Считаната досега за най-смъртоносна пандемия в историята, испанският грип (H1N1), започва през 1917 г. и за по-малко от две години убива около 50 милиона души по света. Според други оценки реалният брой на смъртните случаи изчисление е два пъти по-голям, но окончателното число никога няма да бъде известно, тъй като лекарите, медицинските сестри и администраторите, които обикновено записват смъртните случаи, са били изтощени до краен предел или самите те са починали.
Дори с въведени ограничения за пътуване и карантини, болестта бързо се разпространява в най-отдалечените краища на света. През ноември 1918 г. испанският грип достига до малък пост в Аляска, наречен Мисия Бревиг (Brevig Mission) и убива 72 жители в рамките на пет дни, оставяйки живи само осем деца и тийнейджъри.
През август 1997 г. учен на име Йохан Хултин от Сан Франциско пътува до Мисия Бревиг и с разрешение на старейшините на града разкопава местното гробище, за да се опита да разкрие жертви на огнището, заровени дълбоко в замръзналата тундра. Той се надява да извлече проба от човешка тъкан, която да съдържа хиберниращ образец на грипния вирус от 1918 г. На 23 август Хултин открива женско тяло на дълбочина 2.15 метра надолу, което е забележително добре запазено.
„Седнах на една обърната кофа и я погледнах“, спомня си Хултин в книгата на Джина Колата (Gina Kolata) от 2001 г. „Грип“ (Flu).
„Тя е била пълна жена, мазнините в кожата и около органите й са послужили като защита от случайни краткотрайни размразявания на вечната замръзналост (пермафрост). Седнах на кофата и видях, че тази жена се е съхранила в добро състояние. И знаех, че оттук трябва да дойде вирусът [пробата], хвърлящ светлина върху загадките от 1918 г.“
С помощта на нож за аутопсии Хултин изрязва по-голямата част от белите дробове и ги потапя в консервираща течност. След това той и екипа му внимателно погребва отново жената, която нарича Луси.
Място на масовия гроб в мисията Бревиг, Аляска, където 72 от 80 възрастни жители на малкото село са били погребани след като са покосени от смъртоносния пандемичен вирус от 1918 г. Снимка: Angie Busch Alston.
След като се завръща в Сан Франциско, Хултин изпраща пробите на д-р Джефри Таубенбергер (Jeffery Taubenberger) от Института по патология на въоръжените сили във Вашингтон, окръг Колумбия. Таубенбергер успява да декодира цялата генетична последователност на вируса, историческо постижение само по себе си.
По-късно Таубенбергер и неговият екип реконструират пълната генна последователност на испанския грип и през 2005 г. успешно възстановяват вируса, подвиг, невиждан досега с изчезнала болест. Това повдигна очевидни етични проблеми и проблеми със сигурността, тъй като вирусът - който е 25 пъти по-смъртоносен от обикновения сезонен грип - може да бъде използван като биологично оръжие или случайно освободен. Но Таубенбергер вярва, че ползите от изучаването на живия вирус надвишават опасностите.
„Ясно е, че вирусът от 1918 г. остава особено смъртоносен“, разказва Таубенбергер, след като осъществява това своеобразно възкресение, „и определянето дали пандемичните грипни вирусни щамове могат да се появят по различни пътища ще повлияе на обхвата и фокуса на усилията за наблюдение и превенция.“
 |
Това е схема на грипен вирус. Хемаглутининът (HA) е повърхностен протеин на вируса, който играе роля за способността на грипния вирус да навлезе и да зарази здрава клетка. Кредит: Dan Higgins, CDC |
 |
Вирусът от 1918 г. е изключително вирулентен. Изображение а) показва белодробна тъкан на мишка, заразена с човешки сезонен грипен вирус H1N1. Изображение с) показва въздействието на вируса от 1918 г. върху белодробната тъкан на мишката. Вирусът от 1918 г. се репликира бързо и причинява тежко заболяване в белодробните тъкани на мишки. През 1918 г. вирусът причинява тежко заболяване и в белите дробове на заразените хора. Кредит: CDC, Science . |
Напълно реконструираният вирус от 1918 г. е поразителен по отношение на способността си да се репликира бързо, т.е. да прави копия от себе си и да разпространява инфекция в белите дробове на заразени мишки. Например, четири дни след инфекцията, количеството на вируса от 1918, открито в белодробната тъкан на заразените мишки, е 39 000 пъти по-високо от това, произведено от един от сравнителните рекомбинантни грипни вируси.
Изследванията, основани на белодробната тъкан на Луси, вече са довели до създаването на по-добри грипни ваксини, предотвратили по-големи епидемии и в идеалния случай учените ще надграждат върху работата на Хултин и Таубенбергер, за да разкрият генетичната ахилесова пета в един щам, която ще позволи да се унищожат всички щамове.
Що се отнася до Хултин, той оставя нещо за жителите на Мисия Бревиг през 1997 г. Двата бели дървени кръста, които някога са маркирали периметъра на гробището, са изгнили съвсем. Преди да се завърне обратно към Сан Франциско, 72-годишният учен изгражда два нови кръста, които монтира там, където са стояли оригиналите. Те са неговата почит към мъртвите и благодарността му към общността, която му е оказала такова гостоприемство - и отдала толкова много на медицинската наука.
Днес е постигнат значителен напредък в областта на здравните технологии, наблюдението на болестите, медицинското обслужване, лекарствата, ваксините и планирането на пандемията. Въпреки че всички тези планове, ресурси, продукти и подобрения показват, че е постигнат значителен напредък от 1918 г. насам, пропуските остават и тежка пандемия все още може да бъде опустошителна за населението в световен мащаб. Което преживяваме в момента с пандемията COVID-19.
Източници:
An Alaskan Village Holds the Key to Understanding the 1918 Spanish Flu, historynet
The Deadliest Flu: The Complete Story of the Discovery and Reconstruction of the 1918 Pandemic Virus, CDC
Още по темата
Животът
Зимният грип намаля с 99,9% в Нова Зеландия заради локдауните за COVID-19
Медицина
Ако мерките спират грипа, защо не спират коронавируса?
Животът
Могат ли да се сравняват коронавирусните и противогрипните ваксини?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари