26 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

50 години пламъци в „Портите на ада“. Последиците на една голяма грешка (видео)

Огнен кратер гори в пустинята Каракум от 1971 година.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 януари 2021 в 00:02 73410

В горещата обширна пустиня Каракум до малкото селце Дервезе, Туркменистан, с население от 350 души, има дупка с диаметър около 70 метра, която гори повече от половин век.

„Човешко е да се греши“, но някои човешки грешки носят за другите по-големи и по-дълготрайни последици.

През 1971 г. една такава грешка извършват съветски геолози. Те търсят нефт около Дервезе и до този момент не бяха намерили нищо.

И в резултат на проучвателен сондаж геолозите се натъкват на подземна кухина (каверна), поради което почвата се срутва и сондажната платформа с цялото оборудване пада в получената дупка, но няма пострадали хора при инцидента.

Образуваха се голяма дупка с диаметър около 70 метра и дълбочина от 20 метра, а в атмосферата започват да изтича отровен метанов газ с тревожна скорост.

Първи реакции на кратера

Дори в онези дни, преди опасенията за ролята на метана в изменението на климата и неговия потенциал като парников газ да стигнат до глобалното съзнание, е изглеждало лоша идея да има големи количества токсичен газ, изтичащ от земята близо до домовете на хората.

 Съветските геолози решават, че най-добрият им вариант е да умищожат газа, като го запалят, предполагайки, че огънят ще изгасне в рамките на една седмица, но грешат. От 1971 г. природният газ, излизащ от кратера, непрекъснато гори ден и нощ.

Това се случва преди повече от пет десетилетия и кратерът все още гори. Светлината му се вижда от Дервезе всяка вечер. По подходящ начин името "Дервезе" означава "порта" на туркменски език, така че дупката получи от местното население прозвището "порта към ада".

Въпреки че е забавено екологичното бедствие, загадката се превърна в основен елемент в няколко туристически дестинации в Туркменистан, привличайки туристи в Каракум, където летните температури могат да достигнат 50° C без помощта на огъня на Дервезе.

Тук мястото наистина прилича на истински врати към подземния свят - кратерът бучи, танцуват пламъци и пръскат горещ въздух. "От гигантския казан изригва горящ газ, разделяйки се на стотици факли с различни размери, достигащи 10-15 метра височина. Който попадне зад тези врати в задгробния свят, никога не може да излезе - всяко живо същество е обречено", се описва мястото в "Дервезе - прекият път към Ада".

Последващите събития

Въпреки потенциала на „Портите на ада“ като туристическа атракция,  президентът на Туркменистан Курбангули Бердимухамедов нарежда на местните власти да намерят начин да потушат пожара и да запълнят кратера, след посещението си там през 2010 г. Според него този „вечен огън“ може да изтегли газта от други подземни находища на пустинята Централен Каракум, възпрепятствайки жизненоважния износ на енергия на Туркменистан.

Малко по-рано, през 2004 г., по решение на областната власт, самото село Дервезе е разрушено поради непривлекателния си вид за чуждестранните туристи. През 2013 г. е обявяна част от пустинята Каракум, където е кратерът, за природен резерват. 

Кратерът е включен в епизод от поредицата на National Geographic Channel Die Trying. През 16 юли 2014 г. в епизода „Огнен кратер“, известният пътешественик и изследовател канадецът Джордж Коронис (George Kourounis) става първият човек, спуснал се на дъното на кратера, за да проведе изследвания и да събере проби от екстремофилни микроорганизми. Той успява да намери бактерии, които живеят в дъното на кратера в условия на високи температури. Тези бактерии не се срещат никъде другаде на повърхността на Земята и се чувстват чудесно, живеейки в малка екосистема на дъното на горещия кратер. 

Въпреки че кратерът фокусира общественото въображение като загадка и е обявен за „Портите на ада“, кратерът не е нищо повече от геоложка аномалия и сам по себе си не представлява особен интерес в геоложки или географски аспект. Това, че този джоб с газ е на повърхността, предизвиква потъването на почвата и да създаде естествена депресия. Това позволява на бавно излизащия природен газ от голямо по-дълбоко находище на природен газ както да се натрупва, така и да изгаря, без да бъде изгасен от вятъра и бързо разреден. Газът от подобни, по-малки течове на газ в района се разпръсква бързо от пустинния вятър.

Кредит: Tormod Sandtorv/cc by-sa 2.0

Срутването в Дервезе довежда до ефекта на доминото, срутват се нови кратери, които отделят природен газ, съставен предимно от метан. Това представлява голям проблем, тъй като метанът поема целия наличен кислород във въздуха. Страхувайки се за живота на местните общности и дивата природа, учените направят същото - палят ги.

В други части на света се намират места с „вечни огньове“, където природният газ, излизащ от земята, е запален.

Другите вечни огньове

"Портите на ада" не са единствените запаси от природен газ в Близкия изток, запалени през последните години.

В съседен Ирак петролното поле Баба Гургур и неговата газова пещ горят повече от 4000 години. Този огън в древността е описан от Херодот и Плутарх. Според легенда в Библията цар Навуходоносор е заповядал да бъдат хвърлени трима юдейски младежи във Вечния огън в Баба Гургур, защото се отказали да се поклонят на идола.

Поради постоянния огън и отделяния сероводород, на туристите не се препоръчва да стоят близо до Вечния огън много дълго време.

Вечният огън в Баба Гургур. Кредит: Wikimedia Commons

Находищата на природен газ и вулканичната активност също могат да причиняват такива аномалии близо до повърхността на Земята, особено в обработваеми земи и в райони, богати на природен газ. Горящата планина на Австралия има слой въглища, тлеещ под повърхността.

В Азербайджан има друга "горяща планина", Янар Даг, позната от древни времена. Пламъците с височина метър в огнена ограда дълга около десет метра се издигат от дупки в пясъчници в основата на отстъп под склон на планината Янар Даг, разположена на 27 км северно от Баку на Каспийско море. Запалването на този "вечен огън" се е случило в древността и за него съобщава още венецианският пътешественик Марко Поло през 13-и век. Янар Даг е бил обект на почит от изповядващите зороастризъм, наричани още поклонници на огъня.

Всеки от тези природни феномени се наблюдава от хиляди туристи всяка година, привлечени буквално като пеперуди към пламък.

Нашето "Огънче"

Макар и скромен, и ние в България си имаме подобен феномен на платото до село Камен бряг, който гальовно наричаме "Огънчето". Източникът му е метална тръба с газ и гори вече десетки години. С камъни е изградено огнище около "Огънчето", а също и места за сядане за удоволствие на романтично настроените посетители.

Снимка: http://kamenbryag.info/snimki/ogyncheto/

Източници:

A Big Mistake Triggered The 50-Year "Gates Of Hell Blaze", IFLScience

The Gates of Hell, Аtlas Оbscura

Дарваза - прямая дорога в Ад

The Gates of Hell Derweze, Turkmenistan, lo.kyaaml.org

Baba_Gurgur#Eternal_Fire

Burning_Mountain

Янардаг (гора)


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.