Дълго спящ досега подводен вулкан близо до Антарктида се събуди, предизвиквайки поредица от 85 000 земетресения.
Поредицата, която започна през август 2020 г. и утихна до ноември същата година, е най-силната земетръсна активност, регистрирана някога в региона. А земетресенията вероятно са били причинени от поток от гореща магма, проникнал в земната кора, установяват новите изследвания.
Това се наблюдава за първи път там, обяснява за Live Science съавторът на изследването Симоне Ческа (Simone Cesca), сеизмолог от Германския изследователски център за геонауки GFZ в Потсдам.
"Обикновено тези процеси се случват в геоложки времеви мащаби", за разлика от хода на човешкия живот, разказва Ческа. "Така че в известен смисъл имаме късмет да видим това."
Поредицата земетресения стартира през август 2020 г
Както се обяснява в изявлението на GFZ, подобни поредици като тези се срещат най-вече в онези региони, които са вулканично активни. Учените смятат, че те са причинени от изместването на течности в земната кора. Подводната планина Орка всъщност е голям неактивен подводен вулкан, който има височина от 900 метра (измерено от дъното на морето) и основен диаметър от 11 км. Разположен между самия Антарктически полуостров и Южните Шетландски острови, този вулкан никога не е причинявал голяма сеизмична активност в региона. Въпреки това, както съобщава Симон Ческа, водещ автор на проучването, през август 2020 г. започна доста интензивна сеизмична поредица, която води до десетки хиляди земетресения, регистрирани само за 6 месеца.
Карта, показваща региона на изследване. Кредит: DOI: 10.1038 / s43247-022-00418-5 | Communications Earth & Environment , Creative Commons - Attribution 4.0 International - (CC BY 4.0)
В този регион тектоничната плоча Феникс се спуска под континенталната антарктическа плоча, създавайки мрежа от зони на разломи, разтягайки някои части от земната кора и отваряйки рифове на други места, според проучване от 2018 г. в списание Polar Science.
Пик с магнитуд 6,0
Учени от изследователските станции на остров Кинг Джордж, един от Южните Шетландски острови, са първите, които усещат тътен от слаби трусове.
Екипът на Ческа се опитва да разбере какво се случва, но остров Кинг Джордж е отдалечен, само с две сеизмични станции наблизо. Така че изследователите са използвали данни от тези сеизмични станции, както и данни от две наземни станции за глобалната сателитна навигационна система, за да измерят изместването на земната кора.
Също така изследователите разглеждат данни от по-далечни сеизмични станции и от сателити, обикалящи около Земята, които използват радари за измерване на изместването на повърхността на земята, съобщават авторите на изследването в списание Communications Earth & Environment.
Близките станции са доста прости, но са достатъчно добри за откриване на слабите трусове. Междувременно по-далечните станции използват по-сложно оборудване и по този начин може да се нарисува по-подробна картина на по-големите трусове.
Карта, показваща региона на земетресенията. Кредит: Кредит: DOI: 10.1038 / s43247-022-00418-5 | Communications Earth & Environment , Creative Commons - Attribution 4.0 International - (CC BY 4.0)
Събирайки тези данни екипът успява да създаде картина на основната геология, която предизвиква тази голяма поредица от земетресения, разказва Ческа.
С тези техники изследователите датират началото на рояка до 10 август 2020 г. и преброяват повече от 85 000 сеизмични събития. Пиковете настъпват на 2 октомври и 6 ноември: първият се характеризира с магнитуд 5.9, вторият с магнитуд 6.0. След ноемврийското земетресение сеизмичната активност намалява. До февруари 2021 г. обаче сеизмичната активност почти приключва.
Миграция на магмена маса
Според изследователите причината трябва да е миграцията на магмена маса, която освен всичко друго е деформирала повърхността на остров Кинг Джордж. Изглежда, че трусовете са разместили кората на остров Кинг Джордж с около 11 сантиметра, установява проучването. Само 4 процента от това изместване може да бъде директно обяснено със земетресението. Учените подозират, че движението на магма в кората до голяма степен обяснява драматичното изместване на земната кора.
Разпространението на магмата трябва да е станало вертикално и да е започнало от резервоар, разположен в горната мантия или на границата между брега и мантията. По-плитките земетресения, от друга страна, трябва да са се задействали на най-високата точка на магмения резервоар и да са имали странично нарастване с дължина около 20 км.
Когато налягането на магмения резервоар намалява, се получава приплъзване на големия разлом и това трябва да е довело до края на поредицата трусове и, може би, също до изригване на морското дъно, което обаче учените не могат да потвърдят с наличните данни.
„Това, което смятаме, е, че трусът с магнитуд 6 по някакъв начин е създал някои пукнатини и е намалил налягането на дигата от магма“, обяснява Ческа. Ако е имало изригване на подводната планина, то вероятно се е случило по това време, добавя Ческа.
Но засега няма преки доказателства за изригване. За да потвърдят, че масивният щитов вулкан е взривил върха си, учените ще трябва да изпратят експедиция до пролива, за да измерят батиметрията или дълбочината на морското дъно и да го сравнят с исторически карти, съобщава Ческа.
Справка: Cesca, S., Sugan, M., Rudzinski, Ł. et al. Massive earthquake swarm driven by magmatic intrusion at the Bransfield Strait, Antarctica. Commun Earth Environ 3, 89 (2022). https://doi.org/10.1038/s43247-022-00418-5
Източник: Underwater volcano in Antarctica triggers 85,000 earthquakes, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари