Единственото слънчево затъмнение за тази годината, което ще се вижда и у нас, ще се случи във вторник, 25 октомври.

Слънчевото затъмнение ще бъде частично и може да бъде наблюдавано и от голяма част от Европа, Западна Азия и Североизточна Африка - от приблизително изгрева в Исландия до почти залеза в западна Индия, частичното слънчево затъмнение. 

От България явлението ще може да се проследи в ранния следобед на 25 октомври. За наблюдателите от София затъмнението ще започне в 12:27 часа. Най-голямо закриване на слънчевия диск - до 35.4 % от площта му, ще се наблюдава в 13:36 часа. От Източна България затъмнението ще се наблюдава с малко по-голяма фаза по време на максимума му. За Варна началото ще бъде в 12:29 часа, а краят - в 14:54 часа.

Това затъмнение няма да бъде пълно слънчево затъмнение никъде по света, защото по време на събитието Луната и Слънцето няма да бъдат идеално подравнени, следователно няма място на Земята, където Луната да покрива напълно Слънцето.

Нито частичните слънчеви затъмнения, нито пълните слънчеви затъмнения са видими от всички части на Земята. Това е така, защото Луната е много по-малка от Земята и сянката й е широка само няколкостотин километра, което означава, че може да попадне само върху малка част от повърхността на планетата.

Максимумът, който дискът на слънцето ще бъде покрит на 25 октомври, е 82% в място, наречено "точка на централното затъмнение". Това е мястото на Земята, където въображаема линия, свързваща центъра на Слънцето и центъра на Луната, среща повърхността на нашата планета.

По време на затъмнението на 25 октомври точката на централното затъмнение ще бъде на Северния полюс. Премествайки се оттук, регионите, които са по-далеч от точката, ще виждат все по-малко и по-малко затъмнен слънчевия диск. В Русия 80% от Слънцето ще бъде затъмнено, като този сенчест регион ще спадне до 70% в Китай, 63% в Норвегия и 62% във Финландия. Над България Луната "ще отхапе" около 1/3 от Слънцето.

^{Частично слънчево затъмнение на 25 октомври. Кредит: AT Sinclair/NASA/GSFC}

Ако нямате възможност да гледате събитието лично, може да го правите тук:

_{Кралската обсерватория Гринуич ще бъде домакин на предаване на живо на частичното слънчево затъмнение на тяхната страница в YouTube. Предаването на живо ще започне в 09:05 GMT (12:05 българско време) във вторник,  25 октомври. Според обсерваторията стриймът ще включва „подробни кадри от телескоп и експертен астрономически коментар“.}

Проектът за виртуален телескоп 2.0 (The Virtual Telescope Project 2.0) ще позволи на астрономическите ентусиасти да наблюдават частичното слънчево затъмнение на 25 октомври от комфорта на своите домове (или офиси), започвайки от 12:00 българско време.

Астрофизикът Джанлука Маси от проекта ще бъде домакин на затъмнението от Чекано, Италия, и събитието може да се предава на живо безплатно онлайн на уебсайта на проекта или на канала му в YouTube.

Някои основни неща за затъмненията

За една година могат да се случат до седем затъмнения на Слънцето и Луната, но за последно това се случва през 1982 г.

През 2022 г. има четири затъмнения и това е  минимумът, който може да се случи за една календарна година - две слънчеви и две лунни.

^{Слънчеви или лунни затъмнения могат да възникнат само когато Луната пресече равнината на земната орбита (оранжевият кръг) много близо до времето на новолуние или пълнолуние. „Прозорците“ на затъмнението се появяват с интервал от шест месеца. Кредит: Jay Anderson}

Тези подравнявания не се случват при всяко новолуние и пълнолуние, тъй като лунната орбита е наклонена на около 5° спрямо орбиталната равнина на Земята — само понякога Слънцето, Земята и Луната се подреждат достатъчно точно, за да настъпи затъмнение. Между другото, техническото наименование за това е сизигия. И както подсказва диаграмата по-горе, тези подравнявания се случват приблизително на половин година. 

_{Затъмненията се случват само близо до времето, когато Луната пресича равнината на еклиптиката, подравняване, което се случва два пъти всяка година. Този „прозорец на затъмнението“ е по-дълъг за частичните слънчеви затъмнения, в сравнение с пълните или пръстеновидните събития. Кредит: Jay Anderson}

Има четири вида слънчеви затъмнения в зависимост от това как Слънцето, Луната и Земята са подравнени по време на събитието. Слънчевото затъмнение винаги се случва около две седмици преди или след лунно затъмнение. (Частичното слънчево затъмнение на 25 октомври ще бъде последвано от пълно лунно затъмнение на 8 ноември 2022 г.)

• Пълно слънчево затъмнение: Слънцето е напълно скрито от Луната.
• Частично слънчево затъмнение: Луната не блокира напълно Слънцето, така че само част от слънцето е скрита. В този случай Луната изглежда "отхапва" от Слънцето.
• Пръстенообразно слънчево затъмнение: Луната е центрирана пред слънцето, но не покрива цялата повърхност (както се вижда при пълно слънчево затъмнение). Около Луната свети "огнен пръстен".
• Хибридно слънчево затъмнение: Най-рядкото слънчево затъмнение е комбинация от пълно и пръстеновидно затъмнение (понякога известно като AT затъмнение) и се получава, когато сянката на Луната се движи през Земята, започва като един вид затъмнение и преминава към друг.

28% от слънчевите затъмнения са пълни, 35% са частични, 32% са пръстеновидни и само 5% са хибридни.

_{Когато Луната минава директно между Слънцето и Земята, нейната умбра (конус на сянката) достига земната повърхност и по този начин напълно покрива Слънцето. Резултатът е пълно слънчево затъмнение. Но когато Луната е малко по-далеч от Земята, нейният диск изглежда твърде малък, за да блокира цялото Слънце, и се получава пръстеновидно затъмнение.}

След 25 октомври 2022 г. няма да има друго слънчево затъмнение до рядкото хибридно слънчево затъмнение на 20 април 2023 г. Части от затъмнението ще се виждат в Югоизточна Азия, Източна Индия, Австралия, Филипините и Нова Зеландия, докато хибридно затъмнение ще може да се види в Индонезия, Австралия и Папуа Нова Гвинея.

Няма да имаме винаги слънчеви затъмнения

Голяма случайност е, че и Луната, и Слънцето заемат около половин градус от небето, гледани от повърхността на Земята, нещо, което не е било вярно в миналото и няма да бъде вярно в бъдеще.

В началото, когато се е формирала Луната, тя е била много по-близо до Земята, а нашата планета се е въртяла много по-бързо.

И Слънцето, и Луната оказват гравитационно въздействие върху Земята. Ако Земята бе само една точка в пространството, това не би имало значение. Земята ще се движи по своята елиптична орбита около Слънцето, системата Земя - Луна ще обикаля около масовия си център и нищо няма да се промени. Но тъй като Земята е сфера, а Слънцето и Луната оказват по-голямо гравитационно привличане на тази страна на Земята, която е по-близо до тях, отколкото върху страната, която е по-далеч. Добавено към въртенето на Земята, се получават не само приливи, но също и приливно забавяне на земното въртене.

^{NASA/JPL-Caltech/T. Pyle (SSC)
Мощният сблъсък на големи обекти в космоса може да разпръсне големи количества отломки, които след това да се обединят в няколко големи обекти, като луни, които остават близо до родителското тяло. Един такъв ранен сблъсък вероятно е създал Луната, която забавя въртенето на Земята и се отдалечава от нашия свят и досега.}

Забавянето е малко, но постоянно, със средна стойност от 14 микросекунди годишно, много по-голям ефект, отколкото забързването заради земетресенията. И в мащабите на геоложките времена, това наистина се усеща. Ако се обърнем към вековните денонощни следи, останали в почвата от приливите и отливите, наречени Rhythmite, можем да изчислим какъв е бил периодът на въртене на Земята.

^{Формация Туше. Източник: Wikimedia Commons/williamborg
Формацията Туше показва как са се отлагали седиментите в продължение на много дълго време и дава информация за продължителността на приливите и отливите през цялата история на Земята, което ни дава възможност да възстановим колко време е било едно денонощие в миналото.}

Ако се вгледаме в най-древните пластове, които познаваме на Земята, от преди 620 милиона години, ще открием, че едно денонощие тогава е било малко по-дълго от 22 часа. Ако екстраполираме това приливно забавяне от времето към момента, когато е била създадена Земята, преди 4,5 милиарда години, ще открием, че един ден първоначално е бил само около 23 000 секунди или шест и половина часа. Преди около четири милиарда години "денят" на Земята е продължавал едва 25 % от 24-часовото денонощие, което познаваме в момента. Така с течение на времето Земята е загубила ъглов импулс поради приливното триене на Луната.

Земята продължава да се забавя. На всеки 18 месеца, заради разликата между 86 400 секунди и реалното денонощие, добавяме допълнителна високосна секунда на нашите часовници (засега). След около 4 милиона години по този начин денонощието ще се удължи с около 56 секунди, достатъчно, за да няма вече нужда от високосна година, а една година ще има точно 365 земни дни. 

^{Wikimedia Commons /AndrewBuck, модифициран от Итън Сийгъл
Асиметричният характер на Земята се усложнява и от въздействието на гравитацията на Луната, заради което продължителността на едно денонощие на Земята ще се удължава във времето. За да компенсира и запази ъгловия си момент, Луната трябва спирално да се отдалечава.}

Заради закона за запазването на ъгловия момент, щом завъртането на Земята се забавя, то се компенсира с това, че Луната спираловидно се отдалечава все по-далеч от Земята. А колкото е по-отдалечена Луната, толкова по-малък ъгловият й размер и по-малка изглежда в небето. С течение на времето, все повече и повече на слънчевите затъмнения ще бъдат пръстеновидни, а не пълни, тъй като размерът на Луната ще бъде недостатъчен, за да закрие Слънцето.

^{Wikimedia Commons user Kevin Baird
Днес приблизително половината от всички затъмнения са пръстеновидни, но отдалечаването на Луната от Земята означава, че след около 600-700 милиона години, всички слънчеви затъмнения ще са пръстеновидни.}

В мащаба на една година не може дори с лазер да се забележи как се увеличава дистанцията на Луната - разликата в лунната орбита е само сантиметри на година. Но с течение на по-дълъг период от време, натрупването става значително. Приблизително след 570 милиона години, считано от сега, ще се случи и последното пълно слънчево затъмнение, а след още около 80 милиона години, ще настъпи последното смесено затъмнение. Това ще е последният път, когато някоя част от Земята ще бъде покрита от сянката на Луната.

От този момент нататък единственият начин да се види пълно слънчево затъмнение е да се излезе над Земята или направо от космоса. Това ще бъде единственият начин да се окажем в сянката на Луната отново.

Досега може да е имало около три милиарда пълни слънчеви затъмнения на Земята, а това са повече от 90% от всичките затъмнения, които нашата планета някога ще види. След още 650 милиона години Слънцето ще се показва все по-голямо в небето, дори и при афелий, отколкото най-близката, най-голямата нова Луна.

Да оценяваме уникалните природни явления, които светът може да ни предложи днес, защото всички неща с времето ще преминат. Слънчевите затъмнения бавно изчезват и няма да можем нищо да направим.

Изтoчници:

Solar And Lunar Eclipses In 2022
J. Kelly Beatty, Sky and Telescope

25 October 2022 Partial Solar Eclipse, Time and Date

Solar eclipses 2022: When, where & how to see them
Daisy Dobrijevic, Space.com

How to watch the last solar eclipse of 2022 online next week (Oct. 25)
Robert Lea, Space.com

Earth's Final Total Solar Eclipse Will Happen In Less Than A Billion Years, Starts With A Bang, Ethan Siegel

Още по темата

13/05/2022

Земята

Частично лунно затъмнение в небето на България. Защо луната става червена (видео)

01/01/2022

Земята

Най-интересните астрономически събития за наблюдение за 2022 година

14/12/2021

Космос

Пълно лунно и частично слънчево затъмнения ще наблюдаваме в България през 2022 г.

11/08/2022

Земята

Слънчевото затъмнение през 1999 г. последното за хилядолетието и за България