Афантазията е странно състояние, при което някои хора не могат да визуализират образи в ума си. Дълго време афантазията можеше да бъде идентифицирана само благодарение на самоотчитания опит на хората. Сега може би вече е на разположение начин да бъде открито по различен начин - чрез очите.
По-конкретно, в ново проучване афантазията може да бъде открита въз основа на реакцията на разширяване на зеницата. Когато човешкото око е изложено на ярка светлина, нашите зеници се свиват, а когато са изложени на тъмнина, се разширяват, така че да пропускат повече светлина в ретината; но също така е известно, че нашите зеници могат да променят размера си и заради когнитивни задачи.
Австралийски изследователи тестват идеята в две групи участници - 42 в една група със самооценени умения за нормално визуално въображение, а друга група от 18 индивида със самоотчетена афантазия. Участниците са помолени да разгледат изображения със светли и тъмни форми на сив фон.
Индивиди от двете групи показват нормални реакции на разширяване на зениците както на светлите, така и на тъмните изображения.
Но след това изследователите помолили участниците и от двете групи да си представят едни и същи изображения с отворени очи. Любопитно е, че те откриват, че зениците на индивиди с нормални визуално въображение все още се свиват и разширяват, докато зениците на индивидите с афантазия не променят размера си съществено.
„Нашите резултати предоставят нови доказателства, че нашите зеници реагират на яркостта и силата на визуалния образ, който се има предвид, колкото по-силен и по-ярък е този образ, толкова по-голяма е реакцията на светлината на зеницата“, заявяват авторите на статията.
„Накрая, ние показваме, че няма доказателства за такава реакция на зениците в групата с хора, които нямат ментални образи (т.е имат афантазия)“, добавят авторите.
Тъй като реакцията на зеницата към светлината е неволна, изследването предлага нова безпристрастна мярка за афантазия, тъй като тази техника не разчита на самооценка.
„Сега сме близо до обективен физиологичен тест, като кръвен тест, за да видим дали някой наистина има афантазия“, коментира водещият автор на изследването, психологът Джоел Пиърсън (Joel Pearson) от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Сидни.
Освен това изследователите откриват, че хората, които могат да си представят по-ярки изображения, показват по-голямо разширение на зениците. Това добавя още един инструмент за изследователи, които работят за измерване на силата на умствените образи в по-нататъшни проучвания.
Но може би най-интересният въпрос, поставен от изследването, е как менталните образи могат да предизвикат неволна реакция на зениците.
Една интерпретация, предложена от авторите, е свързана с общите низходящи механизми между визуалните образи и възприятието, където областите на мозъка, които интерпретират визуалната информация, обработват въображаемите визуални изображения по един и същ начин като действителните визуални данни.
В този случай зеницата реагира на въображаемата яркост подобно на това, как реагира на източници на светлина, базирани на ретината, което подкрепя констатациите, че колкото по-силни или по-ярки са менталните картини, толкова повече са „подобни на възприятие“ тези ментални образи.
Изследователите също са искали да се уверят, че участниците с афантазия наистина се опитват да си представят изображенията в изследването, така че включват допълнителна задача, при която са помолени да визуализират четири форми едновременно, вместо една.
„Известно е, че нашите зеници стават по-големи, когато вършим по-трудна задача“, обяснява изследователят по невронауки Лаклан Кей от Future Minds Lab, UNSW.
„Да си представиш четири обекта едновременно е по-трудно, отколкото да си представиш само един. Зениците на хората с афантазия се разширяват, когато си представят четири форми в сравнение с една, но не се променят в зависимост от това дали формите са по-ярки или не.“
Човешката способност да формира ментални образи с визуално съдържание подпомага много от важните функции, които мозъкът ни може да изпълнява. Правим го, за да извлечем информация от нашата дългосрочна и краткосрочна памет, правим го, когато си представяме букви и символи, когато учим език, и го правим, когато се ориентираме или си спомняме къде сме били.
За хората с афантазия умственият свят е различен, което подчертав разнообразните неврологични начини, с които взаимодействаме със света.
Справка: The pupillary light response as a physiological index of aphantasia, sensory and phenomenological imagery strength
Lachlan Kay, Rebecca Keogh Is a corresponding author, Thomas Andrillon, Joel Pearson
eLife 2022;11:e72484 DOI: 10.7554/eLife.72484
Източник: The Eyes Can Reveal if Someone Has Aphantasia – An Absence of Visuals in Their Mind, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари