Ударът на DART промени орбитата на астероида в теста за защита на Земята (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 12 октомври 2022 в 08:22 17296 0

Хъбъл засне това изображение на астероида Диморфос, който вече е с опашка от отломки. Кредит: NASA/ESA/STScI/Hubble

Надминати са очакванията за мисията за отклоняване на далечен астероид в подобен на научна фантастика тест за способността на човечеството да спре космически обект, насочващ се да унищожи живота на Земята.

Ударният апарат с размерите на хладилник, наречен DART (Double Asteroid Redirection Test), умишлено се блъсна в лунния астероид Диморфос на 26 септември, като го изтласка в по-малка и по-бърза орбита около по-големия му брат Дидим, обяви ръководителят на НАСА Бил Нелсън.

Това промени орбиталния му период с четири процента, или 32 минути - от 11 часа и 55 минути на 11 часа и 23 минути, като подобри очакванията с 10 минути, обявиха служители на НАСА по време на пресконференция вчера.

"В някакъв момент в бъдещето, ако открием астероид, който заплашва да удари Земята и би бил достатъчно голям, за да нанесе наистина някакви щети, слава Богу, че ще сме провели този успешен тест", заявява Нелсън пред АФП.

„Нека всички просто отделим малко време, за да се потопим в това“, коментира Лори Глейз, ръководител на отдела за планетарни науки на НАСА, по време на пресконференцията. "За първи път човечеството промени орбитата на планетарно тяло, на планетарен обект. За първи път."

Двойката астероиди обикаля около Слънцето на всеки 2,1 години и не представлява заплаха за нашата планета.

Но са идеални за изучаване на метода "кинетичен удар" за планетарна защита.

Успехът на DART като доказателство за концепцията превърна в реалност това, което някога бе научна фантастика - особено филми като "Армагедон", "Смъртоносно влияние" и "Не гледай нагоре".

Астероидна опасност

Според НАСА през следващите 100 години няма известен астероид с размери, по-големи от 140 метра - достатъчно голям, за да опустоши град - за който да има вероятност да удари Земята.

Но ако чакаме достатъчно дълго и това ще се случи. Въпросът е не "дали?", а "кога?".

Геоложките данни показват например, че преди 66 млн. години астероид с размер около 10 км е ударил Земята и е потопил света в дълга зима, довела до масовото измиране на динозаврите, както и на 75 % от всички видове.

Агенцията планира да изстреля през 2026 г. телескоп, наречен Near-Earth Object (NEO) Surveyor, за да характеризира по-добре потенциално опасните 140-метрови астероиди и комети, които се приближават на разстояние по-малко от 50 милиона км.

Досега са открити по-малко от половината от приблизително 25 000 NEO с размер 140 метра.

Кинетичният удар с космически кораб е само един от начините за защита на планетата, макар и единственият възможен с настоящата технология.

Ако приближаващият обект бъде открит рано, космическият кораб може да бъде изпратен да лети заедно с него достатъчно дълго, за да отклони пътя му чрез използване на гравитационното привличане на кораба, създавайки т.нар. гравитационен трактор.

Анимация на орбитата на системата Дидим около Слънцето. Кредит: NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben

Диморфос, който е с диаметър 160 метра или приблизително с размерите на голямата египетска пирамида, се появи като светлинно петно около час преди удара. Яйцевидната му форма и скалистата му, осеяна с камъни повърхност,  се появяват в последните няколко мига, докато DART се движи към него с приблизително 23 500 км в час.

Целта на DART бе да съкрати орбитата на Dimorphos около по-голям астероид с поне 73 секунди, въпреки че учените се надяваха ефектът да е по-скоро 10 минути.

Приближавайки DART изпраща към Земята по едно изображение на всяка секунда, докато не се разби в Диморфос в сблъсък на 7 милиона километра разстояние от Земята. Само по себе си това е първият успех на мисията, но мисията надхвърля очакванията си на всички фронтове.

Докато DART изпращаше снимки към Земята през последните няколко минути, учените за първи път виждат добре Диморфос, тъй като от Земята луната и по-големият Дидим изглеждат като една точка в полето от звезди. На тези снимки се вижда първо агломерация от скали, подобна на яйце, а накрая поле от камъни, чакъл и прах.

"Когато видях, че Диморфос се появява в полезрението ми, и когато видях, че няма нито един кратер, а има много, сякаш хлабави камъни - и това беше напълно ненаучно измерване от пръв поглед - погледнах го и си казах: "Това няма да е 73 секунди". И не беше", каза той по време на пресконференцията.

Въпреки че учените все още анализират резултатите, промяната в орбитата, която представлява 4 % разлика от предишната орбита на Диморфос, може да е била подсилена от количеството отломки, които ударът е изпратил в космоса, обяснява Нанси Чабот, ръководител на координацията на DART в Лабораторията по приложна физика "Джонс Хопкинс", по време на пресконференцията.

Последиците

Основното откритие на мисията досега е промяната в орбитата на Диморфос, но ораторите на пресконференцията представят и нови снимки на последствията от удара.

Стейтлър представи ново изображение от LICIACube, малкия италиански кубсат, който се придвижи до Дидим заедно с DART и засне мястото на удара около три минути след сблъсъка. Новото изображение е обработено, за да се увеличи контрастът и да се покажат по-добре детайлите на отломките - а те са много.


"Всяко малко колебание в тези потоци, всяко малко петно, всяка малка частица, която виждате, е ключ към нещо", отбеляза Стейтлър. "Това е следа от нещо, което се случва на повърхността на астероида, когато обектът се сблъска с него."

НАСА сподели и изображение на Диморфос, направено от космическия телескоп Хъбъл в събота (8 октомври). На снимката се вижда широк конус от отломки.

Изгледи от Хъбъл на сблъсъка с Диморфос. Кредит: NASA, ESA, J. Li (PSI), STScI, Hubble Space Telescope

Изгледът на Хъбъл показва и дългата опашка от отломки, която се простира на 10 000 км в космоса. В сравнение с предишните снимки новото изображение показва, че опашката се е разделила на две. Глейз заяви, че учените все още работят, за да открият какво е причинило раздвояването.

"Опашката е впечатляваща - количеството изхвърлени частици, което виждате. И тя непрекъснато се развива", коментира Шабот.

Две ярки петна, заобиколени от извиващи се ярки лъчи

Изображение на отломки от удара на DART, заснето от куба LICIACube. Персоналът на мисията DART увеличи контраста във всяко поле, за да подчертае детайлите на отломките. Кредит: ASI/NASA

Телескопите на земята и в космоса ще продължат да наблюдават отломките от въздействието на DART върху Диморфос течение на времето, отбелязва Шабот. Освен това екипът на DART все още събира допълнителни данни за орбитата на астериодната луна.

Обявената 32-минутна промяна е с прозорец на несигурност от две минути от двете страни, който учените се надяват да намалят още повече. Учените търсят всяко потенциално колебание в орбитата, създадено от удара, отбеляза Стейтлър.

Наблюденията за мисията ще продължат през следващата година, отбеляза Шабот. Европейската космическа агенция също така ще изстреля последващ космически кораб, наречен Hera, през 2024 г., който ще изследва Дидим и Диморфос много по-подробно, отколкото DART би могъл при своето мимолетно посещение.

Изтoчник: NASA's DART impact changed asteroid's orbit forever in planetary defense test, Space.com

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Космос

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !