26 юни 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 февруари 2022 в 00:02 34870
Еритреа.

Европа е център на климатичните миграции и ще остане такъв и за в бъдеще

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

С понятието “климатични бежанци” се сблъскахме едва през последните няколко години, но то не е ново – появява се в средата на 70-те години на миналия век. В момента, на фона на глобалните климатични промени, климатичните мигранти присъстват все по-често в медиите.

От 2008 г. насам средногодишният брой на мигрантите поради природни бедствия е 26,4 млн. души, което се равнява на един бежанец на секунда. Според някои оценки, вероятността хората да станат бежанци е била 2 пъти по-висока през 2015 г., в сравнение със 70-те години на миналия век.

Фиг. 1 Глобален тренд на риска от миграции 1970 — 2013 г.

Прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в много широки граници – от 25 млн. до 1 млрд. души. Но как климатичните промени могат да накарат такива огромни маси хора да напуснат домовете си?

Една от причините за загуба на земя и местообитание е свързана с повишението на морското равнище. Снежните шапки на полюсите и планинските райони на Земята се топят, повишавайки нивото на Световния океан, за което допринася и т.нар. „топлинно разширение на океаните“. От 1900 г. досега повишението на морското равнище е с около 20 см. Ако затоплянето продължава и бъде премината т.нар. критична точка, отвъд която повишението на температурите става неконтролируемо, е възможно да се стигне до стопяване на огромни маси континентален ледник и повишение на морското ниво с метри (вж. Фиг. 2)

Фиг. 2 Градове, застрашени от потопяване при различно повишение на нивото на Световния океан (Източник: Science world, Climate refugees, 2012).

На Фигура 2 са показани застрашените от потапяне градове при евентуално повишение на морското ниво с 6 или 7 м. (ако ледът в Западна Антарктида и Гренландия бъде разтопен). Ако се стигне до разтопяване на ледовете на Антарктида, в Световния океан ще постъпи колосална по количество водна маса, която ще повиши нивото му с 61 м.

Повишението на морското ниво, макар и само с 20 см през последните десетилетия, вече прогонва от домовете им жителите на ниските коралови острови и крайбрежия. Вече е засегната 1/3 от населението на Тувалу, чието правителство сключва договор за климатична имиграция с Нова Зеландия. Според прогнозите, до 2050 г. страната ще бъде необитаема. Тувалу ще бъде първата държава в света, изчезнала поради покачването на океанското равнище, но подобна участ заплашва също Кирибати, Малдиви, Сейшели, Маршалови острови и др. малки островни държави.

Проблемът с повишението на океанското равнище е изключително сериозен, защото понастоящем около половината от населението на планетата обитава крайбрежни територии. Близо 70% от световните мегаполиси са разположени на океански и морски крайбрежия. По прогнози на ООН, при повишаване на морското ниво с 1 м (очакваното повишение до края на века), броят на засегнатите ще наброяват 60 млн. д. само в Индия, 26 млн. д. в Бангладеш, 12 млн. д. в Египет и 10 млн. д. във Виетнам.

В момента Бангладеш е най-уязвимата по отношение на наводнения страна в света. Високите приливи и бурите причиняват ерозия на крайбрежието и заливат милиони хектари плодородна земеделска земя със засолена вода. Тази вода се просмуква дълбоко в почвата, „замърсява“ подземните водоизточници и е причина за увеличаване случаите на хипертония сред местното население. 

Друг риск създава топенето на пермарфоста (слоят вечнозамръзнала почва) 

Това явление вече се наблюдава в Сибир, Канада и Аляска. В Аляска, например, топенето на пермафроста причинява свличане на земна маса заедно с къщите и разрушава цели селища. Американското правителство обмисля преместването на някои градове, което обаче е изключително скъпа задача.

Фиг. 3 Топенето на пермафроста в Аляска води до изоставяне на цели селища (Източник: kml.gina.alaska.edu)

Недостиг на питейна вода, продължителни засушавания 

Според проф. Норман Майерс, до 2050 г. се очаква да се появят около 50 млн. бежанци в резултат намаляване на селскостопанската продуктивност поради разпространението на сушата. Този проблем се очаква да се задълбочи в държавите, които и в момента изпитват воден стрес. Близкият Изток и Северна Африка са под особено голям риск, защото недостигът на вода се комбинира с бърз ръст на населението. В африканския регион Сахел сушите вече са довели до опустиняване на земята, някога подходяща за земеделие. Според някои автори и кризата в Сирия е била подпомогната с предшестваща 5 г. суша и конфликт за зърнени запаси. Валежите в по-голямата част от страната са били под 200 мм годишно, което е абсолютният минимум за неполивно земеделие. На места е била компрометирана цялата реколта, а 85% от добитъка измира от глад и жажда. 

Други екстремални метеорологични явления

Освен сушите и повишението на морското ниво, за нарастване броя на климатичните мигранти допринасят зачестилите природни бедствия, като урагани, бури, наводнения, горски пожари и др. Общо честотата на екстремалните метеорологични явления е нараснала трикратно през последните 30 г. (Фиг. 4).

Фиг. 4 Брой екстремни природни явления в света, свързани със загуби за обществото, за периода 1980 – 2016 г. Фигурата показва броя на екстремните природни явления, които са свързани със загуби за обществото. Вижда се, че докато броят на геофизичните явления като земетресения, цунами и вулкански изригвания остава относително постоянен, то този на екстремните явления, свързани с времето, нараства с 300 – 400%. Източник: Munich RE

А какъв ще бъде здравният ефект от преместването на такива големи маси хора? 

Освен социално и политическо напрежение, икономическа тежест и риск от военни катастрофи, бежанската криза е свързана и с опасност от предаване на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии, което представлява пряка заплаха за общественото здраве.

Какво е бъдещето? 

Тенденцията е климатичните миграции да са насочени преобладаващо вътре в границите на отделните държави, като най-често жителите на селските райони мигрират към големите градове. По-малък е относителният дял на пресичащите държавните граници и обикновено тези премествания са свързани с най-големи социални сътресения. Тези мигранти дори не попадат под защитата, която дава Конвенцията на ООН за правата на бежанците, тъй като тя е създадена през 1951 г. и защитава само преследваните по расов, религиозен, национален или политически мотив. Това лишава климатичните бежанци от защитата на международното право.

Фиг. 5 Дина Ионеско, Ръководител на миграцията, околната среда и изменението на климата в ООН твърди, че по-голямата част от миграцията, причинена от климатичната криза, е вътрешна и затова разпознаването на климатичните бежанци би отслабило статута на хората, търсещи убежище от конфликтни зони (Planet A: Климатичната криза и човешките права: Климатични бежанци https://www.instagram.com/p/CUUqX6voCB-/). Източник снимка: Climate refugees – документален филм, 2010

Европа е център на климатичните миграции и ще остане такъв и за в бъдеще, като особено мощен се очаква да е бежанският поток от Африка и Близкия изток заради сушите и наводненията. На Стария континент съществуват и вътрешни премествания на населението, както и поради повишение на морското ниво – във Венеция и Нидерландия, например, както и поради топенето на ледниците във високите планини и силните циклони по Атлантическото крайбрежие.

В Италия, Испания и Гърция значителен брой хора ще мигрират на север заради сушата. Тоест, средиземноморските страни, които в момента се опитват да се справят с мигранти от други части на света, може в крайна сметка сами да създадат мигрантска криза.

Южните граници на САЩ ще бъдат подложени на огромен натиск заради бежанци от Централна Америка и Карибските държави, прогонени заради лошите реколти, все по-яростни урагани и повишаването на морското равнище. Югозападните американски щати ще страдат от по-чести и по-продължителни засушавания, които ще засягат не само земеделието в района, но и разрастващите се градове. Ниските области около Мексиканския залив и средноатлантическите щати ще бъдат подложени на все по-чести атаки на урагани със силата на Катрина. Може да се наложи населението на някои малки острови в Индийския и Тихия океан да се евакуира от тях или да ги напусне завинаги.

Прогнозират се и големи премествания на населението в пояса Сахел, намиращ се на юг от Сахара и включващ части от Сенегал, Мали, Нигерия, Чад, Судан и др. африкански държави. Според експертите през следващите 3 – 4 десетилетия е вероятно около 200 млн. души от региона да останат без достатъчно храна заради сушата.

Южна Азия е заплашена от наводнения. Според международно изследване, поръчано от ООН, пренаселената делта на Ганг ще бъде засегната от циклони и повишение на водното равнище. Голяма част от бежанците от Бангладеш и Пакистан ще се насочат към съседна Индия, което може да изостри допълнително съществуващите религиозни противоречия в региона.

Климатичните промени и миграционният натиск върху България

Миграционният натиск върху България започва да се наблюдава системно от 2011 г. Структурата по страни на произход на миграционните потоци показва, че основните страни на произход са Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан. Би било погрешно да се смята, че климатичните изменения са предизвикали миграционните процеси в четирите основни държави на произход. Тяхното въздействие обаче, съчетано с последиците от политическата и икономическата криза и демографските фактори, е допринесло за задълбочаването на емиграцията. 

Тенденцията към задълбочаване на климатичните изменения ще продължи да оказва въздействие като изтласкващ фактор, създаващ затруднения за задоволяване нуждите от сладка вода, проблеми с изхранването, задълбочаване на конфликтите, като тези фактори ще продължат да формират в бъдеще миграционни потоци, тръгващи от тези държави и опитващи се да преминат през или покрай България към крайната си дестинация – Западна Европа.

Климатичните миграции и проблемът със сигурността

През 2014 г. за първи път Междуправителственият панел по климатичните промени към ООН (IPCC) посочва, че “се очаква климатичните промени през 21 век да усилят процеса на миграция на хората” и “те могат индиректно да повишат риска от военни конфликти под формата на граждански войни или междугрупово насилие, тъй като въздействат в посока на усилване на традиционните причинители на тези конфликти като бедността и икономическите кризи”.

Недостигът на прясна вода и обработваема зема, социалното и политическо напрежение, свързано с масовите климатични миграции, могат да прераснат във военни конфликти, които от своя страна ще намалят благосъстоянието на обществото и способността му да се справи с последиците от климатичните промени.

Представяме и визуално съдържание по темата на партньорите ни от Planet A. Planet A е независима платформа, която се стреми да представи фактите около климатичната криза обективно и на достъпен език.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Борн Д., Климат в 2055 году: засуха и глобальная миграция, 04.10.2009, http://www.3dnews.ru/580621
  2. Войните на бъдещето ще се водят за по-благоприятни климатични територии, 03.01.2008, http://m.profit.bg/news.php?id=11729
  3. Дубин С., Климатические мигранты: неотложная проблема Европы, 2015, http://ru.euronews.com/2015/07/10/climate-change-and-migration-a-hot-issue-for-europe/
  4. Индипендънт в-к, Климатичните промени прогонват бежанците от родните им места, публикувано в http://dnes.dir.bg/mnenie.php?tag_id=132368&id=20039474
  5. Климатичните промени ще усилят миграцията на хора от Африка, 21.09.2015, http://www.bgnes.com/tehnologii/nauka/4372142/
  6. Кръстева А., Екологични миграции: (не)съвпадение между география на причините и география на последствията,  https://annakrasteva.wordpress.com
  7. Линдзи П., Преди наводнението: Тувалу, документален филм, http://www.cross.bg/chervenata-kushta–april-1206616.html#ixzz3pCfqQ01F
  8. Манолова М., Промяна в климата е довела до Великото преселение на народите, в-к «24 часа», 29.08.2015, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4949194
  9. Островите Тувалу – на предната линия на климатичните промени, документален филм, http://vbox7.com/play:edf8ef22
  10. Предстоящо: Климатичните войни, сп. Непознато, 22 септември 2010, http://nepoznato.energetika-bg.com/2010/09/predstoyashto-klimatitchnite-voyni/
  11. Прогнозират милиард климатични „бежанци“, 05.04.2011, http://news.ibox.bg/news/id_822694787
  12. Ташев С., Ролята на климатичния фактор за миграционния натиск върху България, сп. Геополитика, 20 март 2018
  13. ФОБОС, Европе придётся серьёзно готовиться к приёму климатических беженцев, 8.09.2015, http://www.meteovesti.ru/news.n2?item=63577421015
  14. Фобос, Климатические бежанцы – кто они?, 2006, http://www.meteovesti.ru/news.n2?item=63298237708
  15. Шмидт К., Официально признаны первые климатические беженцы в мире, „ЗАГРАНИЦА“ № 20 (602), http://www.zagranitsa.info/article.php?new=602&idart=60202
  16. Economix, Войната в Сирия: енергийни интереси и глад, http://economix.bg/vojnata-v-siriya-energijni-interesi, 2 септември 2015
  17. Human mobility in the context of climate change, Elements for the UNFCCC Paris Agreement, March 2015
  18. Internal Displacement Monitoring Center (IDMC), http://www.internal-displacement.org/
  19. Myers N., ENVIRONMENTAL REFUGEES: AN EMERGENT SECURITY ISSUE, 13th Economic Forum, Prague, 23-27 May 2005
  20. National Geographic Bulgaria, Първите климатични бежанци са от Океания, 10.06.2008, http://www.nationalgeographic.bg/?cid=4&NewsId=380
  21. O’Hagan Е.М., Масовата миграция не е „криза”: Това е нормалното състояние на нещата на фона на промените в климата, The Guardian, 20.08.2015, http://news.ibox.bg/comment/id_506389927
  22. Planet A: Климатичната криза и човешките права: Климатични бежанци, https://www.instagram.com/p/CUUqX6voCB-/
  23. Science world, Climate refugees, April 16-30, 2012
  24. The Guardian, Kiribati climate change refugee told he must leave New Zealand, http://www.theguardian.com/environment/2015/sep/22/kiribati-climate-change-refugee-told-he-must-leave-new-zealand

Източник: Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени, Климатека

Авторът Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.