01 февруари 2023
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Климатичните промени и козметичната индустрия

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 януари 2023 в 00:01 8350
Източник: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Все по-често се обсъжда връзката на козметичната промишленост със замърсяването на въздуха и водите, замърсяването с микропластмаса и загубата на биоразнообразие

Връзката на козметичната индустрията с климатичните промени не е така очевидна, но присъства. Използването на петролни продукти за производство на опаковките и дори на някои от самите съставки, обезлесяването за освобождаване на терени за култури, използвани в козметичната промишленост, допринасят за глобалното затопляне. Но съществува и обратна връзка, изразяваща се в недостиг на суровини, причинен от по-слабите реколти заради промените в климата и в намаляване трайността и годността на самите козметични средства заради по-високите температури. Съществуват и някои чисто екзистенциални въпроси по темата, като този за двигателя на свръхупотребата на козметични продукти, който според някои се крие в консуматорството и социалното неравенство.

Краят на януари е и във въздуха още се носи ароматът на празници. Нова година, имени дни, с каквито са пълни декември и януари, а сред най-често подаряваните подаръци са парфюми, кремове, лосиони и козметични пакети. Според проучване на Offerista, козметиката и парфюмите се нареждат на 3-то място в списъка с подаръци на българите, след дрехите, обувките и аксесоарите и храните и напитките.

Глобалният козметичен сектор е мащабна индустрия на стойност 500 млрд. щатски долара. Грижа за кожата и косата, грим, парфюми, тоалетни принадлежности, дезодоранти и козметика за устна хигиена са основните продуктови категории на козметичния пазар. Грижата за кожата е водещата категория, която държи около 42% от световния пазар. Продуктите за грижа за косата съставляват още 22%, а гримът – 16% (по данни за 2020 г.). Грижата за кожата е една от най-печелившите продуктови категории, като приходите от нея се очаква да генерират приблизително 177 млрд. щатски долара през 2025 г. Приходите от световния козметичен пазар към момента възлизат на 80,7 млрд. щатски долара.

Пандемията от COVID-19 нанесе сериозен удар на козметичната индустрия, като продажбите ѝ намаляха с над 19% в сравнение с предпандемичната година. По време на изолацията 90% от анкетираните от компанията Fraicheur жени заявяват, че използват малко или никакъв грим, докато работят вкъщи. Потребителските разходи на дребно за козметични продукти също претърпяват рязък спад, което води до безпрецедентна загуба от 175 млрд. долара приходи към края на 2020 г. В момента се наблюдава възстановяване на позициите на т. нар. индустрия за красота (beauty industry), както и някои нови тенденции, като използването на „умна“ козметика и умни технологии, с чиято помощ се постига персонализация – напр. мобилни приложения, които фотографират лицето ви, анализират състоянието на кожата, препоръчват конкретни продукти и дори показват как би изглеждала кожата ви, ако полагате правилните грижи. Роботизацията е другата нова тенденция в индустрия за красота – няколко компании създадоха устройства, които наподобяват принтери за грим – сканират кожата и нанасят точно необходимото количество козметичен „тонер“, за да изравнят цвета на лицето. А във Фейсбук гледах с интерес как робот в САЩ ви прави маникюра, като предварително си избирате цвета, който да бъде нанесен. Налице са и тенденции към по-екологично производство – рециклируеми опаковки, серии продукти, които са по-малко вредни за климата, безводна козметика и т.н. 

Всъщност екологизацията навлиза стремително във всички сфери на производство, като не подминава и козметичната индустрия. Дълго време последната не беше във фокуса на вниманието, когато говорихме за климатичните промени, например. Вероятно, защото свързваме индустрията за красота само с положителни емоции, дълго време не се замисляхме за щетите, които тя причинява на климата. 

Фигура 1. Индустрията за красота ни носи много положителни емоции, но вреди на природата и на климата. Източник: Pixabay

Какво е негативното влияние на козметичната индустрия върху климата?

Много се обсъжда връзката на козметичната индустрия с пластмасовото замърсяване, включително с микропластмаса, замърсяването на въздуха, химическото замърсяване на океана, загубата на биоразнообразие, използването на детски труд, опитите върху животни и т.н., но връзката с климатичната криза остава някак завоалирана. Тук значение имат съставките, които имат голям въглероден отпечатък в резултат на това откъде идват или как са преработени. Към тази категория можем да причислим съставки, които са изминали големи разстояния, често от тропически региони (напр. алое вера, масло от жожоба, масло от ший), които са произведени чрез интензивно земеделие (напр. рапично масло или масло от пшеничен зародиш) или изискват огромно количество енергия за обработка и извличане (напр. етерични масла). 

Готовата стока също може да измине стотици и хиляди километри, генерирайки емисии от транспорт,

 преди да попадне в ръцете ви. Всяка от отделните съставки, използвани в продукта, също е вероятно да е направила множество пътувания. Много козметични продукти, особено кремове и лосиони, изискват енергия за производството си. Традиционните емулгатори например, които комбинират вода и масло, за да направят крем, трябва да се нагреят до около 70 ℃, за да се осъществи химическата реакция.

Производството на опаковките също е свързано с отделянето на въглеродни емисии, 

независимо дали са от пластмаса, хартия, метал, стъкло и др. Козметичната индустрия е изключително разточителна по отношение на опаковките, целейки да направи продукта по-атрактивен за клиентите. Според последните доклади от Zero Waste Week опаковките за красота възлизат на 120 милиарда броя на година в световен мащаб.

Обезлесяването е другият съществен проблем, свързан с генерирането на въглеродни емисии от козметичната индустрия. 

За създаването на плантации, които осигуряват изобилие от растителни суровини за индустрията за красота, производителите разчистват обширни площи от естествени гори. Тонове дървен материал се влага и в създаването на картонени кутии и хартиени опаковки, които потребителите изхвърлят веднага щом започнат да използват продукта. Опаковките от дървесни продукти поглъщат 73 млн. декара гора всяка година. Такова широкомащабно промишлено обезлесяване е допринесло значително за глобалното затопляне, а както е известно, дърветата са поглъщачи на въглерод и изсичането им освобождава въглероден диоксид обратно в атмосферата.

Фигура 2: За производството на опаковките от дървесни продукти за козметичната индустрия ежегодно се изсича 73 млн. дка гора. Източник: Pixabay

Нека не забравяме и въглеродния отпечатък на безбройните материали, получени от изкопаеми горива, използвани в козметични продукти и опаковки в цялата световна козметична индустрия. Според американската журналистка Джесика ДеФино, критик в индустрията за красота и автор на бюлетина The Unpublishable, козметичната индустрия – от грижата за кожата, през грима, до грижата за косата – е напълно зависима от съставките, получени от изкопаеми горива. Дори „устойчивите“ марки. Тя дава за пример съставки като минерално масло, вазелин, парафинов восък, полиетилен гликол, натриев лаурил сулфат, натриев лаурет сулфат и изопропилов алкохол. Отделно, дори продуктът да не съдържа съставки, които могат да бъдат посочени като разпознаваем нефтохимикал, част от тях може би са извлечени от източника с помощта на нефтохимикали. Така например, някои етерични масла се извличат с помощта на хексан, който е петрохимикал. Така че изкопаемите горива участват в процеса на създаване на някои от тези „естествени“ продукти.

Фигура 3: Широко използваният в козметиката вазелин се състои от смес на минерално масло и твърди парафини и се получава при преработката на нефт. Източник: Pixabay

А каква е обратната връзка – влиянието на климатичните промени върху козметичната индустрия? 

Климатичното непостоянство, екстремните метеорологични явления и променящите се сезони представляват неизбежно предизвикателство за козметичната индустрия, особено в момента, когато последната се насочва към използването на предимно естествени съставки. 

Тъй като през последните години козметичната индустрия се пренасочва към естествени суровини, тя става по-изложена на риск, който изменението на климата представлява за посевите и реколтите. Много масла, омекотители, емулгатори и ботанически екстракти вече са частично или изцяло извлечени от природни ресурси, все повече нараства интересът към био козметиката. Но, за разлика от синтетичните съставки, производството на растителни масла е пряко свързано с метеорологичните условия и качеството на реколтата. 

С повишението на температурите вегетационният сезон се удължава. 

Въпреки че теоретично по-дългият вегетационен период може да има някои предимства, той е свързан и с пречки в краткосрочен план, като например увеличаване на популацията на вредители. Ранното настъпване на пролетта също може да стимулира растежа на културите, преди почвата да задържи достатъчно вода и хранителни вещества, или да унищожи реколтата от овощните култури, които цъфтят рано и след това биват попарени от късни пролетни слани. Топлите зими могат да повлияят и на безопасното съхранение на готовата продукция.

В световен мащаб броят на екстремните метеорологични явления се е увеличил 3-4-кратно през последните десетилетия, което има пряко отражение и върху селското стопанство, респективно производството на суровини за козметичната индустрия. Сушите през 2013 г. и през лятото на 2022 г. доведоха до 80% спад в производството на маслини в Испания, а през 2020 г. производството на кайсии в САЩ е намаляло с 30% в сравнение с предходни години поради комбинация от лоши климатични условия и ограничена налична работна сила.

В Европа през 2013 г. за първи път е открита американската бактерия Xylella fastidiosa, която се разпространява от насекоми и поразява маслиновите насаждения. Болестта, предизвикана от нея, води до изсъхване на дървото и е наречена от италианските фермери “маслинова Ебола”. В света няма средство, което може да спаси вековните насаждения от засегнати маслинови дървета, те трябва да бъдат отсечени, за да се спре разпространението на болестта. Според американските биолози от Университета в Калифорния, от които италианците са поискали помощ, високите температури и засушаванията допълнително допринасят за заразяването на дърветата.

Фигура 4: Освен в Италия, бактерията Xylella, която убива маслиновите дръвчета, вече е открита в Испания, Франция и Португалия. Високите температури и засушаванията допълнително допринасят за заразяването на дърветата. Източник: Pixabay

Все по-високите температури се превръщат в предизвикателство и за условията на съхранение както на извлечените суровини от естествени съставки, така и на самите готови продукти.

Топящият се грим, изпаряващият се одеколон и разтичащите се гелове са станали обичайно явление при днешните климатични условия, се твърди в публикация на сп. Elle. По време на рекордната гореща вълна в Торонто през юни 2021 г. химикът Анджали Хардикар за първи път забелязва промени в потребителските навици. „Хората клонят към продукти, които осигуряват влага и подхранване, заедно с охлаждащо облекчение за кожата при горещини“, казва тя. „Шампоаните или сапунчетата също са добре приети, тъй като не се влияят от топлината“. 

Други основни продукти са малко по-деликатни: “Кремовете могат да се разпаднат при по-високи температури или защото липсва свързващ водата агент, като полимер или подходящ хидроколоид, като ксантанова гума“, обяснява Хардикар. Или видът, или количеството на емулгатора не е достатъчно, за да поддържа крема консистентен.

Фигура 5: Списание “Elle” публикува интересно проучване за въздействието на климатичните промени върху козметичните продукти. Източник: Pixabay

Заради сложните си смеси от масла и UV филтри, слънцезащитният крем, най-добрият продукт за горещо време, е изключително чувствителен към топлина. И дори когато нашите лосиони изглеждат, че издържат на жегата, активните вещества в тях може да не са толкова устойчиви. Естествено летливите етерични масла могат лесно да се изпарят и окислят, като намаляват ползите за красота и правят ароматите неузнаваеми. Хиалуроновата киселина започва да се разгражда при около 37 ℃, докато само един ден при температура от 40℃ ще разгради драматично някои пептиди.

В такива жеги дори червилото ви сякаш се „изпотява“. И това не е само илюзия – високите температури често причиняват „изстискване“ на течната част на продукта, оставяйки капчици, подобни на пот, на повърхността.

Но изменението на климата не засяга само това, което е вътре в буркана; контейнерите за козметика също може да се наложи да се адаптират. 

„Основният проблем са високите температури и температурните промени“, казва Матео Мариани, дизайнер на опаковки в базирания в Милано MAIS Project. „Тези две ситуации могат сериозно да навредят на целостта на продукта. При пластмасите топлината може да промени твърдостта, може да създаде пукнатини по повърхността, може да се промени цветът или формата.“ На свой ред, повредената от топлина опаковка променя количеството въздух вътре в продукта, предизвиквайки всякакви химични реакции. Според специалистите решението е „запечатан контейнер“, въпреки че допълнителните разходи може да отблъснат компаниите, които все още не запечатват.

Сушите, като друга последица от изменението на климата, също вече оказват влияние върху индустрията за красота, 

като карат много марки да се стремят да намалят своя воден отпечатък, за да облекчат натиска върху запасите от сладка вода. Продуктите без вода, като сухи шампоани и балсами, са все по-често срещани, а някои марки изобретяват маски за лице под формата на таблетки или стик. А когато водата не може да бъде елиминирана, производителите са измислили иноваторско решение: води на основата на водорасли. Вътрешно филтрирана от самите водорасли, водата обикновено е отпадъчен продукт от тази промишленост, но може да се използва за заместване на прясна вода в козметиката. Все пак адаптирането на козметичните продукти да издържат на топлина и да се справят с недостига на вода не е достатъчно. 

Изменението на климата засяга не само продуктите, но също така променя самите ни коса и кожа. 

„Изкопаемите горива замърсяват изключително много и влошават качеството на въздуха“, казва Виджай Лимайе, екологичен епидемиолог, който изследва последиците за здравето от бързо променящия се климат. Замърсителите вредят на косата и нарушават кожната бариера. Екстремната топлина може да повиши нивата на озон, умножавайки свободните радикали, които увреждат клетките и са свързани с появата на бръчки, преждевременно побеляване и косопад. Търсенето на продукти за грижа за кожата и косата срещу замърсяването вече е налице.

Въпросът за козметичната индустрия и изменението на климата повдига и някои чисто екзистенциални въпроси, като този за 

двигателя на свръхупотребата на козметични продукти,

 който според някои се крие в консуматорството и социалното неравенство. По-горе споменатата Джесика ДеФино например свързва антропогенно предизвиканите изменения на климата със „същите културни сили, които са създали културата на красотата: патриархат, бяло превъзходство, колониализъм и капитализъм“. Според нея тези проблеми са свързани с консуматорството. Красотата се свързва с богатство, а „богатството е просто купуване на неща и поставянето им върху тялото ви или инжектирането им в тялото ви. А купуването на неща е пряко свързано с изменението на климата“, казва тя. Интересен мотив, който ни кара да се замислим и определено има и политическо изражение, особено на фона на призива на европейските десни, че зелените политики трябва да преминат от лявото политическо пространство в дясното.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Вангелова Л., Поглед в бъдещето – как се движи бюти индустрията, 30 April 2021, https://eva.bg/article/41454-Pogled-v-badeshteto-kak-se-dvizhi-byuti-industriyata
  2. Atkin E., The beauty industry is a climate disaster, 2 Sept 2022, https://heated.world/p/the-beauty-industry-is-a-climate
  3. COP 27 and the Beauty Industry – What Now?, November 24, 2022, https://www.seilich.co.uk/blogs/news/cop-27-and-the-beauty-industry-what-now
  4. Econ.bg, Пандемията опустоши козметичната индустрия, 27.10.2020
  5. Fermera.bg, Земеделски производители кръстиха опасна болест “Ебола по маслината”, 09 Юни 2015
  6. Massard S., Protect the Cosmetic Supply Chain from Climate Change, 18 March 2021, https://www.happi.com/contents/view_online-exclusives/2021-03-18/protecting-the-supply-chain-from-climate-change/ 
  7. Morris J., Global Warming is Coming For Our Beauty Bags, NOV 22, 2021, https://www.elle.com/beauty/a38271474/beauty-products-global-warming/
  8. Okafor J., Environmental Impact of Cosmetics & Beauty Products, 10-08-2021, https://www.trvst.world/sustainable-living/environmental-impact-of-cosmetics/
  9. Petruzzi D., Cosmetics industry – Statistics & Facts, Nov 17, 2022, https://www.statista.com/topics/3137/cosmetics-industry/#dossierKeyfigures
  10. Profit.bg, Европейската козметична индустрия страда от остър недостиг на суровини, 14 април 2022, https://profit.bg/kompanii/evropeyskata-kozmetichna-industriya-strada-ot-ostar-nedostig-na-surovini/
  11. Vesti.bg, Сушата застрашава реколтата от “зелено злато” в Испания. Глобалното затопляне засяга Испания по-силно от повечето европейски страни, 27 юли 2022
  12. https://www.offerista.com/bg/

Източник: Климатичните промени и козметичната индустрия, Климатека

Авторът Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по специалност “Климатология” в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.