Астрономи откриха най-старата свръхмасивна черна дупка, намирана някога - гигант, който е нараснал до 800 милиона пъти масата на Слънцето, когато Вселената е била само на 5% от сегашната си възраст, установи ново проучване, цитирано от space.com.
Тази новооткрита гигантска черна дупка, формирана само на 690 милиона години след Големия взрив, би могла да помогне като изясни редица космически загадки, като например как черните дупки са достигнали огромни размери скоро след Големия взрив, пишат изследователите в новото проучване.
Учените подробно описват своите констатации в брой на списание Nature от 7 декември. Изследователите публикуват и съпътстваща статия в Astrophysical Journal Letters.
В това изследване учените търсят най-старите квазари на Вселената - най-ярките източници на радиация в ядрата на галактиките. Смята се, че разположените тук свръхмасивни черни дупки активно поглъщат веществото, образувайки горещ акреационен диск, който свети изключително мощно. Това откритие бе направено и този път в данните на инфрачервения телескоп WISE, а след това и благодарение на наблюденията с 6.5-метровия телескоп Magellan, разположен в Чили.
Предишният рекорд за най-древен и най-отдалечен квазар бе на Ulas J1120 + 0641. Този квазар се намира на 13.04 милиарда светлинни години от Земята и е съществувал около 750 млн години след Големия взрив. Новонамереният квазар (и неговата черна дупка), е наречен Ulas J1342 + 0928 и е на 13.1 милиарда светлинни години от нас.
Илюстрация на художник на най-далечната свръхмасивна черна дупка, откривана някога, която е част от квазар на възраст само 690 милиона години след Големия взрив. Robin Dienel, Carnegie Institution for Science
Според учените яркостта на квазара е 40 трилиона пъти по-голяма от светлината на Слънцето, а масата му е 800 милиона пъти по-голяма от слънчевата. Такива обекти са интересни за учените. Те представляват "естествен рентгенов апарат", чието излъчване пронизва Вселената на огромни разстояния. По характерните промени в лъчението може да се научи за взаимодействията, които изпитват фотоните по време на дългия си път.
Както отбелязват учените, такива квазари са особено важни, тъй като те могат да дадат представа за ранните етапи на съществуването на Вселената - ерата на рейонизацията, която се е осъществила между 550 и 850 милиона години след Големия взрив. Откритият кквазар е точно от този период. Съдейки по неговата радиация, водородът в близост до квазара съществува все още в неутрална форма и истинската рейонизация - повторното отделяне на електрони от водородните ядра - все още не се е случило.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари