Мозъците на деца, страдащи от клинична депресия, в предучилищна възраст, се развиват анормално, в сравнение с мозъците на незасегнати деца на същата възраст. Депресията при малчуганите е не просто некомфортна за децата в тези ранни години. Оказва се, че тя има дълготрайни ефекти върху развитието на сивото мозъчно вещество и прави децата уязвими към проблеми в бъдеще.
Мозъците на деца, страдащи от клинична депресия, в предучилищна възраст, се развиват анормално, в сравнение с мозъците на незасегнати деца на същата възраст. Това твърди ново проучване на изследователи от факултета по медицина към Университета Уошингтън в Сейнт Луис (Washington University School of Medicine in St. Louis). Новото изследване е публикувано на 16-ти декември в JAMA Psychiatry.
При децата, диагностицирани с депресия, сивото вещество - тъканта, която свързва мозъчните клетки, предава сигнали помежду им и е важна за зрението, слуха, паметта, взимането на решения и емоциите - има по-малък обем и е по-тънко в мозъчната кора (част от мозъка, отговорна за обработването на емоциите).
„Забележителното в тези открития е, че може да видим как някакво преживяване - като епизод на депресия - може да промени анатомията на мозъка,“ казва авторът, доктор Джоан Луби (Joan L. Luby, MD), чиито изследвания са установили, че дори деца на 3-годишна възраст могат да страдат от депресия. „Свикнали сме да мислим за мозъка като за орган, който се развива по предопределен начин, но проучването ни показва, че настоящи обстоятелства - включително „лоши“ настроения, бедност, липса на подкрепа и грижа от страна на родителите - оказват физическо влияние върху растежа и развитието на мозъка.“
Подобни продължителни изследвания за влиянието на депресията върху развитието на сивото мозъчно вещество са били провеждани преди само с хора в зряла възраст и с подрастващи. Различията в сивото вещество на здравите индивиди и на тези с депресия са били приписани на преждевременно стареене на мозъчните клетки. Новите открития на Луби и колегите и може да бъдат от помощ за изясняване защо децата (и възрастните), страдащи от депресия, изпитват огромни затруднения да регулират настроенията и емоциите си. Проучването надгражда върху предишна работа на групата на Луби, в която са проучени детайлно други различия в мозъците на деца с депресия.
Доктор Луби, която е също професор по детска психиатрия и директор на програмата за ранно емоционално развитие към Университета в Уошингтън (the Samuel and Mae S. Ludwig Professor of Child Psychiatry, director of Washington University’s Early Emotional Development Program), и колегите и са изследвали 193 деца, 90 от които са били диагностицирани с депресия в предучилищна възраст. Клинични изследвания на децата са били проведени няколко пъти в периода 2003г. - 2014г. Освен това, мозъкът на всяко дете е бил изследван чрез ядрено магнитен резонанс, ЯМР, (magnetic resonance imaging, MRI) 3 пъти - по веднъж на 6- и на 8-годишна възраст и веднъж на възраст между 12 и 15 години.
„Ако ги бяхме сканирали само на дадена възраст или в даден период, нямаше да знаем дали тези ефекти са по рождение, или отразяват настоящи промени в развитието на мозъка,“ казва съавторът, доктор Диана Барк, ръководител на факултета по науки за психологията и мозъка към Университета Уошингтън (Deanna M. Barch, PhD, head of Washington University’s Deaprtment of Psychological and Brain Sciences). „Сканирайки ги няколко пъти, имахме възможността да видим, че промените са отражение на различия в узряването на мозъка, постигнато в периода на развитие.“
Човешкият мозък се състои от сиво и бяло мозъчно вещество. Сивото вещество е изградено от телата на невроните (сома), докато бялото - от техните нервни влакна (аксони). Макар развитието на сивото вещество да започва още преди раждането на човек, с напредване на възрастта, децата развиват все повече от него. Науката обръща все по-голямо внимание на развитието на сиво вещество при деца в предучилищна и подрастваща възраст. В началото на пубертета количеството на сиво вещество започва да намалява, комуникацията между невроните става по-ефикасна и ненужните процеси биват елиминирани.
Коронен разрез на мозък. Сиво и бяло вещество. Илюстрация: адаптирана от Harvard
„Развитието на сивото вещество следва обърната U-образна крива,“ казва Луби. „Развивайки се нормално, децата получават повече и повече сиво вещество до пубертета, но тогава започва процес наречен „подрязване“, и ненужните клетки измират. Но нашето проучване показа много по-рязък спад, вероятно поради „подрязване“, при деца, които са имали депресия, отколкото при здрави деца.“
В допълнение се оказва, че колко рязък ще бъде спадът в обема и дебелината на мозъчната тъкан, зависи и от сериозността на депресията - колкото по-депресирано е било някое дете, толкова по-голям бил спадът в обема и дебелината.
Учените също са сканирали мозъците на деца, чиито родители са имали депресия, защото това предполага по-висок риск за развитие на депресия и при децата. Според резултатите обаче, сивото вещество изглеждало нормално, освен в случаите, когато детето също е развило състояние на депресия.
Интересно е, че разликите в обема и дебелина на сивото вещество са били много по-ясно изявени от тези в други части на мозъка, отговорни за емоциите. Доктор Луби смята, че, понеже сивото вещество също е свързано с обработка на емоциите, е възможно други мозъчни структури, обвързани с емоциите (например амигдалата), да функционират нормално.
Но когато амигдалата изпрати сигнали до мозъчната кора, на местата, на които сивото вещество е по-тънко, мозъчната кора вероятно е неспособна да регулира правилно получените сигнали.
Луби и Барк планират да извършат ЯМР на още по-малки деца, за да разберат дали депресията може да причини преждевременно „подрязване“ на синапсите в сивото мозъчно вещество и по този начин да промени хода на развитие на мозъка при подрастващите.
„Следваща важна стъпка ще бъде да определим дали ранна намеса би могла да премести траекторията на мозъчното развитие при тези деца, така че да се върнат към по-нормално и здравословно развитие,“ казва доктор Барк.
Доктор Луби споделя: “Проявата на детска депресия е не просто некомфортна за децата в тези ранни години. Оказва се, че тя има дълготрайни ефекти върху мозъчното развитие и прави децата уязвими към проблеми в бъдеще. Ако можем да се намесим обаче, ползите биха могли да бъдат също толкова дълготрайни.“
Източници:
Luby J. M. et al. (2015) Early Childhood Depression and Alterations in the Trajectory of Gray Matter Maturation in Middle Childhood and Early Adolescence. JAMA Psychiatry
Science News. (2015) Web article. Early Childhood Depression Alters Brain Development?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари