30 юни 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Хората са обречени да изчезнат

Човечеството може да e „вече мъртъв вид, който ходи“

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 март 2022 в 00:01 179460
Кредит: OKRE(CC BY-NC-ND 4.0)

Нашите дни на Земята може да са преброени.

Грижа на 60-те години на миналия век, освен ядреното унищожаване, бе и пренаселеността. През 1968 г. темпът на нарастване на световното население е над 2 процента — най-високият в регистрираната история.

Половин век по-късно заплахата от ядрено унищожение загуби своята неизбежност. Що се отнася до пренаселеността, повече от два пъти повече хора живеят на земята сега, отколкото през 1968 г., и те го правят (в много широки граници) в по-голям комфорт и богатство, отколкото някой е предполагал. Въпреки че населението все още се увеличава, темпът на нарастване е намалял наполовина от 1968 г.

Настоящите прогнози за нарастването на населението варират, но общият консенсус е, че то ще достигне върха си някъде в средата на века и ще започне рязко да пада. Още през 2100 г. глобалното население може да бъде по-малко от сега. В повечето страни – включително по-бедните – раждаемостта вече е доста под смъртността. В някои страни населението скоро ще бъде наполовина от сегашната стойност. Сега хората започват да се тревожат за недостатъчното население.

Всъщност до края на този век глобалното население може да започне неизбежния си спад, аргументира се палеонтологът и редактор на Nature Хенри Джий (Henry Gee) в нова статия за Scientific American – и той не се колебае да използва думата „измиране“.

Генетичната бомба на Homo sapiens

Като палеонтолог авторът Джий мисли отвъд моментната ситуация. Обикновено различните видове бозайници идват и си отиват доста бързо, появяват се, процъфтяват и изчезват след около милион години.

Според фосилите Homo sapiens съществува от около 315 000 години, но през по-голямата част от това време видът е бил рядък - всъщност толкова рядък, че е бил близо до изчезване, може би повече от веднъж.

Така са били посяти семената на гибелта на човечеството: сегашното население е нараснало, много бързо, от нещо много по-малко. Резултатът е, че като вид H. sapiens е изключително еднакъв.

Има повече генетични вариации в няколко групи диви шимпанзета, отколкото в цялата човешка популация. Липсата на генетични вариации никога не е добра за оцеляването на видовете.

Нещо повече, през последните няколко десетилетия качеството на човешката сперма е намаляло значително, което вероятно е довело до по-ниска раждаемост по причини, за които никой не е сигурен.

Замърсяването – страничен продукт от човешката деградация на околната среда – е един от възможните фактори. Друг може да е стресът, който може да бъде предизвикан от начина на живот в непосредствена близост до други хора за дълъг период от време. През по-голямата част от човешката еволюция хората са се движели по светло, живеейки в разпръснати групи. Навикът да живеем в градове, практически един върху друг (буквално е така в жилищен блок) е съвсем скорошен навик.

Кредит: Wikimedia Commons

Безмилостният икономически растеж

Друга причина за спад в растежа на населението е икономическата. Политиците се стремят към безмилостен икономически растеж, но това не е устойчиво в свят, в който ресурсите са ограничени. H. sapiens вече усвоява между 25 и 40% от нетната първична продуктивност – тоест органичната материя, която растенията създават от въздуха, водата и слънчевата светлина.

Освен че е лоша новина за милионите други видове на нашата планета, които разчитат на тази материя, подобна експлоатация може да има пагубни последици за икономическите перспективи на хората. Хората в днешно време трябва да работят по-усилено и по-дълго, за да поддържат стандарта на живот, на който се радват техните родители, ако такива стандарти изобщо са достъпни. Всъщност има все повече доказателства, че икономическата производителност е спряла или дори е намаляла в световен мащаб през последните 20 години. Един от резултатите е, че хората отлагат да имат деца, може би толкова дълго, че собствената им плодовитост започва да намалява.

Хората са започнали да колонизират Великденския остров между 400 и 700 г. н.е. и пикът на населението от 10 000 души е някъде между 1200 и 1500 г. н.е. До 18-ти век обаче жителите са изчерпали ресурсите на острова и населението намалява драстично до около 2000 души. Кредит:mastababa/Flickr

Ефектът на еманципацията

Допълнителен фактор за намаляващия темп на растеж на населението е нещо, което може да се счита само за напълно приветствано и отдавна закъсняло: икономическата, репродуктивната и политическата еманципация на жените. Тя започва едва преди около век, но вече удвои работната сила и подобри образователните постижения, дълголетието и икономическия потенциал на човешките същества като цяло. С подобрена контрацепция и по-добро здравеопазване, жените не трябва да раждат толкова много деца, за да гарантират, че поне някое ще оцелее през опасностите от ранна детска възраст. Но наличието на по-малко деца и това, че се раждат по-късно, означава, че човешката популация вероятно ще намалее.

„Подозирам, че човешката популация е обречена не просто на спад, но и на колапс – и то скоро“, пише Джий.

Обречени на измиране

Джий посочва, че в рецептата за бедствието са липсата на генетични вариации, падащата раждаемост, замърсяването и стреса, причинени от живота в пренаселени градове.

„Най-коварната заплаха за човечеството е нещо, наречено "extinction debt" („потенциал за изчезване“)“, подчертава Джий.

Тази екологичната концепция предсказва бъдещо изчезване на видове поради минали събития. В областта на консервационната биология, две противоположни понятия за "потенциал (дълг) за изчезване" и "кредит за колонизация" са предложени от Дейвид Тилман (David Tilman) през 90-те години, за да опишат две и потенциално чести ситуации, при които наблюдателят може да има напълно погрешно впечатление за добро екологично състояние в първият случай или, напротив, на непоправимо влошена ситуация, когато това може би не е така. Това се случва поради забавянето във времето между въздействията върху даден вид, като унищожаване на местообитанието, и окончателното изчезване на вида. Например дълголетните дървета могат да оцелеят в продължение на много години, дори след като възпроизвеждането на нови дървета е станало невъзможно и по този начин те могат да бъдат обречени на изчезване.

„Идва момент в развитието на всеки вид, дори и на този, който изглежда процъфтяващ, когато изчезването ще бъде неизбежно, независимо какво би направил, за да го предотврати“, обяснява Джий.

„Най-застрашените видове са тези, които доминират в определени места за местообитания за сметка на други, които са склонни да мигрират другаде и поради това са разпространени по-нарядко“, установява Джий. „Хората заемат повече или по-малко цялата планета и с нашето овладяване на голяма част от продуктивността на местообитанията по цялата планета, ние сме доминиращи в нея."

Ходещите мъртви

С други думи, резултатите от нашите действия в крайна сметка ще ни настигнат. Това означава, че човечеството може „вече да е мъртъв вид, който ходи“, твърди Джий.

Според изследователя човешкото население е много по-вероятно да се преживее колапс, а не просто да намалее.

„Знаците вече са тук за тези, които искат да ги видят“, пише Джий. „Истинският въпрос е „Колко бързо?“

Източници:

Scientist Says That Humans Are Almost Certainly Going Extinct, futurism

Humans Are Doomed to Go Extinct, Scientific American


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.