20 май 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Гигантска система за подземни води e открита в седименти под антарктическия лед (видео)

По-рано некартирани резервоари биха могли да ускорят ледниците и да отделят въглерод

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 май 2022 в 00:01 240680
Водещият автор Клоуи Густафсън и алпинистката Меган Зайферт инсталират геофизични инструменти за измерване на подземните води под ледения поток Уилънс в Западна Антарктида. Кредит: Kerry Key/Lamont-Doherty Earth Observatory

Плитки, динамични подледникови водни системи осигуряват смазката, улесняваща движението на горния пласт лед. Бързо течащите ледени потоци на Антарктида източват ледената покривка, контролирайки скоростта на подледниковите водни системи. Сегашното разбиране за тези водни системи е ограничено до плитките части около леденото легло, въпреки че по-дълбоките подпочвени води също могат да повлияят на ледения поток.

Екип от шест изследователски институции за първи път потвърждава наличието на големи количества течна вода в подледниковите седименти. Те картографират огромна, активно циркулираща гигантска система от подземни води в дълбоки седименти в Западна Антарктида.

Количеството подпочвени води, които откриват, е толкова значително. Това вероятно влияе на процесите на ледения поток, твърдят учени.

По-голямата част от известните седиментни басейни на Антарктида са значително по-дълбоки, а по-голямата част от ледения щит на континента е много по-дебел, извън обсега на въздушните инструменти. Учените пробиват леда на няколко места, но техните инструменти могат да достигнат само до първите няколко метра. Следователно моделите на поведение на ледената покривка са само на базата на хидроложки системи в или точно под леда.

В това ново проучване учените се концентрират върху ледения поток Уилънс с ширина 100 км. Леденият поток Уилънс е един от бързо движещите се потоци, захранващи ледения шелф Рос, най-големият в света, с размери приблизително 500 кв. км. Предишно проучване разкрива подледниково езеро и седиментен басейн, простиращ се под него.

Лед, седименти, сладка вода, солена вода и скална основа провеждат електромагнитната енергия в различна степен. Учените използват магнитотелурични изображения и пасивни сеизмични данни от ледения поток Уилънс, за да измерят проникването на естествена електромагнитна енергия в земята. Сеизмичните данни им помагат да разграничат скалите, седиментите и леда.

Според техните открития, седиментите се простират от половин километър до почти два километра под основата на леда, преди да стигнат основната скала, в зависимост от местоположението. Те също така потвърждават, че седиментите са наситени с течна вода навсякъде. Според учените, ако всичко това се изтече, ще се образува воден стълб с височина от 220 до 820 метра, поне десет пъти по-висок от плитките хидроложки системи, намиращи се в и в основата на леда, може би много по-висок.

„Солената вода провежда енергия по-добре от сладката, така че учените също така успяха да покажат, че подземните води стават по-солени с нарастването на дълбочината. Това има смисъл, защото се смята, че седиментите са се образували отдавна в морска среда", разказва Кери Кий (Kerry Key), геофизик от Обсерваторията за Земята "Ламонт-Дохърти" на Колумбийския университет.

„Океанските води вероятно за последно са достигнали до сегашната площ, покрита от Уилънс, през топъл период преди около 5000 до 7000 години, насищайки седиментите със солена вода. Когато ледът се задвижва отново, прясна вода от разтопен лед, произведена от налягането отгоре и триенето в основата на леда, очевидно е била изтласкана в горните седименти. Вероятно продължава да се филтрира и смесва и днес.”

„Това бавно изтичане на сладка вода в седиментите може да предотврати натрупването на вода в ледената основа. Това може да действа като спирачка за движението на леда напред. Измерванията на други учени на линията, където прилежащият на сушата леден поток среща плаващия леден шелф, показва, че водата там е малко по-малко солена от нормалната морска вода. Това предполага, че сладка вода тече през утайките към океана, което освобождава място за навлизане на повече вода от разтопения лед и поддържа системата стабилна."

„Въпреки това, ако ледената повърхност се изтъни – което е възможно, тъй като климатът се затопля – посоката на водния поток може да бъде обърната. Наляганията ще намалеят и по-дълбоките подпочвени води могат да започнат да се издигат към ледената основа. Това може допълнително да смаже основата на леда и да увеличи движението му напред."

„Освен това, ако дълбоките подземни води текат нагоре, те биха могли да пренесат геотермална топлина, естествено генерирана в скалната основа. Това може допълнително да размрази основата на леда и да го задвижи напред. Но дали това ще се случи и до каква степен, не е ясно."

Клоуи Густафсън (Chloe Gustafson), аспирант в Земната обсерватория Ламонт-Дохърти на Колумбийския университет, заявява: „В крайна сметка нямаме големи ограничения за пропускливостта на утайките или колко бързо ще тече водата. Би ли имало голяма разлика, която би предизвикала бърза реакция? Или подземните води са второстепенен играч в голямата схема на ледения поток?"

„Потвърждението за съществуването на дълбока динамика на подземните води трансформира нашето разбиране за поведението на ледения поток и ще наложи модификация на моделите на подледната вода, коментират учените."

Източник: Giant groundwater system discovered in sediments below Antarctic ice, techexplorist


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.