Ваксинационният процес у нас като най-бавен в целия ЕС съвсем естествено насочи вниманието към България. Докато някои държави достигнаха равнища на напълно ваксинирани над 80 % (Малта, Португалия), в България тя едва достига 23 % и това ни отрежда последното място в ЕС. Пред нас е Румъния с 33 %. Извън ЕС в Европа други държави също имат ниски равнища на ваксинация, напр. Черна гора и Косово по 40 %, Северна Македония 37 %, Русия 34 %, Молдова 33 %, Албания 31 %, Беларус 21 %, Босна и Херцеговина 20 %, Украйна 18 %. България като член на ЕС има на разположение достатъчно ваксини, а ниските нива на ваксинация са изцяло отражение на обществените нагласи към тях. Същевременно в ЕС освен България има и други държави, в които има по-висок дял на хората скептично настроени срещу ваксините, което можем да видим в проучване на Евробарометър (проведено през май 2021 г.) [1]. По отношение на нагласите към ваксините и тяхната безопасност, най-голям дял от хората смятат, че са безопасни в Португалия, Испания, Швеция, Малта и Германия, а най-голям дял на хората, които не са съгласни с това има в България, Естония, Латвия, Словения и Словакия (фиг. 1).
Фиг. 1. До колко сте съгласни с твърдението: „Ваксините са безопасни”. Източник: [1]
По отношение на нагласите към ваксините и тяхната ефективност, най-голям дял от хората смятат, че са ефективни в Швеция, Португалия, Испания, Малта, Ирландия и Германия, а най-голям дял на хората, които не са съгласни с това има в Латвия, България, Словакия и Словения (фиг. 2).
Фиг. 2. До колко сте съгласни с твърдението: „Ваксините са ефективни”. Източник: [1]
На въпроса до колко причината за отказ от ваксина срещу COVID-19 е мотивирана от общо негативно отношения към ваксините, най-много такива отговори са дали хората в Словения, България, Латвия и Словакия, а най-малко във Финландия, Португалия и Испания (фиг. 3).
Фиг. 3. До колко причината за отказ от ваксиниране срещу COVID-19 е свързана с: „Аз съм против ваксините като цяло”. Източник: [1]
Така може да се обобщи, че най-много хора негативно настроени срещу ваксините, освен в България има в Латвия, Словакия и Словения. В тези държави обаче, към момента равнищата на ваксинация срещу COVID-19 са доста по-високи от България, напр. Словения и Латвия по 54 %, Словакия 42 %. В тази връзка е интересен и един метаанализ на проучванията на нагласите спрямо ваксините по света, който показва, че средно за света склонността за ваксиниране е 66 %, като най-ниска е в Суб-Сахарска Африка — 54 % [2].
В този контекст доста хора се опитват да намерят някакво обяснение на това явление, който да отчита повече обществени фактори влияещи на нагласите и поведението на хората. Някои изтъкват като фактор липсата на по-активна ваксинационна разяснителна кампания в България. Други като напр. някои социолози считат, че всичко това е просто „стечение на обстоятелствата” и придават значение дори на текущата политическа криза у нас [3]. Всичко това може и да е вярно, но е твърде недостатъчно да обясни, напр. защо у нас има и ниско равнище на ваксинация в медицинските среди. По данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) у нас само около 25 % от здравните служители са ваксинирани, докато в съседна Румъния са 94 % [4]. По данни на Български лекарски съюз обаче, този процент у нас е по-висок и достига над 50 % [5]. Все пак и това е доста под средното за ЕС. Това трудно може да бъде обяснено само с политическата конюктура у нас. Очевидно са нужни по-задълбочени анализи и обяснения. Да се опитаме да надникнем малко по-дълбоко в материята.
Един от факторите, които се изтъкват като причина е доверието в институциите, а едно от най-подробните проучвания, които ни дават данни за подобни нагласи са Проучване на ценностите в Европа (European Values Study — EVS) [6]. То включва голям брой въпроси опитващи се да обхванат колкото се може по-голяма част от обществените нагласи свързани с ценностите в дадена държава. Последното такова проучване е от 2017 година. Тук ще представим само част от тези данни, тъй като цялостното им анализиране би било твърде амбициозна задача.
На фигура 4 и 5 са представени нагласите на доверие към правителството и към полицията. Сред държавите с най-голямо доверие в правителството се открояват Азербайджан с почти рекордно доверие, след която следват Швейцария, Норвегия, Беларус, Русия, Швеция, Нидерладия и др. На другия полюс са държави като Хърватия, Албания, Северна Македония, Румъния, Босна и Херцеговина, а след тях са Словения, Испания, България, Чехия и др. (фиг. 4).
Фиг. 4. Доверие в правителството. Източник: [7]
Сред институциите на изпълнителната власт важна такава е полицията. Сред държавите с най-голямо доверие в нея са Финландия, Австрия, Азербайджан, Дания, Исладния, Норвегия, Швейцария, Швеция и Великобритания. На другия полюс са България, Армения, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Хърватия (фиг. 5).
Фиг. 5. Доверие в полицията. Източник: [7]
Сред важните институции извън изпълнителната власт е съдебната система. Тук също различията между държавите са големи. Сред държавите с най-голямо доверие в съдебната система са Норвегия, Дания, Финландия, Австрия, Азербайджан, Швеция, а тези с най-малко доверие са Хърватия, Северна Македония, Албания, България, Босна и Херцеговина, Сърбия (фиг. 6).
Фиг. 6. Доверие в съдебната система. Източник: [7]
По отношение на доверието в публичната администрация с най-голямо доверие са в Азербайджан, Норвегия, Естония, Швейцария, Швеция, а с най-ниско доверие са в Словения, България, Сърбия, Хърватия, Румъния, Босна и Херцеговина, Северна Македония и др. (фиг. 7).
Фиг. 7. Доверие в публичната администрация. Източник: [7]
Значителни са различията към системите на образованието и здравеопазването. Най-голямо доверие в образователната система има във Финландия, Исладния, Азербайджан, Швейцария, Исладния и др. Най-малко-доверие има в България, Унгария, Черна гора, Сърбия (фиг. 8).
Фиг. 8. Доверие в образователната система. Източник: [7]
По отношение на здравеопазването най-голямо доверие има в Норвегия, Австрия, Великобритания, Финландия, Франция, а най-малко в България, Унгария, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Румъния, Северна Македония, Албания (фиг. 9).
Фиг. 9. Доверие в системата на здравеопазването. Източник: [7]
По отношение на доверието в пресата най-голямо доверие има в Литва, Азербайджан, Португалия, Финландия, а най-малко в Сърбия, Хърватия, Великобритания, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, Унгария и България (фиг. 10).
Фиг. 10. Доверие в пресата. Източник: [7]
В църквата (или друга религиозна институция) с най-голямо доверие са в Грузия, Черна гора, Азербайджан, Армения, Румъния, Северна Македония, Беларус, а с най-малко са в Чехия, Нидерландия, Словения, Испания и др. (фиг. 11).
Фиг. 11. Доверие в църквата. Източник: [7]
Освен доверието в институциите е важно да се разгледа и доверието между самите хора в дадена държава. Сред държавите където хората имат най-голямо доверие на познатите си са Дания, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Великобритания, а най-малко Румъния, Армения, Босна и Херцеговина, Италия, Сърбия, Азербайджан (фиг. 12).
Фиг. 12. Доверие в хората, които познавате лично. Източник: [7]
Сред държавите където хората имат най-голямо доверие на съседите си (в квартала в който живеят) са Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия, Норвегия, Австрия, а с най-малко Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Азербайджан, Албания, Словения (фиг. 13).
Фиг. 13. Доверие в съседите от квартала. Източник: [7]
С най-голямо доверие към напълно непознати са в Дания, Швеция, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Исландия, а с най-малко в Албания, Румъния, Армения, Азербайджан, Словения, Северна Македония, Грузия (фиг. 14).
Фиг. 14. Доверие в хората срещнати за първи път. Източник: [7]
Друг източник на данни за доверието в хората (общо) е Европейско обществено изследване (European Social Survey — ESS), провеждано по малко по-различна методология, при която оценката се дава по десетобална скала [8]. От него също се вижда, че най-голямо доверие имат хората в Дания, Финладния, Исладния, Норвегия, Швеция, Нидерландия, а с най-малко в Черна гора, Сърбия, България, Словакия, Кипър, Хърватия (фиг. 15). В това проучване са включени и два други въпроса, които хвърлят повече светлина относно причините за това доверие (или недоверие). Първият е оценка на преценката на хората до колко през по-голямата част от времето хората са склонни да помогнат или пък повече се грижат за себе си, а вторият до колко повечето хора се стремят да извличат облага от теб или пък се стремят да бъдат честни. Резултатите от тези отговори са много сходни с резултатите от проучването на доверието [8].
Фиг. 15. Доверие в хората в избрани държави в Европа. Източник: [9]
След като вече име един набор от поне основни данни за нагласите можем да направим и някои обобщения. На първо място трябва да се подчертае, че всеки един публичен анализ следва да се основава на данни и проучвания, каквито са налични, но често пренебрегвани или просто непознати. Заедно с това данните следва да са поставени в контекст, който дава възможност за сравнителен анализ и интерпретация къде се намира дадена държава с нейните обществени нагласи спрямо другите. Казано с други думи — географията има значение. На второ място от изложените данни е видно, че кризата на доверие в българското общество е доста дълбока и съществена дори преди днешната политическа криза. Отчетливо се вижда, че България е сред държавите в Европа с най-ниско доверие към определени институции като съдебната система и полицията, а също така държавната администрация, здравеопазването и образованието. Ниско е доверието и към извън политическите институции и в крайна сметка между самите хора. В този контекст настоящите обществени процеси и нагласи в условията на пандемия в много голяма степен се явяват не толкова лошо стечение на моментни обстоятелства, а по-скоро закономерни и дори предвидими.
Така у нас съвсем не е изненадващо, че на тази почва на ниско доверие виреят множество конспиративни теории, които широко се разпространяват особено в социалните мрежи. Според проучване на Евробарометър (проведено април — май 2021 г.) 52 % от анкетираните българи считат, че вирусите се създават в държавни лаборатории с цел да ограничат свободата на хората [10]. Почти толкова са хората споделящи този възглед в Кипър, Румъния, Хърватия, Словения от държавите в ЕС, а извън него толкова са в Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Русия и Турция (фиг. 16).
Фиг. 16. Резултати от анкета на въпрос: „Вирусите се създават в правителствени лаборатории с цел да ограничават нашата свобода”. Източник: [10]
По сходен начин 41 % от анкeтираните българи считат, че съществува лекарство срещу рак, но се крие от обществото заради икономически интереси (фиг. 17).
Фиг. 17. Резултати от анкета на въпрос: „Съществува лечение за рак, но то се крие от обществеността заради икономически интереси”. Източник: [10]
Към липсата на доверие и конспиративните теории следва да се добави и невежеството по редица въпроси свързани със здравеопазването и медицината. Според същото проучване 65 % от анкетираните българи считат, че антибиотиците убиват както бактериите, така и вирусите (фиг. 18).
Фиг. 18. Резултати от анкета на въпрос: „Антибиотиците убиват вирусите, както и бактериите”. Източник: [10]
Отчитайки всичко това е видно, че в условията на пандемия от коронавирус в българското общество съществува смъртоносен „коктейл” от обществени нагласи, възгледи и разбирания. Така съвсем не е изненадващо, че към момента сме втори в света по смъртност от коронавирус на милион души население (фиг. 19).
Фиг. 19. Място на България по показателя брой починали от коронавирус на милион души население за 8 ноември 2021 г. Източник: [11]
Авторът Йордан Цветков е учен, Geography and GIS (Българска академия на науките)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
2004
2
16.11 2021 в 10:47
Последни коментари