На 26 септември 2022 г. апаратът на НАСА DART (Double Asteroids Redirect Test) се сблъска с Диморф - малката луна, която обикаля около по-големия астероид Дидим. По този начин мисията успешно демонстрира предложената стратегия за отклоняване на потенциално опасни астероиди (PHA) - метода на кинетичния удар. До октомври 2026 г. мисията "Хера" на ЕКА ще се срещне с двойната астероидна система и ще извърши подробно изследване на Диморф след удара, за да гарантира, че този метод на планетарна защита може да бъде повторен в бъдеще.
Въпреки това, макар че кинетичният метод би могъл успешно да отклони астероидите, така че те да не застрашават Земята, той би могъл също така да създаде отломки, които да достигнат Земята и други небесни тела. В неотдавнашно проучване международен екип учени изследва как този тест за въздействие предоставя и възможност да се наблюдава как тези отломки биха могли един ден да достигнат Земята и Марс като метеори. След като провеждат поредица от динамични симулации, те стигат до заключението, че изхвърлените от астероида частици могат да достигнат Марс и системата Земя-Луна в рамките на едно десетилетие.
Изследователският екип е ръководен от д-р Елой Пеня-Асенсио (Eloy Peña-Asensio), научен сътрудник в групата за изследване на астродинамиката на дълбокия космос и технологиите (DART) към Политехническия институт в Милано. Статията, в която се описват подробно техните открития, наскоро се появи онлайн и е приета за публикуване в The Planetary Science Journal.
За изследването си Пеня-Асенсио и колегите му разчитат на данните, получени от сателита Light Italian CubeSat for Imaging of Asteroids (LICIACube), който придружава мисията DART и е станал свидетел на теста с кинетичния удар. Тези данни позволяват на екипа да ограничи началните условия на изхвърлените частици, включително техните траектории и скорости - от няколко десетки метра в секунда до около 500 м/сек (1800 км/ч). След това екипът използва суперкомпютрите в Центъра за навигация и помощна информация на НАСА (NAIF), за да симулира какво ще стане с изхвърлените частици.
Тези симулации проследяват 3 милиона частици, създадени от удара на мисията DART с Диморф.
"LICIACube предостави изключително важни данни за формата и посоката на конуса на изхвърлените частици непосредствено след сблъсъка. В нашата симулация частиците варираха по размер от 10 сантиметра до 30 микрометра, като долният диапазон представяше най-малките размери, способни да създадат наблюдаеми метеори на Земята със сегашната технология. Горният диапазон бе ограничен от факта, че се наблюдават само изхвърлени фрагменти с размер сантиметър", обяснява Пеня-Асенсио.
Резултатите им показват, че някои от тези частици ще достигнат Земята и Марс в рамките на десетилетие или повече, в зависимост от това колко бързо са се движили след удара. Например частиците, изхвърлени със скорост под 500 м/сек, биха могли да достигнат Марс за около 13 години, докато тези, изхвърлени със скорост над 1,5 км/сек (5400 км/ч), биха могли да достигнат Земята само за седем години. Все пак симулациите им показват, че вероятно ще минат до 30 години, преди да се наблюдава каквото и да било от тези изхвърлени частици на Земята.
На тази илюстрация са показани космическият апарат "Хера" на ЕКА и неговите два CubeSat-а при двойния астероид Дидим. Кредит: ESA
"Въпреки това, въз основа на ранните наблюдения се очаква тези по-бързи частици да бъдат твърде малки, за да създадат видими метеори", коментира Пеня-Асенсио. "Независимо от това, продължаващите кампании за наблюдение на метеори ще бъдат от решаващо значение за определяне дали DART е създал нов (и създаден от човека) метеорен поток: Диморфиди. Кампаниите за наблюдение на метеори през следващите десетилетия ще имат последната дума. Ако тези изхвърлени фрагменти от Диморф достигнат Земята, те няма да представляват никаква опасност. Малкият им размер и високата им скорост ще предизвикат разпадането им в атмосферата, създавайки красива светеща ивица в небето."
Пеня-Асенсио и колегите му също така отбелязват, че бъдещите мисии за наблюдение на Марс ще имат възможност да станат свидетели на марсиански метеори, когато фрагменти от Диморф изгорят в атмосферата. Междувременно тяхното изследване е предоставило потенциалните характеристики, които ще имат тези и всички бъдещи метеори, изгарящи в нашата атмосфера. Това включва посоката, скоростта и времето от годината, когато ще пристигнат, което ще позволи ясното идентифициране на всички "диморфиди". Това е част от това, което прави мисията DART и нейните спътници уникални.
Освен че потвърди ключова стратегия за планетарна защита, DART даде възможност да се моделира как изхвърлените от ударите частици биха могли да достигнат някога Земята и други тела в Слънчевата система.
"Уникалният аспект на мисията DART е, че тя представлява контролиран експеримент за сблъсък, т.е. сблъсък, при който свойствата на импактора (размер, форма, маса, скорост) са точно известни. Благодарение на мисията "Хера" ще определим добре и свойствата на мишената, включително тези на мястото на удара DART. Данните за изхвърлените частици са от LICIACube и от земни наблюдения след удара. Вероятно няма друг удар от планетарен мащаб, който да разполага с толкова много информация за импактора, мишената, образуването на изхвърлените частици и ранното им разпространение. Това ни позволява да тестваме и подобрим нашите модели и закони за мащабиране на процеса на удар и еволюцията на изхвърлените частици. Тези данни осигуряват входните данни (местоположение на източника, размер и разпределение на скоростта), използвани от моделите за еволюция на изхвърлените частици", заявява пред Universe Today Майкъл Кюперс (Michael Küppers), научен ръководител на проекта на мисията "Хера" на ЕКА и съавтор на статията.
Справка: Delivery of DART Impact Ejecta to Mars and Earth: Opportunity for Meteor Observations; Eloy Pena-Asensio et al; https://arxiv.org/pdf/2408.02836
Източник: Debris from DART could Hit Earth and Mars Within a Decade, Universe Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари