Международен екип учени от САЩ и Япония определи един конкретен ген - FABP7 (или fatty acid binding protein 7), като виновник за съня.

Учените са изследвали съня на три различни животни, включително човешкия, за да стигнат до това заключение.

Сънят изпълнява няколко важни функции, но учените все още не могат да разберат какво всъщност представлява. Стъпка напред е разбирането на това как сънят се регулира или какви процеси съществуват, които се разпределят между видовете, коментира водещият автор д-р Джейсън Гестнър  (Jason Gerstner) от Медицинския колеж "Elson S. Floyd" към Вашингтонския държавен университет.

Проучването е публикувано в Science Advances.

Гестнер и съавторите на изследването са наблюдавали за промени в гени по време на заспало-будно състояние. Те са открили, че в мозъка на мишка FABP7 се променя през различните периоди на деня, съобщава Sci-news.com. Учените забелязват, че мишка със спряно действие на гена спи по-неспокойно, отколкото мишка с недокоснат ген. Това води до заключението, че FABP7 е отговорен за нормалния сън при бозайниците.

За да се уверят, че именно този ген наистина отговаря и за нормалния сън при хората, изследователите проучват близо 300 японски мъже, преминали през седемдневно изучаване на съня. В експеримента е бил включен и анализ на тяхната ДНК.

Оказва се, че 29 от мъжете са имали вариант на гена, отговорен за производството на FABP7. Също както при мишката, сънят им е бил неспокоен. Макар да са получавали същото количество сън като на останалите, той не е бил толкова качествен, а с повече пробуждания по време на спането.

Накрая учените създават трансгенни плодови мушички. Те вкарват нормални и мутирали човешки FABP7 гени в звездообразни глиални клетки, наречени астроцити. Глиалните клетки са смятани за подкрепящи невроните - процесорите на информацията в мозъка. Но наскоро учените установиха, че също както невроните, глиалните клетки изпускат химични невротрансмитери и контролират поведението.

За да наблюдава съня на мухите, екипът използва "Drosophila Activity Monitor", който автоматично записва промените в активността като използва инфрачервен лъч за определяне дали мухата спи или е будна. Ако лъчът остане непрекъснат за пет или повече минути, машината решава, че мухата спи. 

Оказва се, че мухите с мутирал FABP7 ген пречупват лъча по-често по време на сън. Също както при мишките и хората, без нормално функциониращ FABP7 ген тези с мутирали гени спели по-накъсано. 

"Това показва, че има скрит механизъм в астроцитите при всички тези видове, който регулира съня", обяснява Гестнер. "Нещо повече - за първи път ние наистина получихме представа за ролята на конкретна клетка и молекулярен път в сложното поведение сред такива разнородни видове", допълва той.

Дори още по-забележително е това, че плодовите мушици съществуват на планетата от 60 милиона години. "Това показва, че сме открили древен механизъм, който е устоял по време на еволюцията. Еволюцията не пази нещо дълго време, ако то не е важно", коментира Гестнер.

Още по темата

14/03/2016

Животът

8-те най-чести нарушения на съня

26/04/2015

Медицина

Фотопигмент регулира съня

16/04/2015

Животът

Обратим процес ли е нарушаването на съня вследствие на остаряване?