30 юни 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Открит е втори троянски астероид, движещ се по орбитата на Земята (видео)

Самотен астероид се носи пред орбитата на Земята. Това е най-големият троянски астероид, открит в системата на Земята досега.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 февруари 2022 в 10:02 95010
Илюстрация на троянския астероид 2020 XL5. Кредит: NOIRLab/NSF/AURA/J. da Silva/Spaceengine

Земята има нов спътник. Астероид 2020 XL5, новооткрита еднокилометрова въглеродна космическа скала, е открит в точката на Лагранж L4 – място, където гравитационните сили на Земята и Слънцето се балансират, създавайки стабилна област.

Нов документ, публикуван тази седмица в Nature Communications, потвърждава, че 2020 XL5 ще бъде заседнал в L4 за поне още 4000 години, теглен безшумно през Слънчевата система от гравитационното привличане на нашата родна планета.

Този астероид е едва вторият обект от този тип, който някога е бил окончателно идентифициран. Откритието му предполага, че може би земните троянци може да са по-често срещани, отколкото знаехме, и предлага нови прозрения за тези загадъчни скали.

„Откриването на втори земен троянски астероид може да подобри познанията ни за динамиката на тази неуловима популация“ , пишат учените в статията си. „Като сравняваме орбиталната природа на двата известни досега земни троянци, можем по-добре да разберем механизмите, които позволяват тяхната преходна стабилност.“

Троянските астероиди са астероиди (известни още като малки планети), които споделят орбиталния път на по-големите планетни тела в Слънчевата система. Те могат да бъдат намерени в два гравитационно стабилни региона, водещи и изоставащи от планетата, известни като точки на Лагранж.

Това са джобове, където гравитационните влияния на планетата и Слънцето се балансират перфектно с центростремителната сила на всяко малко тяло в този регион, за да го задържат на това място.

Всяка система с две тела има пет точки на Лагранж, както се вижда на диаграмата по-долу. Има пет между Земята и Луната и още пет между Земята и Слънцето. Точките на Лагранж, където могат да бъдат намерени троянци, са водещите L4 и изоставащите L5 региони.

Точки на Лагранж. Кредит: НАСА/WMAP

Троянци имат много планети в Слънчевата система.

Юпитер, който доминира с гравитацията си в Слънчевата система, има хиляди троянски астероиди, толкова много, че са на тълпи в точките L4 и L5 на Юпитер, и съперничат на броя на обектите в самия Главен астероиден пояс. Мисия за изследване на троянците на Юпитер, наречена Lucy, стартира през октомври и ще стигне до точката L4 на Юпитер през 2027 г. Ако изследователите разберат от какво са направени тези уловени в капан астероиди, това ще им помогне да изградят по-ясна картина на ранната Слънчева система.

Въпреки че свитата му е впечатляваща, Юпитер няма монопол върху троянските астероиди. Нептун има 29 известни троянци и дори Марс, който е три пети от размера на Земята, има над дузина от тях в точките на Лагранж.

И така, защо Земята има толкова малко? Първо, вероятно има още, просто все още не сме ги намерили. Известно е, че земните троянци са трудни за забелязване, защото от наша гледна точка трябва да се взираме почти директно към Слънцето, за да ги намерим, което прави почти невъзможно да ги различим. Освен това астероидите от тип c като 2020 XL5 обикновено имат ниско албедо, отразявайки много малко светлина. Тази комбинация прави откриването на земните троянци много трудно.

Първият официален троянски астероид е открит в точка на Лагранж около Юпитер на 22 февруари 1906 г. от германския астроном Макс Волф. Бързо след това са открити други двама троянци и заедно с първият са наречени Ахил, Патрокъл и Хектор. До 2017 г. са забелязани повече от 6400 троянски коне: 4184 в точка L4 на Юпитер и 2326 в L5. За да ги проследи, австрийският астроном Йохан Палиса, плодовит откривател на астероиди, измисля конвенцията за именуване, при която астероидите близо до точката L4 се кръщават на гръцки герои от Илиада на Омир (лагерът на ахейците), а тези близо до L5 за троянски герои (троянския лагер). Въпреки това, 617 Патрокъл (на L5) и 624 Хектор (на L4) са назовани преди тази конвенция да се утвърди, така че всеки лагер си има „шпионин“.

Тази графика показва къде земният троянски астероид 2020 XL5 ще се появи в небето от Серо Пачон в Чили, докато астероидът обикаля около точка 4 на Лагранж Земя-Слънце (L4). Стрелките показват посоката на движението му. Телескопът SOAR е изобразен долу вляво. Видимата звездна  величина на астероида е около 22, извън обсега на нищо друго освен най-големите телескопи. Кредит: NOIRLab/NSF/AURA/J. da Silva

Първият земен троянски астероид, наречен 2010 TK 7, е открит преди десетилетие. Представлява скалисто тяло с диаметър около 300 метра, висящо около водещата на Земята точка на Лагранж L4 в осцилираща орбита с форма на попова лъжица, известна като либрация. Това обаче не е за постоянно - в крайна сметка, след около 15 000 години, гравитационните взаимодействия ще го изхвърлят от настоящата му орбита ..

Вторият, новооткрит троянец, известен като 2020 XL 5, е почти три пъти по-голям, с приблизителен диаметър от 1,2 километра. Той също либрира около L4 и ще се мотае там временно, а новите наблюдения разкриват орбитата му в много по-фини детайли. 

Открит е на 12 декември 2020 г. от телескопа Pan-STARRS1 на Хавай по време на рутинно изследване на небето. Предварителен анализ предполага, че орбитата на астероида може да е съвместима с L4 и след известна изследване от астронома Тони Сантана-Рос (Toni Santana-Ros), директор на 4,1-метровия телескоп SOAR (Южни астрофизични изследвания - Southern Astrophysical Research) в Серо Пачон, Чили, е убеден да отдели повече време за наблюдение, за да потвърди тази хипотеза.

„Данните на SOAR ни позволиха да направим първи фотометричен анализ на обекта, разкривайки, че 2020 XL 5 вероятно е астероид от C-тип, с размер, по-голям от един километър“, разказва Сантана-Рос от Университета в Аликанте в Испания. .

Астероидите С-тип (въглеродни) са с по-тъмен оттенък, защото са богати на въглерод. Те са и най-многобройните астероиди в Слънчевата система. Повече от 75 процента от всички астероиди на Слънчевата система са въглеродни. Те са сред най-старите обекти в Слънчевата система, със състав, подобен на този на самото Слънце.

Това прави астероидите от С-тип привлекателна цел за изучаване на ранната Слънчева система и формирането на планетите. В момента имаме няколко космически обсерватории, „паркирани“ в точките на Лагранж Земя-Слънце и това е добра възможност за изследване на астероид от тип С, висящ в обсега им.

Справка:“Orbital stability analysis and photometric characterization of the second Earth Trojan asteroid 2020 XL5” by T. Santana-Ros, M. Micheli, L. Faggioli, R. Cennamo, M. Devogèle, A. Alvarez-Candal, D. Oszkiewicz, O. Ramírez, P.-Y. Liu, P. G. Benavidez, A. Campo Bagatin, E. J. Christensen, R. J. Wainscoat, R. Weryk, L. Fraga, C. Briceño and L. Conversi, 1 February 2022, Nature Communications.

DOI: 10.1038/s41467-022-27988-4

Източници:

It's Official! A New Trojan Asteroid Has Been Discovered Sharing Earth's Orbit
MICHELLE STARR, sciencealert

Astronomers Finally Find a Second Asteroid in Earth’s Trojan Belt, universetoday

Existence of Earth Trojan Asteroid Confirmed – Could Become “Ideal Bases” for Advanced Exploration of the Solar System
ASSOCIATION OF UNIVERSITIES FOR RESEARCH IN ASTRONOMY


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.