, че както при COVID и Черната чума, социално-икономическият статус, образованието, достъпът до здравни грижи може да са изиграли роля. Но са необходими допълнителни изследвания.
Те предупреждават, че размерът на извадката е малък и всички проби са от района на Кливланд, така че може да не отразяват напълно националните реалности.
Но има уроци, които трябва да се извлекат от тези кости, казват авторите. В някои послания на здравните власти се предполагат, че всички е еднакво вероятно да се разболеят. Това не е вярно.
"Това, което научихме, е, че при бъдещи пандемии почти сигурно ще има различия между отделните хора по отношение на риска от смърт", заявява Деуит. "Ако знаем кои фактори повишават този риск, можем да изразходваме ресурси, за да ги намалим - а това е по-добре за населението като цяло."
Справка: Amanda Wissler et al, Frailty and survival in the 1918 influenza pandemic, Proceedings of the National Academy of Sciences (2023). DOI: 10.1073/pnas.2304545120
Източник: Skeletal remains debunk myth surrounding 1918 flu pandemic, Lisa Marshall, University of Colorado at Boulder
Още по темата
Медицина
Мистериозният „руски грип“ преди 130 години може да е бил коронавирус, казват учени
Медицина
COVID няма да изчезне, но може да стане ендемичен
Животът
Грипът от 1918 г. мутира, ставайки по-смъртоносен в по-късните си вълни, разкриват стогодишни вирусни проби
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари