21 септември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Мистериозна болест мъчи династията на Тюдорите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 август 2021 в 00:05 102611
Кредит: wikimedia.org

В края на XV век в Англия избухва мистериозна болест. Хиляди загиват. Заболяването е наречено Английско изпотяване. Сега присъства само в литературата, но историците продължават да изучават това медицинско явление.

Английското изпотяване определено е сред заболяванията, които в една или друга степен са успели да променят хода на историята – тази болест е убила принц Артър (наследник на престола) и е поставила началото на бурното управление на Хенри VIII. И до ден днешен тази диагноза остава като една от най-големите загадки в медицинската история. Болестта се разгръща в общо пет опустошителни вълни, първата от която започва през далечната 1485 г. (останалите са през 1508 г., 1517 г., 1528 г. и 1551 г.). Взима хиляди жертви в продължение на 70 години, след което изчезва също така мистериозно, както се е появила. А най-любопитното в случая е, че мъчи почти всички владетели от кралската династия на Тюдорите в Англия.

Черната смърт от края на XIV век убива страшно много хора, подобно на голямата грипна пандемия в началото на XX век. Но болестта, която поразява Тюдорите в Англия е не по-малко ужасяваща, отбелязват историците, изучаващи развитието на медицината през вековете. Според тях съвременната наука разбира добре чумата, но относно т.нар. Английско изпотяване все още има само спекулации. Или иначе казано, прокобата от средните векове, белязала властването на Тюдорите, остава неразгадана.

Има оскъдни исторически сведения

Записки от XV век показват, че смъртността при Английското изпотяване е варирала между 30% и 50%. В бележките на тогавашните английски лекари се споменава също така, че заболяването е „свирепо и много плашещо“. Човек започвал да се поти обилно след вечеря и умирал преди да сервират закуската на следващия ден. Единственото утешение било, че ако болният оцелее 24 часа, ще оживее. Томас Кромуел, който бил главен съветник на Хенри VIII, сравнявал жертвите на болест с тези, които армията давала при „три военни битки с жесток противник“.

Първите симптоми идвали внезапно, като смъртта обикновено настъпвала в рамките на няколко часа. Тогавашните английски лекари описвали огнищата на заразяване като „уникални и изненадващи“ – повечето епидемии били от градски тип, докато тази имала по-скоро „селски характер“. Причината за масовото изпотяване, водещо до бърза смърт, така и не станала ясна за медиците. Днес обаче някои изследователи смятат, че е ставало дума за неизвестен вид хантавирус.

Географски епидемията била някак ограничена само в рамките на някогашна Англия и рядко преминавала през границата, достигайки до Шотландия, Уелс или Ирландия. Въпреки това историците откриват писмени сведения, че е имало огнища на същото заболяване и някои региони на Европа.

За разлика от повечето болести, Английското изпотяване изглежда е атакувало младите, здрави и по-богати хора, за разлика от други заболявания, които са били склонни да засягат предимно възрастните, малките деца и бедните граждани, живеещи на групи и в лоши хигиенни условия.

В „Хрониките на Холинс“, публикувани през 1577 г., заболяването е описано като „толкова остро и смъртоносно, че никой никога не е чувал или споменавал каквото и да е за него“. Любопитен е и факта, творбата е написана от хора, чиито бащи и дядовци са били свидетели на страшната чумна епидемия, наричана още „Черната смърт“.

Един от запазените до днес памфлети, в който се разказва за странната болест наречена Английско изпотяване. Кредит: wikimedia.org

Инкубационният период на заразата бил плашещо кратък (само 4-5 часа). Заболяването започвало с треска, болка в крайниците, шията и раменете, като пациентите се оплаквали и от коремна болка придружена от повръщане. След това се появявала високата температура и започвало голямото изпотяване.

Потта била толкова обилна и миришеща, че болестта скоро станала известна като Английското изпотяване. Покосените от инфекцията страдали също така от силна жажда. Организмът им отслабвал толкова бързо, че хората буквално агонизирали, борейки се за всяка глътка въздух. Драматичната инфекция завършвала с остра гръдна болка и забързан пулс. След това настъпвала смъртта.

Историците споменават и още един интересен факт - болестта не подбирала жертвите си, но тя все пак предпочитала по-заможните мъже на възраст от 15 до 45 години. Освен това, огнищата на епидемия се появявали предимно в края на лятото или началото на есента.

Произхода на заразата остава загадка

Историците свързват първата вълна на епидемията през 1485 г. с битката при Босуърт (22 август 1485 г.), която сложила край на Войната на розите. Предполага се, че вирусът е пренесен от френските войници, които се сражавали на страната на Хенри Тюдор. По това време съдбата на Ричард III зависела от подкрепата на неговия съюзник лорд Стенли. Армията на лорд Стенли обаче се появила твърде късно и той загубил. Точно в края на август, непосредствено след военните действия и завръщането на армията в Лондон, избухнала и епидемията от Английско изпотяване. Първата вълна отнела живота на близо 15 000 души само за шест седмици.

През 1502 г. принц Артър Тюдор, син на Хенри VII и наследник на английския престол, умира внезапно от необяснимата към онзи момент треска няколко месеца преди да навърши 16 години. Според историците вероятната причина за бързата му смърт не е отравяне, а мистериозната и драматично протичаща болест.

По това време Артър вече е сключил брак с Катрин Арагонска, дъщерята на кралската двойка Фердинанд и Изабела от Испания. Красивата принцеса била забелязана почти веднага от брата на Артър - Хенри, който по-късно сяда на престола и става известен като Хенри VIII. Той се жени за Катрин през 1509 г. Кралската двойка има дъщеря Мери, но нито едни от синовете, раждани от Катрин, не оцелява. Ето защо Хенри се жени повторно за придворната дама Ан Болейн и моли Папата за развод, невъзможен от каноничните закони. Отхвърлен от Рим, английският крал къса всички връзки с Папата и създава Английската църква, като се провъзгласява за неин водач. След като Ан също не му ражда мъжки наследник тя бива обезглавена публично. А кралят се жени още няколко пъти.

Историята е изключително любопитна и затова е обект на множество романи и филми. Но това, което интересува историците е, дали болестта от 1485 г. е убила принц Артър и е довела до този драматичен обрат в управлението на Англия? Учените разполагат с твърде малко улики в подкрепа на тезата, че Английското изпотяване е довело да този странен и донякъде зловещ обрат.

„Артър може да е умрял от болестта на изпотяването, тъй като изглежда, че Катрин също е била неразположена в онзи момент, но все още не съм открила окончателни доказателства за това, че тя е пренесла смъртоносния вирус от Испания“, разказва романистът и историк Клеър Ридвей. Според нея Ан Болейн също е страдала от потната болест през 1528 г., но е оцеляла заедно с брат си и баща си.

„Реално погледнато всички нива на обществото - от бедните до кралското семейство, са били силно предразположени към заразяване с вируси през този исторически период. Лошото е, че ако кралете и аристокрацията са се поддавали на тези заболявания, то това се е отразявало малко или много на политическата ситуация“, обяснява Елма Бренер, историк и част от екипа на библиотеката Wellcome в Лондон.

Дълго се е смятало, е принц Артър е починал от мистериозната болест, но днес учените твърдят, че вероятно е развил туберкулоза.  Кредит: wikimedia.org

Тя обяснява, че т.нар. Английско изпотяване е болест, засягаща предимно младите мъже, което е от съществено значение, когато става дума за бъдещото управление на дадена държава. Ето защо драматично завиващата се инфекция през XV век силно влияе върху елита на нацията.

Според изследванията на медицинските специалисти във военната болница „Кралица Астрид“ в Брюксел, публикувани през 2014 г. в списание „Вируси“, болестта е била дълбоко вкоренена в историята на Англия. Д-р Пол Хеймън и неговите колеги описват протичането на първата вълна на епидемията. Те свързват болестта с преврата на Хенри Тюдор срещу Ричард III през 1485 г., когато за първи път се съобщава за мистериозното заболяване.

Въпреки че се отличава като явление, характерно само за Англия, в периода от 1529 г. до 1930 г. това заболяване поразява също така някои райони в Северна Европа, разпространявайки се от Хамбург до Бремен. А малко по-късно заразата започва да пълзи и на юг, като стига до Елзас и Бавария. Всъщност д-р Хеймън и неговият екип от медицински изследователи стигат до извода, че болестта може и да не е възникнала на Острова. „Има документи, в които се споменава се, че тя идва от Родос“, казва ученият. Вероятно става дума именно за наемниците, които Хенри Тюдор използва в битката срещу Ричард III – те пристигнали от Франция, но за част от тях се знае, че преди това са били на остров Родос (по време на военните действия срещу Османската империя през 1480 г.).

Само едно огнище преминава през Ламанша

Това обаче е достатъчно да загинат няколко хиляди души в Лондон през 1528 г. По-късно болестта се разпространява по корабите и достига до Хамбург, Германия. Там за около месец с живота си се прощават над хиляда души. След това още 5000 души загиват в Бремерхафен и Любек, тъй като заболяването се разпростира по балтийското и германското крайбрежие. Историците твърдят, че заразата е успяла да стигне дори до Скандинавските държави и северните райони на Русия.

Като доказателство за присъствието на болестта на Стария континент в лондонската библиотека Wellcome се съхраняват копия от кратки трактати, отпечатани през 1529 г. в Страсбург. Документите дават известни обяснения за произхода на заразата, а също така и полезни съвети за предпазване от нея. Става дума за около 50 различни памфлета, засягащи въпроса за Английското изпотяване.

Само за информация, гореспоменатите Страсбургски памфлети биха могли да бъдат открити в две библиотеки в Германия и във Великобритания. Смята се, че творбите са дело на двама лекари – Йоханес Нидепонтан и Лорец Фрайс. И ако за първия не се знае почти нищо, то вторият бил общински страсбургски медик и бележит писател, автор на трактат върху т. нар. Френска болест - друго непознато за онова време заболяване.

Един от споменатите памфлети започва с обръщение към тогавашния епископ на Страсбург и завършва с молитва към Бога, която би могла да се смята за категорично отражение на тогавашните представи и вярвания за божествената намеса във възникването на инфекциозните заболявания. В текста авторът дискутира етиологията на мистериозното състояние Английско изпотяване и го разграничават от чумата, тъй като, за разлика от нея, то не се характеризира с появата на подутини по тялото. За да обоснове тезата си авторът на памфлета се позовава на мисли и схващания на доказани авторитети от медицинското минало като Гален и Авицена.

Втората част на документа поставя акцент върху начините за превенция, като основна роля тук се отделя на здравословния хранителен режим, активното движение и спазването на някои хигиенни норми. Препоръчва се например избягването на млечни продукти.

Както може да се предположи, подобно на много други памфлети, и този, свързани с Английското изпотяване, са скалъпени набързо от създателите си, защото е трябвало да отговорят веднага на въпросите на населението. Стилът на писане, с редовни препратки към древната и средновековната медицина, дава основание на историците да смятат, че въпросният писмен труд е бил предназначен както за уязвимите от болестта хора, така и за медицинските специалисти, които е трябвало да ги лекуват.

Интересното е, че във Великобритания, която се приема за основно огнище на Английското изпотяване, едва през 1552 година се появява научен труд по темата. Става дума за книгата A Boke, or Counseill Against the Disease Commonly called the Sweate, or Sweatyng Sicknesse. Неин автор е д-р Джон Кай. Трудът му се смята за една от най-ранните медицински истории, документиращи конкретно епидемично заболяване.

Д-р Хеймън и неговите колеги заключават, че е най-правдоподобно заподозрян в случая да е смъртоносен хантавирус. Според нето той се предава от определени мишки, плъхове и волове, които не показват явни признаци на заболяването, но заразяват хората, които вдишват или пипат животински фекалии. Освен избухването на едно-единствено изолирано огнище през 1996 г. в Аржентина няма други регистрирани случаи на тази мистериозна болест, предавана от човек на човек.

Друг потенциален виновник, според микробиолога Едуард Максъйгън, може да е антракс. Той обаче смята, че болестта може да се причинява и от бактерията Bacillus anthracis. Позовава се на симптомите в 22-та случая на инхалационен антракс по време на биотерористичните атаки от 2001 г., които водят до пет смъртни случая – заразените се потели обилно, били изтощени и починали бързо. Така или иначе, през XVI век, след последната епидемия, болестта просто изчезнала.

Научни спорове за вида и произхода на вируса

За да се опитат да разрешат мистерията, учените ексхумират тялото на Артър в катедралата Уорчестър през 2002 г. Надявали се да намерят някакви улики за заразата, но не успели. Нито патогенът, нито начинът на предаването му са били идентифицирани. Възможно е болестта да се е разпространявала поради някакви промени в английското общество в края на Войната на розите - като например рязка промяна в климата или нашествие на гризачи. „В онези векове нещата са се променяли. Имало е мащабно строителство в Лондон, голяма сеч в горите (заради необходимостта от дървен материал) и т.н. Ето защо е вероятно тогавашните хора да са се сблъскали с необичайни промени“, разказва Йоси Римър, историк от здравните служби в Хайфа, Израел. Той също е един от учените, които дълги години е изучавал странната болест, измъчваща английското кралско семейство през XV в. Според него лондончани са се сблъскали със смъртоносен вирус в гората, докато се секли дървета.

По отношение на това къде е отишъл вирусът, Ример смята, че той не е изчезнал, а е мутирал. Или иначе казано, станал е по-безобиден за населението. Характерно за последната вълна на епидемията е, че е имало много по-ниска смъртност и засегнатото население е преживяло Английското потене значително по-леко и без смъртни случаи. Ример обяснява също така, че някои от симптомите на драматичната епидемия от XV век съответстват с тези на грипната пандемия от 1918 г., която също е била на няколко вълни и след това е изчезнала. Но повечето експерти не вярват, че болестта е била просто едни твърде опасен за времето си грип. Те смятат, че по-скоро става дума за заболяване сходно на антракса. А в случая с принц Артър - това вероятно е било някаква форма на тежко протичаща туберкулоза.

Вирусът, който е предизвикам Английското изпотяване, вероятно е сходен с виновника за т.нар. Пикардийско потене - заболяване, което засегнало част от Франция през XVIII век. Това също било заболяване с неизвестен произход, което се разпространило също така някои части от Ню Мексико и взело живота на няколко хиляди души. Изследователите от военната болница „Кралица Астрид“ в Брюксел обаче настояват, че става дума за хантавирус.

Никой не знае със сигурност обаче, какво точно се е случило. Според една английска народна песен, призракът на Ан Болейн все още дебне в кървавата кула и който го види се разболява от Английско изпотяване. Дали фаталните последици от това инфекциозно заболяване са преекспонирани или не – днес можем само да гадаем. Въпрос на предположения остава и причинителят на мистериозното Английско изпотяване.

ИЗТОЧНИЦИ

„The English sweating sickness of 1551: Аn epidemic anatomized“, Dyer A

„Were the English Sweating Sickness and the Picardy Sweat Caused by Hantaviruses?“, Heyman P & Simons L & Cochez

„Hantavirus Pulmonary Syndrome Outbreak in Argentina: Molecular Evidence for Person-to-Person Transmission of Andes Virus“, Padula P & Edelstein A & Miguel SD & López NM & Rossi CM & Rabinovich RD


+ 0
- 0
Памфлетът е кратко публицистично съчинение с голяма изобличителност.

Може би трактат? Защото не може да са писали медицински памфлети :)Абсурдно става :)
 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.