Древните индианци са развъждали папагали във "фабрики за пера" (видео)

Антония Петрова Последна промяна на 18 април 2017 в 11:00 6088 0

Снимка: Mesa Verde Foundation

За древните хора в американския Югозапад невероятните пера на папагалите ара не са служили само за украшение. Те са били символ на статуса на приносителя им и духовни емблеми - толкова ценни, че папагалите са били държани в плен и развъждани за тяхното оперение. Това показват нови доказателства от кости на папагали, открити в праисторически индиански градове в Ню Мексико.

Анализът на скелетите от три града на индианците пуебло в Ню Мексико показват признаци за добив на пера, сочи проучване, публикувано в списание Nature и изнесено на среща на Society for American Archaeology във Ванкувър, Канада.

Но скелетите също така загатват, че собствениците на папагалите са стигали далеч в грижите си за тях. "Хората са правили всичко възможно, за да ги опазят живи", коментира Ранди Фледбоу (Randee Fladeboe), археолог от Университета на Флорида в Гейнсвил, извършила анализа на костите от папагали ара.

Археолозите са изследвали древните индианци, наречени пуебло, когато откриват кости от папагали и пера, датиращи от 300 до 1450 години, в различни древни градове от Юта в американския Югозапад до Чихуахуа в Мексико. Много вероятно е повечето от тези птици да са били внесени. Има доказателства, че повечето от развъжданите видове са били тропически. Скъпият вид Червен ара (Ara macao), например, е живял до 500 км на югоизток.

Снимка: Pixabay

Фледбоу проучва кости от крила на 17 червени и зелени ара (Ara militaris), открити в три града на индианците. 15 от птиците са имали малки белези върху повърхността на костите на крилата им. Перата за полет на папагалите са вкоренени в костите, затова изтръгването им причинява кървене и инфекции, обяснява още Фледбоу. Множество инфекции или комбинация от инфекция и недохранване, води до белези като откритите по скелетите. 

Папагалите ара понякога изскубват собствените си пера, но тези древни кости показват следи от загуба на множество пера по цялата дължина и както по лявото, така и по дясното крило. За Фледбоу много малко вероятно е 15 от 17 папагали, които тя е проучила сами да са махали перата си и то толкова методично.

По костите на един от папагалите е открито, че той е страдал от две счупени крила, а по клюна му е имало признаци от борба с други папагали. Костите му освен това са показали нередности или от недохранване или от болест. Този папагал много вероятно е нямало да оцелее дълго време без специални грижи като хранене от ръка и защита, коментира Фледбоу.

Фледбоу прави "добро предварително заключение", че птиците са били скубани от хора, коментира зооархеологът Ерин Кийнан Ърли (Erin Keenan Early) от Тексаския държавен университет в Сан Маркос. Според нея доказателствата, че птиците са били добре гледани, също са достоверни. Сега Фледбоу възнамерява да използва компютърна томография, за да сканира костите и да потвърди предварителните резултати.

Папагали, подложени на стрес от това, че са в плен и от премахването на перата, вероятно са имали "себеразрушително и агресивно поведение, което ги е правело трудни за отглеждане", коментира зооархеологът Меридит Уисмър (Meredith Wismer) от Университета в Айова. Според Фледбоу, гледачите вероятно са се научили как да успокояват папагалите.

В Пуебло Бонито - селище в каньона Чако в Ню Мексико, дори е открита постройка, изглеждаща като птичарник, на пода покрита с пласт гуано от 25 см. Радиовъглеродният анализ показва, че папагалите са живели там в края на 1000 г. и началото на 1100 г., когато градовете са били изоставени от индианците.

снимка: Wikipedia

Предварителните проучвания показват, че птиците са били внесени в градовете на пуебло по време на техния разцвет. Но очевидно достъпът на индианците до папагалите "е продължил и по време на възхода, и по време на западането на Чако", което показва важността на птиците, коментира археологът Адам Уотсън (Adam Watson) от Американския музей по естествена история в Ню Йорк.

Гледачите на папагалите на места като каньона Чако е трябвало да преминават големи разстояния, за да осигуряват вода и храна за птиците, коментира Фледбоу. За древните югозападни хора папагалите са играли роля на посланици на подземния свят и приносители на дъжд. Гледачите им "очевидно са се грижили за птиците", допълва Фледбоу. "Да се каже, че са полагали грижа само заради перата, би било нечестно", допълва тя.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !