Не е тайна, че легендарното ЛСД или диетиламид на лизергиновата киселина може да счупи оковите на егото и реалността.
И след като миналата година учените за първи път изследваха как се променя мозъчната дейност под негово влияние, сега едно ново изследване показа и защо. И не само това, изследователите установиха и защо ЛСД преживяването или трипът продължава толкова дълго - понякога до 15 часа.
ЛСД е синтезиран от химика Алберт Хофман през 1938 г. Това е мощен халюциноген, който играе голяма роля в контракултурата на 60-те. Но от началото на 70-те ЛСД (заедно с гъбите и MDMA) е определен за наркотик, срещу който трябва да се води борба. Заради това има много малко изследвания върху въздействието на тези вещества. Сега войната срещу наркотиците като че ли затихва и учените вече започнахава да правят все по-детайлни изследвания.
ЛСД действа на няколко различни рецептори в мозъка, включително и такива за серотонин и допамин, но не бе известно точно кои рецептори са отговорни за различните му ефекти.
Две проучвания на ЛСД осигуряват нов поглед за това, как халюциногенът работи в мозъка.
Проучването, публикувано в Cell, учени заснемат изображения, които показват как ЛСД взаимодейства с определени рецептори в мозъка. Оказва се, че ЛСД има структурна характеристика, която му позволява да се свързва с рецептора за дълго време и трипът може да продължи часове.
Даниел Уакър (Daniel Wacker) и колегите му от Университета на Северна Каролина, използват кристалография, за да наблюдават структурата на ЛСД, когато се свързва с рецептор в мозъка, обикновено серотонинов. Те откриват, че част от серотониновите 2B рецептори действат като капак, който се затваря около молекулата ЛСД и я затварят.
След като ЛСД се свърже, част от рецепторите на серотонина се огъват над него, което позволява на дрогата да се задържат в мозъка до 12 часа. (Wacker et all.)
Подтискането на блаженството
Второ проучване, публикувано в Current Biology, откри доказателства, че ЛСД влияе на мозъка като се свързва към серотониновите рецептори и загатва за възможни начини за овладяване на някои от ефектите му. Катрин Преллер (Katrin Preller) и колегите й от университета в Цюрих, Швейцария, дадоха на 22 доброволци по 100 микрограма ЛСД, за определят ролята на серотониновия 2А рецептор, който е подобен на този, проучен от екипа Уакър.
При някои от експериментите на доброволците е дадени кетансерин, лекарство, което блокира серотониновите 2А рецептори. При тези тестове, ефектите на ЛСД - включително халюцинациите, чувството на отделяне от тялото и чувство на блаженство - са напълно блокирани, което показва, че точно този рецептор е отговорен за тях.
Изследователите сканират мозъка на доброволци, докато слушат своята любима музика и след това някои парчета фрий джаз - които не са им неприятни, но не чувстват тази музика като своя.
Има две интересни находки. Хората, които са взели ЛСД, намират джаза вече за смислен, а хората, които са имали правилен трип веднъж сякаш оценят новата музика повече.
Но този ефект се блокира, когато е взет кетансерин.
На базата на резултатите от експериментите учените заключават, че ЛСД влияние върху работата на една много малка група от нервни клетки, разположени в кората на главния мозък в "шева" между неговите полукълба. Повърхността на тези неврони се покрива със специфични рецептори на серотонина, 5-НТ2А, с които се свързват молекулите на лизергиновата киселина и да ги карат да обменят сигнали.
Въздействието на ЛСД върху тези рецептори води до неочакван ефект - това заставя тази част от мозъка, която е "център на съзнанието" да създава нови асоциации и да вижда връзки там, където преди не са виждани.
Източници:
Why acid trips last so long and make everything seem so profound - The Verge
ЛСД study reveals why acid trips last so long - The Guardian
How ЛСД affects the brain and creates its trippy effect - NewScientistits
Ivan Nikolaev 
Ленка 
