Установяването на това, какво се случва при травма в мозъка може да изисква неколкократни хирургични намеси, отворени рани и плетеница от кабели. Вероятно обаче това няма да продължи още дълго. Устройство с размерите на зърно ориз може да регистрира температурата и налягането в мозъка, а след това да се разгради без да остави следа.
"Този напълно разградим сензор определено в впечатляващо инженерно постижение," коментира Фредерик Клайсънс (Frederik Claeyssens), учен специалист по биоматериали към Университета на Шефийлд, Великобритания.
Устройството е най-новото откритие идващо от лабораторията на Джон Роджърс (John Rogers) към Университета на Илинойс в Урбана-Кампейн. Идеята за миниатюрен саморазграждащ се мозъчен сензор им хрумнала след като обсъдили с неврохирурзи трудностите при проследяването на температурата и налягането на мозъка при хора с травми.
Ограниченията налагани от кабелите
Тези важни жизнени показатели в момента се измерват с помощта на сензори, които се имплантират и които са свързани с външно устройство. "Това върши работа, но кабелите идващи от главата ограничават физическите движения и осигуряват входна врата за инфекции в мозъка. Отделно, може да се предизвикат допълнителни поражения при премахването им," обяснява Роджърс. Би било много по-добре да се използва безжично устройство, което не е необходимо да се изважда, твърди той.
Така че от екипа на Роджърс разработили електронен монитор с ширина около 1/10 от милиметъра и дължина около 1 милиметър от силиции и полимер. Тези материали, използвани в малки количества, в крайна сметка се разграждат от тялото и не предизвикват никакви вредни ефекти, твърди Роджърс. "Самите материали са безопасни. Общото количество е много малко. То е около 1000 пъти по-малко от съдържащото се в таблетка с витамини."
Сензорът може да измерва леки флуктуации в електрическото съпротивление, възникващи в резултат на промени в налягането и температурата в мозъка. Измерените стойности след това се предават безжично към външно устройство с помощта на радиовълни.
Когато Роджърс и колегите му тествали сензорите в плъхове, те установили, че те са толкова точни, колкото и наличните в момента устройства. Миниатюрните импланти предвали информация в продължение на около една седмица, след което спирали да работят. След три месеца, имплантите били напълно изчезнали.
Технологията е близо
Роджърс смята, че подобни устройства могат да се използват за проследяване и на други аспекти от състоянието на мозъка, както и на други органи в тялото.
"Това изследване може да има потенциала да разреши съществени клинични нужди," коментира Кристофър Бетингер (Christopher Bettinger) от Carnegie Mellon University в Питсбърг, щата Пенсилвания. "Ако се решат проблемите по производството и нормативните регулации, това устройство може да навлезе в клиничната практика до 5-10 години."
Екипът на Роджърс преди са създали гъвкави импланти, които може да покрият сърцето на заек и да поддържат пулса му или пък да използват движението му, за да генерират електричество за захранване на други импланти. Учените са разработили също разтягащи се електрически "татуировки".
По материали от: Nature, DOI: 10.1038/nature16492
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари