11 май 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Как действа анестезията?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 януари 2021 в 00:09 48850
Кредит: Eagle Harbor Dental

Когато излязат от упойката и се събудят пациентите съобщават, че преживяват нещо като сънища, примесени с реалност.

Ако някога е трябвало да се подложите на някаква операция, то със сигурност знаете какви са предимствата на анестезията. Но едва ли сте се замисляли как точно действа тя и защо вие не чувствате нищо при разрязването на тъканите със скалпела. Всъщност, независимо от развитието на анестезиологията, учените все още не могат напълно да разгадаят механизма на този процес. Но едно е сигурно - пациентите не изпитват болка, поне до момента, в който не се събудят след операцията.

Преди откриването на анестезията в средата на XVIII век хирурзите е трябвало да ампутират крайници, да шият рани и да премахват различни израстъци (липоми, фиброми и други), без да потискат болката на пациентите си. В някои случаи бил използван алкохол, въпреки че той невинаги успявал да блокира болката и да изтрие спомените за нея.

Оттогава до днес медицината се е развила достатъчно и е дала далеч по-големи възможности на хирурзите да „приспиват“ своите пациенти. Вече има много наркотични комбинации, които облекчават болката, отпускат мускулите и дори да вкарват човек в дълбока хипноза.

Медиците говорят за два основни типа анестезия

Първата блокира рецепторите за болка в цялото тяло и се нарича обща анестезия. Докато втората води до т.нар. изтръпване на мястото, в което ще се извършва хирургичната интервенция, и се нарича местна анестезия.

Кой тип анестезия ще бъде използвана, зависи от редица фактори, включително от това какъв вид медицинска процедура се нуждае пациентът и каква е неговата медицинска история. Също така трябва да се вземе предвид, че е възможно припокриване между различните видове анестезия и често е необходимо повече от едно лекарство за постигане на желания ефект.

Обикновено, когато на човек му се наложи да претърпи някаква хирургична интервенция, той се интересува от това дали ще изпитва болка, какво представлява анестезията, как тя работи и какви са евентуалните рискове, свързани с нейното прилагане. Ето защо е важно да се знае какво представлява седацията – процес, по-известен сред пациентите като „заспиване“ на операционната маса.

Този тип анестезия се използва при кратки и относително леки медицински процедури. Използва се предимно при ендоскопии, вазектомии и други леки хирургични намеси, при козметични операции, в стоматологията, както и при пациенти, които проявяват силно безпокойство. По-дълбоките форми на седация се използват в интензивните отделения и реанимациите, за да се поддържат пациентите с тежки травми в състояние, наречено „медикаментозна кома“.

При леката седация пациентът остава напълно буден и може да отговаря на всички въпроси, които му се задават. Това не означава непременно, че той е наясно какво става с него. Има и случаи, в които човек е сънлив и отпуснат. Обикновено не помни самата хирургична интервенция, но може да си спомня отчасти какво е чул в тази изкуствено създадена „просъница“. Също така трябва да се знае, че някои от лекарствата, използвани при седация, могат да накарат човек да се почувства потиснат или точно обратното – еуфоричен.

Но ако човек е преживял подобна процедура и смята, че знае всичко за анестезията, трябва да прочете този текст до самия му край. Защото локалното обезболяване е нещо напълно различно от седацията. При нея пациентите може да са будни и в пълно съзнание, т.е. те не се чувстват сънливи. Тази форма на анестезия се използва в стоматологията, акушерството и т.н. – най-вече когато трябва да се притъпи болката в определена част от тялото. При нея се усеща натиск, но не болка, защото нервите са блокирани и не могат да предадат импулси към мозъка.

Локална и регионална анестезия често се използват като взаимнозаменяеми термини, но това не е точно така от медицинска гледна точка. Например с термина регионална анестезия се описва загубата на чувствителност в долните крайници, а с локална анестезия – само една малка част от единия крак.

Мозъкът на буден човек (ляво) и на пациент под анестезия (дясно). Кредит: Charite

Медикаментите, използвани за местна анестезия (по-общият термин в случая, разграничаващ локалната и регионалната анестезия от общата), блокират нервите, които свързват определена част или област на тялото с мозъка, обясняват още специалистите. И уточняват, че по този начин не се позволява на нервите да пренасят болезнени сигнали до мозъка. За това има много примери – като новокаина, който зъболекарите използват, за да потиснат нервите в устната кухина, или като медикаментите за епидурална анестезия, която блокира нервите в основата на гръбначния стълб, и така се постига обезболяване по време на раждане.

За по-сериозните операции (като подмяна на коленна или тазобедрена става, трансплантация на орган, извършването на сърдечен байпас и т.н.), които изискват пациентът да бъде напълно безчувствен и в безсъзнание, специалистите се обръщат към възможностите на общата анестезия. В този случай става дума за комбинация от медикаменти, които „приспиват“ човека за няколко часа – той няма никакви възприятия и не помни нищо от операцията, въпреки че болката от хирургическата интервенция ще е налице веднага след като се събуди.

Любопитното е, че под въздействието на общата упойка и независимо от травмата, нанесена при разрязването на тъканите със скалпел, голяма част от физиологичните реакции на организма се запазват – например кръвното налягане, освобождаването на хормони, сърдечният ритъм и т.н.

Преди да се достигне това ниво на развитие обаче, медицината е извървяла дълъг път. Най-ранните примери за обща анестезия включват използването на етер и хлороформ. Но има много тънка граница между количеството на тези лекарства, необходими за провеждането на дадена операция, и количеството, което може да бъде фатално за човека.

Какви седативни медикаменти се използват?

Тези лекарства се прилагат инхалационно – посредством дихателна маска, което затруднява дозирането му. Ето защо днес най-често срещаните общи анестезии са смесица от газ за инхалация (азотен оксид) и различни производни на етера (като изофлуран, севофлуран или дефлуран). Анестезиолозите подават лекарствата чрез машини, които много прецизно дозират количеството, необходимо за поддържането на пациента в безсъзнание по време на цялата операция.

Освен това, тъй като тези лекарствата пречат на дишането, пациентите често са интубирани – което означава, че в трахеята им е поставена пластмасова или каучукова тръба, за да се поддържат дихателните пътища отворени и да се извършва т.нар. механична вентилация на белите дробове.

Въпреки всички тези обяснения учените все още не са напълно сигурни точно как работят анестетиците. Според една от теориите те променят дейността на някои клетки, което води до блокиране на сигналите за болка. Но точните механизми остават неизвестни.

Научните изследвания в тази област са десетки

Група лекари от Финландия твърдят, че пациентите никога не губят напълно съзнание, докато са под обща анестезия. Те цитират две нови проучвания, публикувани през юли тази година в британски научни издания. В тях се казва, че мозъкът е в частично съзнание, докато е под въздействието на анестетиците, независимо от факта, че човек не реагира на разреза със скалпел и не е наясно, че нещо такова се случва с него.

„Докато човек е под обща анестезия, мозъкът му работи по-активно, отколкото сме си мислили досега“, каза д-р Хари Шайнин, анестезиолог в болницата „Тервелстало Пулси“ и преподавател в университета във финландския град Турку. По думите му обаче това не е проблем, защото, докато човек е под влияние на упойката, не може да се събуди. Те дори направили експеримент, при който говорели на много висок глас, за да събудят пациенти под анестезия, като междувременно записвали мозъчната им активност с помощта на ЕЕГ (електроенцефалограма).

Когато все пак пациентите успявали да излязат от упойката и се събуждали, те съобщавали, че преживяват нещо като сънища, примесени с реалност, защото те все пак чували част от нещата, които се говорят на много висок глас около тях. „Това бяха доста типични сънища“, отбелязва д-р Шайнин, който е ръководил изследванията. По думите му имало хора, които смятали, че по време на операцията им е подавана упойка в твърде ниски дози, и затова те си спомняли част от разговорите на медиците, но това не било вярно. Сънищата, примесени с части от реалността, са нещо напълно нормално при почти всички хора, лягали някога на операционната маса.

„Най-вероятно общата анестезия въвежда човек в състояние, което е най-близко до нормалното сънуване, макар че ние все още не сме напълно запознати с този процес. Все пак знаем, че когато човек сънува, той все пак частично е в съзнание“, добавя д-р Шайнин. И обяснява, че по време на втория експеримент те са подавали много силни и неприятни звуци, докато участниците в проучването били под обща анестезия.

След извеждането им от упойка те били подложени на тези и на още други звуци. Така се оказало, че доброволците реагирали по-бързо на онова, което били чули, докато са под обща анестезия, в сравнение с това, което чували за пръв път. Ето защо д-р Шайнин предполага, че мозъкът по някакъв начин е обработил и запаметил тези звуци дори когато човек е в безсъзнание.

Второто проучване се фокусирало и върху нещо друго. На пациентите в упойка били пускани записи на изречения, които завършвали със странна дума, нямаща нищо общо със съдържанието. Например вместо „Мечка ходи в гората“, се чувало „Мечка ходи в луната“.

Когато доброволците били извеждани от упойка, те отново чували тези нестандартни изречения, както и правилните такива. Така учените открили, че обърканата дума предизвиквала по-голяма реакция в мозъчната активност, отколкото очакваният и общоприет завършек на изречението. Докато тази мозъчна активност била една и съща, когато хората са били под анестезия, независимо от това кое изречение чували – правилното или обърканото.

Д-р Шайнин обяснява, че и двата типа думи – както нормалните, така и странните, могат да предизвикат мозъчна активност по време на анестезия, защото сивото ни вещество губи контекста. Едно от възможните обяснения за това е, че хората под анестезия не могат да оценят чутото и да го анализират. Но наличието на мозъчна активност ясно показва, че те все още слушат и обработват в някаква степен достигналата до тях информация. Независимо от факта, след събуждането си малцина помнят какво точно са чули, докато са били под анестезия.

„Последните проучвания показват, че човек не губи изцяло съзнание и мозъкът му продължава да функционира в някаква степен“, заявява и проф. Алън Лесли Кобс, директор на Центъра за изследване на съзнанието в Калифорния, който не е участвал в проучвания на финландците, но се е запознал обстойно с постигнатите резултати. С други думи, въпреки че даден пациент може да не загуби напълно съзнание, докато е под определени анестетици, той няма спомен за това, което му се е случило по време на операцията.

„Струва си да се отбележи също така, че по време на тези изследвания са използвани много леки анестезии. Така че е възможно резултатите да са различни при по-сериозните нива на анестезия, които по-често се използват по време на по-продължителните и сериозни хирургични интервенции“, споделя още проф. Кобс.

Кредит: American Society of Anesthesiologists

В този смисъл д-р Шайнин също признава, че използваните в проучванията дози на анестезия са леки, но той смята, че резултатите могат да се окажат същите и при останалите концентрации на анестезията. Той обръща внимание по-скоро на това, че обикновено се използват различни комбинации от медикаменти за анестезия – включително опиоиди и мускулни релаксанти, които биха могли да променят евентуалните резултати от техните проучвания. Въпреки това новите открития могат да помогнат за разработването на технологии, които да помогнат на лекарите да елиминират т.нар. неволно осъзнаване, отнасящо се до изпитването на известна болка по време на операцията, за която пациентите не са в състояние да уведомят хирурзите. За щастие, според различни проучвания, това се случва много рядко – само при около 1 на 1000 души. Но това не променя факта, че се получава такова неволно осъзнаване. А това от своя страна кара учените да продължат с проучванията си, в опит да разрешат тази загадка.

Анестезиологията продължава да крие много тайни

Както стана ясно – загадките са много. Ето защо анестезиологията вълнува умовете както на учените и на медиците, така и на пациентите, които се подлагат на нея. Терминът „анестезиология“ идва от гръцки и означава „загуба на сетивност“, но това не е единственият ефект, който причинява тя на тялото. По същество тя е обратимо състояние, предизвикано от лекарства, които имат за цел да въведат човешкия организъм в едно различно състояние на съществуване. Тя може да намали тревожността, да премахне болката, да изключи паметта, да парализира мускулите, да направи група от нерви напълно безчувствени и т.н., обясняват учените.

Звучи малко страшно, но анестезиолозите са способни да изчислят и комбинират медикаментите така, че да се получат най-безопасните дози, необходими на тялото да стане безчувствено. Освен това те внимателно наблюдават всички жизнени показатели, за да няма никакви последици за пациента след неговото събуждане.

Въпреки това е редно да се отбележи, че въвеждането на пациента в обща анестезия крие сериозни рискове – като задушаване, алергична реакция, органна недостатъчност, инсулт и дори смърт, ако специалистът не е оценил добре всички възможни реакции на организма. Ето защо, макар анестезиологията да е малко недооценявана от пациентите специалност, то за тези лекари се твърди, че са нещо като „богове в медицината“, тъй като поддържат човешкото тяло на тънката линия между живота и смъртта.

Затова е важно, когато човек се подготвя за голяма и тежка операция, изискваща обща анестезия, да се срещне предварително с анестезиолог. Той ще разгледа медицинската му история. Това е важно, защото хората с определени състояния изискват специална грижа. Например пациент с ниско кръвно налягане може да се нуждае от определени медикаменти с ефедрин. Тежкият алкохолик, както и наркоманът, е сложен пациент от гледна точка на това какви упойки да се използват, защото телата им са склонни да реагират по различен начин от очакваното.

И тъй като по време на самата операция пациентът е между живота и смъртта, неговите жизнени показатели се следят от прецизни машини. Те отчитат нивото на кислород в кръвта, сърдечната честота, кръвното налягане, степента на дишане, нивата на издишване на въглеродния диоксид, температурата на тялото, концентрацията на анестетика, мозъчната активност и какво ли още не. Също така тези апарати имат аларма, която сигнализира, ако някой от тези показатели спадне или се покачи драстично. Или иначе казано, анестезиологът е нещо като „пилот в самолета“, който се грижи да се събудим след хирургичната интервенция, а престоят ни на операционната маса да е бил приятен и безопасен.

Четири етапа на общата анестезия

Етап 1 – пациентът получава определени лекарства и може да почувства леко замайване, но все още не е в безсъзнание.

Етап 2 – пациентът е леко възбуден и може да покаже отклонения в някои показатели, включително да получи аритмия или да промени дишането си, но той вече е в безсъзнание.

Етап 3 – мускулите се отпускат, дишането става ритмично, сърдечната честота също се нормализира, а пациентът се счита за напълно анестезиран.

Етап 4 – не се счита за част от стандартния процес, т.е. за този етап се говори само тогава, когато пациентът е получил свръхдоза от медикамента и това води до спиране на дишането и сърдечната дейност.

Кратка история на анестезията

Въпреки че невинаги обезболяването се е наричало анестезия, този дял на медицината се е развивал паралелно с необходимостта да се извършват дадени хирургични интервенции. Древните лекари използвали наркотици като опиум, марихуана, силен алкохол, беладона и т.н. Индианците и инките например дъвчели листа от кока (днес от тях се произвежда кокаин), а по-северните народи използвали лед за постигането на локално обезболяване.

· През XIX век лекарите в индустриално развитите страни използвали предимно опиума и алкохола. И двамата вида „анестетици“ обаче имали негативни странични ефекти – човек се пристрастявал към тях. Има и сведения от този период, че хората били въвеждани в състояние на безсъзнание чрез удар в главата.

· Всичко се променя през 1846 г., когато зъболекарят Уилям Мортън използвал гъба, напоена с етер, по време на отстраняването на тумор в челюстта на свой пациент. Демонстрацията била направена в болницата в Масачузетс и колегите му били скептични, въпреки твърденията на пациента, че не си спомня нищо и не е усещал болка.

· Няколко години след като медицинските списания публикували статии за стоматолога Уилям Мортън, д-р Крауфорд Лонг заявил, че е използвал за пръв път етер в операции през 1841 г., а друг лекар – на име д-р Чарлз Джаксън, за пръв път използвал думата „анестезия“, твърдейки същото.

· Американската медицинска асоциация, както и американската стоматологична асоциация се обединяват около тезата, че за баща на анестезиологията трябва да бъде обявен д-р Хорас Уелс – зъболекарят, който за пръв път използва азотен оксид, за да извади зъб на свой пациент, през далечната 1845 г.

· Д-р Джеймс Симпсън пък за пръв път използва хлороформ за анестезия през 1840 г. Тъй като е силно токсичен, този газ престава да се използва в началото на XX век. След години той бива заменен от десетки нови анестетици. Към днешна дата анестезията продължава да се развива и става по-безопасна за пациентите.

Източници:

You Might Be Slightly Conscious Under Anesthesia, Yasemin Saplakoglu, LiveScience Magazine

Regional anesthesia for surgery, American Society Regional Anesthesia and Pain Medicine
Nitrous Oxide and the Inhalation Anesthetics, Daniel E. Becker – Morton Rosenberg, NCBI

Anesthesia - What to Expect, Judith A. Jones, www.kidshealth.org


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.