30 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Ще отговорят ли Енцелад и Тритон на въпроса: „Сами ли сме?“

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 ноември 2022 в 00:01 26470

Вляво: През 1989 г. "Вояджър 2" на НАСА прави тази глобална цветна мозайка на най-голямата луна на Нептун - Тритон. Кредит: NASA/NASA-JPL/USGS

Вдясно: Луната на Сатурн, Енцелад, заснета от космическия кораб Касини на НАСА на 9 октомври 2008 г., след като се приближава на 25 километра от повърхността. Кредит: NASA/JPL/Space Science Institute

Благодарение на безбройните космически апарати, спускаеми апарати и роувъри, които са изследвали - и в момента изследват - атмосферата, повърхността и вътрешността на Марс, са намерени доказателства, че някога Червената планета е била много по-топла и влажна.

Но тя не е единственото място в нашата Слънчева система, което привлича интереса на астробиолозите. Достойна цел в търсенето на извънземен живот, макар малко по-далеч, са две луни - Енцелад, обикалящ Сатурн и Тритон, който е спътник на Нептун. И двете луни са космически обекти с активни гейзери, което е силно доказателство за наличието на вътрешен океан и вероятно на живот.

Енцелад

Енцелад е една от 83-те луни на Сатурн - леден свят, който изхвърля гейзери от воден лед от гигантски пукнатини близо до южния си полюс.

Що се отнася до космическите изследвания, Енцелад е посетен за кратко от апаратите на НАСА "Вояджър 1" и "Вояджър 2" съответно през 1980 и 1981 г. и не е посещаван отново, докато космическият кораб на НАСА "Касини" не изследва системата на Сатурн, като в крайна сметка извършва множество прелитания покрай тази ледена луна, започвайки от 2005 г. Именно тези прелитания разкриват уникалната геология и състав на Енцелад.

"Енцелад има много от съставките, които смятаме, че са необходими за живот: океан от течна вода под ледена обвивка; източник на енергия (приливното нагряване) и хранителни вещества (открихме въглеродни съединения, които биха могли да се използват като храна)", обяснава д-р Франсис Нимо (Francis Nimmo), професор в катедрата по науки за Земята и планетите в Калифорнийския университет в Санта Круз. "В това отношение той не се различава толкова много от други луни с подповърхностни океани, като например Европа. Това, което прави Енцелад уникален, е, че той ни дава безплатни проби от своя океан: има гейзери, които изхвърлят водни пари и ледени кристали в космоса, където можем да ги вземем с преминаващ космически апарат и да ги анализираме. Така че Енцелад е много добро място за търсене на потенциален живот, защото можем да вземем директно проби от океана."

Мозайка от две изображения на гейзери на южния полюс на Енцелад, заснета от космическия кораб "Касини" на НАСА и публикувана на 23 февруари 2010 г. Кредит: NASA/JPL/Space Science Institute

Космическият апарат на НАСА "Касини" използва своя масспектрометър, за да открие в тези гейзери органични материали, водни пари, въглероден диоксид, въглероден оксид и смес от летливи газове, което може да означава наличие на живот. Активните гейзери не само свидетелстват за наличието на вътрешен океан, но също така са показателни за източник на енергия в Енцелад.

"Енцелад завладя астробиологичната общност, защото е първият леден океански свят, за който имаме силни доказателства, подкрепящи обитаемостта му", заявява д-р Кристофър Глейн (Christopher Glein), който е водещ учен и геохимик в Югозападния изследователски институт в Тексас. "Данните от мисията "Касини" показват, че Енцелад притежава трите съставки, които са необходими за живота такъв, какъвто го познаваме. Това са течна вода, основни елементи (включително органични молекули) и източник на енергия, която може да бъде използвана от живота. Неотдавна установихме, че геохимията на океана на Енцелад прави фосфатните минерали необичайно разтворими в него. Това категорично подсказва, че наличието на фосфор няма да попречи на перспективите за живот, а трябва да послужи като възможност."

След като мисията на "Касини" приключи през 2017 г., в момента няма активни мисии, които да изследват системата на Сатурн, да не говорим за Енцелад. Въпреки това в момента се проучват няколко бъдещи мисии, които биха могли да ни помогнат да разберем по-добре Енцелад и дали той може да поддържа живот. Това включва орбиталната мисия на НАСА "Енцелад Орбилендър" (Enceladus Orbilander), чиито научни цели включват да се определи дали на Енцелад има живот, как има живот, а също и да се открие подходящо място за кацане за потенциална мисия на повърхността.

"Орбиландер" има за цел да отговори на въпроса дали има живот в океана на Енцелад по възможно най-недвусмислен начин", коментира д-р Нимо. "Тъй като не знаем каква форма би приел животът, Orbilander използва няколко различни техники, за да търси наличието на характеристики, свързани с живота. И тъй като по-голямата част от материала, който излиза от гейзерите, в крайна сметка се връща на повърхността, "Орбиландер" ще търси признаци на живот в "снега" на повърхността, както и в материала, който отива в орбита около Енцелад. След "Орбиландер" би трябвало да имаме много добра представа за това дали Енцелад е обитаем, или не."

Докато чакаме друг космически апарат да посети отново Енцелад, учените продължават да преглеждат данните от мисията на "Касини", за да се опитат да изстискат и последната частица научна информация за ледената луна на Сатурн. Знаем, че тя има океан, което показва възможността за живот, но какви видове живот биха могли да процъфтяват в океанските ѝ дълбини? Как е еволюирал и дали е подобен на живота на Земята?

"Енцелад е може би най-загадъчният от океанските светове. Той е толкова малък, че не би трябвало да има океан, но все пак има. След повече от десетилетие на изследване сега разбираме по-добре как мощните приливни сили поддържат топлината във вътрешността и правят Енцелад геоложки жив. Възможно ли е същите тези сили да поддържат и биологична активност?"

Тритон

Със своя вътрешен океан и гейзери от воден лед, които се изстрелват на десетки километри в пространството и за които се твърди, че съдържат съставки за живот, Енцелад може да бъде основна цел за бъдещи астробиологични мисии. Но тази малка луна не е единственото място в нашата Слънчева система с активни гейзери, тъй като друга малка луна близо до края на Слънчевата система също има подобни характеристики. Това е най-голямата луна на Нептун, Тритон, която е била посетена само веднъж от "Вояджър 2" на НАСА през 1989 г. Но дали гейзерите на Тритон са единствените характеристики, които го правят добра цел за астробиологията и откриването на живот извън Земята?

През 1989 г. "Вояджър 2" на НАСА прави тази глобална цветна мозайка на най-голямата луна на Нептун - Тритон. Кредит: NASA/NASA-JPL/USGS

"Тритон може да е "океански свят" - луна, която има твърда ледена кора върху подповърхностен океан с течна вода", заявява д-р Кандис Хансен-Кохарчек (Candice Hansen-Koharchek), която е планетарен учен и е била помощник-експериментален представител на екипа за изображения на "Вояджър" по време на мисиите на "Вояджър". "Ако случаят е такъв и ако някой ден успеем да достигнем до този океан и да открием живот, това би разширило обитаемата зона до Пояса на Кайпер, а не само до вътрешната Слънчева система. Това има дълбоки последици както за нашата Слънчева система, така и за екзопланетите."

Благодарение на гейзерите си, които "Вояджър 2" идентифицира като тъмни ивици, Тритон е едва третото известно планетарно тяло в Слънчевата система, което е вулканично активно, освен Земята и най-вътрешната Галилеева луна на Юпитер - Йо. За разлика от гейзерите на Енцелад, за които се смята, че са причинени от приливното нагряване, гейзерите на Тритон са резултат от слънчевото нагряване, при което слабата слънчева светлина, която достига до луната, кара замръзналия азот на повърхността бавно да се топи и накрая да изригне. Активната геология обяснява и липсата на кратери по повърхността ѝ. Оказва се, че Тритон притежава още една особеност, подобна на Земята.

"Тритон има азотна атмосфера, която сезонно замръзва в полярни шапки", отбелязва д-р Хансен-Кохарчек. "Земята също има предимно азотна атмосфера - можете ли да си представите, ако нашата атмосфера замръзва на земята през зимата? Въпреки че атмосферата на Тритон е тънка, ветровете духат и разпръскват частици по повърхността."

Както вече бе посочено, "Вояджър 2" е единственият космически апарат, посетил Тритон, но друга мисия на НАСА, известна като TRIDENT, е избрана за финалист през 2020 г., за да изследва Тритон отблизо за първи път от 1989 г. насам, но в крайна сметка е отхвърлена в последния кръг на избора от НАСА през 2021 г.

"TRIDENT щеше да установи съществуването на подповърхностен океан - първата стъпка в разузнаването на един океански свят", посочва д-р Хансен-Кохарчек. "TRIDENT щеше да носи спектрометър за близката инфрачервена област, който щеше да ни позволи за първи път да картографираме разпределението на ледовете (N2, CH4, CO, CO2 и H2O) по повърхността му. Вояджър не носеше спектрометър за близката инфрачервена област, така че всичко, което знаем за състава, е това, което можем да извлечем от Земята."

Засега Тритон обикаля около Нептун близо до границата на Слънчевата система със своите активни гейзери, азотна атмосфера и възможен вътрешен океан. Кога ще го посетим отново и дали тази активна луна приютява някакъв живот, благодарение на уникалните си характеристики?

И дали Тритон или Е нцелад най-накрая ще отговорят на въпроса: "Сами ли сме?"

Източник:

Will Enceladus finally answer, ‘Are we alone?’, Universe Today

Will Triton finally answer, ‘Are we alone?’, Universe Today 


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.