21 май 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Българските следи в световните научни новини за 2021

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 декември 2021 в 00:00 63700

Често се говори за липсата на подкрепа за науката в България и трудно може да видим български колектив, например от БАН, в световните новини, но затова пък, макар и рядко, случва се да забележим и някое българско име сред авторите на научни постижения за 2021 година в някой международен екип.

Българин участва в разработването на иновативна система, която полетя в космоса

Българинът Пламен Пройнов - водещ инженер по електроника в ThrustMe - помогна за разработването на първата в света задвижваща система на йод.

Йодът може един ден да се използва да задвижи и позиционира съзвездия от минисателити след първия тест на базиран на йод двигател в космоса, съобщава статия, публикувана през ноември 2021 г. в списание Nature. Обикалящите около Земята спътници използват електричество за йонизиране и изтласквайки частици ксенон отиват там, където трябва. Макар ксеноновите атоми да се йонизират лесно и да са достатъчно тежки, за да създадат тяга, този газ е рядък и скъп, да не говорим, че е труден за съхранение.

Благодарение на новите изследвания вече се появи алтернатива на ксенона - йодът.

"Предимствата на йодния двигател посочени в статията - сравнително ниска цена, лесно съхранение, транспортиране и зареждане на горивото са от съществено значение за микро и наносатели, подобни на сателитите на българската компания Endurosat или сателитите Starlink на SpaceX", обяснява за НаукаOFFNews Пламен Пройнов.

В момента обикаля около нашата планета уникален космически кораб на йодно гориво, което използва за маневриране в космоса.

Пламен Пройнов е завършил магистратура по автоматизация в ТУ Варна и докторантура в областта на електрониката и микроенергийните източници в Бристол. В ThrustMe работи от началото на 2018 г. като водещ инженер по електроника и отговаря за проектирането и разработването на електронните системи на двигателите.

Повече: Българин участва в разработването на иновативна система, която полетя в космоса

Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност

Свръхземята Gliese 486b е разположена само на 26 светлинни години от нас и е подходяща цел за потвърждение и анализ на атмосферата ѝ от бъдещите космически мисии. Статията за откритието е публикувана в престижното сп. Science, а водещ автор е д-р Трифон Трифонов, астроном от Института по астрономия „Макс Планк“ в Хайделберг и възпитаник на Физическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”

Звездата Gliese 486 (Глизе 486) е разположена само на 26 светлинни години от Земята. Тя е звезда от тип “червено джудже”, което означава, че е много по-малка и по-хладна от Слънцето. Новооткритата планета е наименувана Gliese 486b (Глизе 486б) и е 2,8 пъти по-масивна и около 30% по-голяма по размери от Земята, като обикаля около своята родителска звезда по кръгова орбита за едва 1,5 дни.

Поради екстремалната близост до своята звезда, Gliese 486b е силно нагрята до температури от около 430 °C. В този смисъл повърхността на Gliese 486b вероятно прилича повече на Венера, отколкото на Земята – горещ и сух пейзаж, осеян с реки от лава.

Концепция на художник за повърхността на новооткритата гореща супер-Земя Gliese 486b. С температура от около 700 Келвина (430 ° C), астрономите от колаборацията CARMENES очакват подобен на Венера горещ и сух пейзаж, осеян с реки от лава. Възможно е Gliese 486b да има слаба атмосфера. Кредит: RenderArea

Д-р Трифон Трифонов е завършил Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като бакалавър, след което защитава и магистърска степен по астрономия и астрофизика към катедра „Астрономия“. Защитава докторската си степен през 2014 г. в Хайделбергския университет, след което работи като постдокторант в Университета на Хонконг, а от 2016 г. е част от катедра „Плането- и звездообразуване“ към Института „Макс Планк“ в Хайделберг. В края на 2020 г. е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в областта на математиката и природните науки за 2020 г.

Д-р Трифонов поддържа активно партньорство с екипа на катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ, като участва в изграждането на Студентската астрономическа обсерватория „Плана“, а също партнира и в изследванията на нови в галактиката М31 и активни галактични ядра (с подкрепата на проект ДН18/10-11.12.2017 г. към ФНИ на МОН). Д-р Трифонов е и редовен гост на Кръжока по астрономия към катедра „Астрономия“, а през 2019 г. получава грант към катедра “Астрономия” по Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“ на МОН.

Повече: Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност

Един българин на световния фронт в борбата с коронавирусите

В годините след 2003 г. Димитър Станчев Димитров и неговите сътрудници намират потентни антитела срещу други инфекциозни болести предизвикани от вируси - MERS-CoV (2014), хенипавирусите Dengue, Hendra и Nipah. Изпробвали са ги на хора и някои от тях са кандидати за клинична употреба. Хендра и Нипа, а и МЕРС са много по-смъртоносни от Ковид-19, но не толкова заразни.

Идва 11 януари 2020. Публикува се нуклеотидната последователност на вируса на Ковид-19 и с това се дава старт на надпреварата за намиране на терапия.

Групата на Димитров моментално „отваря“ своите десетина представителни фагови библиотеки. В тях имa милиарди различни моноклонални антитела, специфично разпознаващи различни епитопи (части от антигена, например - вирусния белтък). Трябва само да се отсеят клоновете, които реагират с вирусните антигени и по-конкретно неговия шип RBD (виж предните материали в тази серия 1, 2, Как работят ваксините).

Димитров и сътр. намират две специфични антитела. Действието на тези антитела трябва да се покаже в модел с животни („хуманизирани“ мишки и хамстери, инфектирани с Ковид-19) и резултатите да се публикуват за да може да започнат клинични изпитания. За да се включат в надпреварата с други големи компании или лаборатории се изисква време, а и нерядко връзки.

„Още през февруари 2020 бяхме намерили двете антитела и пратихме статия с резултатите в престижното списание Nature“, разказва Димитров. „Тя бе забавена от рецензенти от съпернически групи, които не бяха удовлетворени от допълнителните данни по животинските модели на Ковид-19. Това наложи да пратим статиите в други списание (PNAS, Cell). Аз съм почти сигурен, че ние бяхме първи в света да намерим антитяло против този вирус. Верно, китайските публикации бяха първи, но много след като ние бяхме изпратили нашия патент (12 март 2020 , сега вече е утвърден – 3 ноември 2020). Вече не е толкова важно това, но аз съм чувствителен, защото ако бяхме голяма компания щяхме да приложим антителата на хора поне един месец по-рано, вероятно през юни, и така да спасим повече хора.“

Клиничните изпитания на двете антитела на Димитров и сътр. ще започнат вероятно към края на януари 2021. В световната класация по откриване на антитела срещу Ковид-19 по медалите „отиват“ за три китайски групи. След тях с по-малко от мeсец закъснение идват публикациите на американски и европейски колективи, между които е и групата на Димитров и сътрудници с два обещаващи кандидати – антителата аb8 и аb1. При пробване с „хуманизирани“ животински модели за Ковид-19 (в които е генетически заложен човешкия рецептор АСЕ2 и са инфектирани с SARS-CoV-2 или преди, или след добавяне на антителата) и двете антитела показват както терапевтичен така и профилактичен ефект.

Димитър Станчев Димитров е от Стара загора. Там е завършил в прочутата гимназия „Иван Вазов“. Започва рано научната си кариера с физикохимия в Софийския Университет и после в Централната лаборатория по Биофизика БАН, където усвоява хибридомната методика. От там в 1989 той постъпва в Института по рака (в Националните Институти по Здравеопазване,в Бетезда, Мериланд). Неговите изследвания са в областта на моноклоналните антитела, като средство за борба с рака, СПИН, и други инфекциозни заболявания. След стотици публикации и внедрени терапевтични средства, той основава в 2017 г. Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг, където е директор и професор по медицина. Самоопределя се като „анти-телен“ инженер, който търси най-малките части на антителата за да ги използува за терапия на инфекциозни болести. С него работи и дългогодишния му колега Дончо Желев.

През ноември 2020 за водещите си постиженията в борбата с Ковид-19 Димитров е обявен от Медифайнд за един от десетте научни супер-герои на Ковид-19 фронта.

Повече: Един българин на световния фронт в борбата с коронавирусите


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.